Васил Левски

Денчо ВЛАДИМИРОВ

Клетва пред Левски

Препускат бясно с мерцедеси
пехливани мазни на властта,
на сребърник слуги - метреси,
продали съвест и душа.

Препускат бясно с мерцедеси
безродници у нас безчет,
Дяконе Игнатий - Левски, къде си
срещу злото да сбереш ни в комитет!?

Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам, отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!

В земята, пребродена от тебе,
днес кански вик се носи за пари...
Печели ли човек пари без труд,
потребен е - иначе, уви!

"Ако печеля - печеля аз за себе си" -
туй верую скандират нашенци навред,
за тях, Апостоле, ти вече непотребен си
със своя страшен и велик завет!

Закълни ни, Дяконе Игнатий,
оттам, отдето гледаш ни и днес,
закълни ни в своето разпятие
да съхраниме българската чест!
ЗАКЛЕХ СЕ!

Петър ВЕЛЧЕВ

Пред паметника на Левски

И пак е февруари, деветнайсти.
И пак пред вечната голгота
стоим, като че ли пред съвестта си
и жертвената същност на живота.
 
Ликът суров, навек застинал в бронза,
под вежди във света се вглежда.
За всичките мерзавци е угроза,
за чистите сърца - искра надежда.

Ала тълпят се все така злините,
като че нищо друго няма.
И все тъй в нас очите му са впити,
пронизвайки от край до край мъглите.
И молим се пред Него, вместо в храма.