Тръмп е в дисциплинарен санаториум

Фонд стратегической културы

Наистина е невероятно как работи съвременният свят. И как действа медийната матрица в него, как съблазнява и потиска. Най-абсурдните неща все повече или почти винаги се възприемат като нещо обикновено и нормално. Май свикваш с всичко. Изглежда, че Албер Камю в своя роман „Чужденецът“ описва идеално бъдеще, в което безразличието е преди всичко форма на оцеляване.
Но нека върнем времето назад - за 20, 30 или 40 години. И да си представим какво ни казват тогава: имаше покушение срещу кандидат-президент на САЩ, искаха да го убият. Почти го убиха. И само чудодейно обръщане на главата му спасява живота. А ето и тази снимка - окървавеният вожд е заобиколен от другарите си, но той не се отказа.
По-лошото, но и по-удивителното е, че всяко ново съобщение за опит за убийство на Тръмп се възприема като нещо обикновено, като поредна информация в новинарския бюлетин. Това е ефектът, който западната контролна система с нейната тотална матрица от лъжи постига възможно най-дълго. Оруел не беше прав в романа си „1984“, описващ репресивните мерки за контрол на обществото. Хъксли бе прав, когато показа общество, в което всеки е доволен от своето робство...
Спомням си и една друга книга, описваща антиутопията - книга, която, за съжаление, е много подценена. Това е брилянтната творба на Едуард Лимонов „Дисциплинарен санаториум“. В нея той се обръща към Оруел и му казва, че антиутопията няма да функционира при потушаването на бунтове. В началото ще елиминира всеки бунт чрез укротяване на населението и израждането му в пасивна маса. Хората ще станат като амеби, пред чиито рецептори един информационен повод ще започне да сменя друг, картината ще се сменя с друга картина.
Колко вярно е това! И колко е проницателно! „Дисциплинарен санаториум“ на Лимонов е написан в началото на 90-те години на миналия век от човек, който живее на Запад - в САЩ и Франция, видял всичко с очите си. Ситуацията с Доналд Тръмп, озовал се в такъв дисциплинарен санаториум, илюстрира колко контролирано и пасивно е „цивилизованото общество“.
Тук можем и трябва да си припомним събитията от 6 януари 2021 г.,

когато активисти щурмуваха Капитолия във Вашингтон

Те бяха наречени поддръжници на Тръмп. Може и така да се каже. Но те трябваше да бъдат характеризирани като несъгласни с измамата на президентските избори в САЩ. Някои от тях бяха убити, някои бяха осъдени и изпратени в затвора. Така постъпиха с несъгласните, отказали да повярват на лъжите в най-демократичната държава в света. Няма значение дали сте подкрепили инакомислещите или не. Важното бе, че в битката за честни избори едни американци унищожиха други американци.
Сега това се случва навсякъде на Запад. Което не означава, че това никога не се е случвало. Но сегашната ситуация е може би най-фрапиращата от всички, защото се излъчва 24 часа в денонощието онлайн. Това е подобно на случилото се през 30-те години в Европа. Всички са виждали кой идва на власт в Германия, но са се правели, че им е удобно. Същото се случва и сега: онези, които не искат да преминат под управлението на глобалисткото правителство (може да наричате тази структура както искате), просто биват ликвидирани. Така стана със словашкия премиер Роберт Фицо.

Опитите да бъде убит Доналд Тръмп

са доказателство за кървавия сюрреализъм, в който се е превърнала западната система на управление. Не е изненадващо, че тази структура, смятаща се за хегемон и владетел на Земята, потопи цялата планета в хаос. В същото време покушенията срещу Тръмп, или по-скоро реакцията към тях, са доказателство за объркания и приспан разум, в който е потънало западното общество. То послушно яде това, което му се дава, без да забелязва промяната в картините.

Така изглежда един дисциплинарен санаториум днес

И никое събитие не може да го разтърси истински. Затова, меко казано, не съм голям фен на Доналд Тръмп, но много ми се иска идването му на власт да раздвижи западното блато.
Само аз ли споделям това мнение? Разбира се, че не! Дъщерята на големия режисьор Стенли Кубрик каза, че ако баща й бе жив, вероятно щеше да подкрепи Тръмп. В края на краищата Кубрик - авторът на великите филми „Широко затворени очи” и „Цяло метално яке”, бе против глобалистите и тоталния контрол.
Успехът на Доналд Тръмп трябва да раздвижи и жителите на блатото. И най-после, поне за миг, да се замислят и си зададат един въпрос. Въпросът, с който Роджър Уотърс (култовият музикант на групата „Пинк Флойд“, особено активен по исторически и политически въпроси) озаглави един от соловите си албуми: „Това ли е животът, който искахме?
Малко вероятно е този въпрос да получи отговор. Едва ли скоро ще се появи адекватно решение. Но поне ще се даде импулс. В противен случай всичко това прилича на гробище от идеи, емоции, чувства и... мъртви президенти. Рано или късно!