Българска следа в досието „Кенеди“

Националният архив на САЩ публикува последната партида документи, свързани с убийството на президента Джон Ф. Кенеди - случай, което все още подхранва конспиративни теории повече от 60 години след смъртта му. Стъпката следва заповедта на президента Доналд Тръмп, издадена през януари, с която се разпорежда нередактираните файлове да бъдат публикувани.
През последните десетилетия Националният архив публикува милиони страници с документи, свързани с убийството на тогавашния президент Кенеди през ноември 1963 г. Въпреки това хиляди документи бяха задържани по искане на Централното разузнавателно управление (ЦРУ) и Федералното бюро за разследване (ФБР), позовавайки се на съображения за национална сигурност.
Комисията „Уорън“, която разследва убийството на харизматичния 46-годишен президент, установява, че то е извършено от бившия снайперист от морската пехота Лий Харви Осуалд, който е действал сам.
Това официално заключение обаче не попречи на спекулациите, че зад убийството на Кенеди в Далас, Тексас, стои по-зловещ заговор, а непубликуването на правителствените досиета подхрани различните конспиративни теории.
Осуалд е застрелян от собственика на стриптийз клуб Джак Руби на 24 ноември 1963 г. - два дни след убийството на Кенеди, - докато е преместван в окръжен затвор.
Голяма част от вече публикуваните документи са необработени разузнавателни данни, включително десетки доклади от агенти на ФБР, които следят улики, които не водят до никъде.
Голяма част от съдържащите се в тях данни са били известни и преди, като например, че обсебеното от комунизма ЦРУ е подготвило няколко нелепи заговора за убийството на кубинския лидер Фидел Кастро. Осуалд дезертира в Съветския съюз през 1959 г., но се завръща в Съединените щати през 1962 г.
В досиетата има и „българска следа“. Оказва се, че сигнал за готвеното убийство на американския президент, който е подаден от София, е можел да обърне хода на историята, ако не беше пренебрегнат от американските служби.
Информаторът Сергей Черноног твърди, че още през август 1963 година - три месеца преди фаталния атентат в Далас, в стая, в София, му е била предадена информация за готвеното покушение. Той пише следното писмо до дипломати във Вашингтон:

„До Руския посланик в посолството на СССР във Вашингтон
С копие до британския посланик в американската столица
Скъпи г-не,
На 9 август 1963 година в София - България - консулът Василев ми нареди да предам тази информация на американското правителство. Г-н Василев - консул в съветското посолство ми даде тази информация за Лий Харви Осуалд на 14 август 1963 година. Г-ца Бисера Асенова - приятелка на консула, дойде в моята стая и ми повтори, че Лий Харви Осуалд е наемен убиец и ще убие президента Кенеди”.

Сергей Чeрноног е запознал вицеконсула в София, че Лий Харви Осуалд се готви да убие президента. Вицеконсулът Блекшир му е отговорил, че ще изпрати телеграма до Държавния департамент и му е дал адрес във Вашингтон, на който да докладва.
Още на 19 август, вече във Вашингтон, Сергей Черноног информира секретните служби, че Осуалд ще убие Кенеди. Допълва и, че Осуалд след това също ще бъде убит. Което наистина се случва.
Информацията за Черноног е оскъдна, предава БНТ. Политически емигрант е от бившия Съветски съюз с американски паспорт. 13 години след убийството на Кенеди в писмо до ФБР Чорноног припомня, че още през август 1963 година е предупредил за готвеното покушение.
В писма се оплаква, че е тормозен от агенти на ФБР - пускали му газ, за да предизвикат амнезия.
Свидетелството с гриф „Секретно“ завършва така:
„Казах, че Осуалд има оръжие. Да го проверят. Но директорът ми отговори - ти също можеш да имаш оръжие, какво от това, ако Осуалд има“.

Какво съдържат разсекретените файлове

В съответствие със заповедта на Тръмп, Министерството на правосъдието на САЩ (DOJ) публикува останалите файлове на уебсайта на Националната администрация за архиви и документация (NARA) във вторник вечерта. Още по време на първия си президентски мандат Тръмп разреши разсекретяването на десетки хиляди документи, свързани с убийството на Кенеди. Въпреки това, той запази някои файлове в класифициран статус, след като Централното разузнавателно управление (ЦРУ), Федералното бюро за разследване (ФБР) и други правителствени агенции предупредиха, че тяхното разкриване може да представлява риск за националната сигурност.
Много от документите обсъждат обикновени въпроси. Тези, които засягат шпионската дейност, съдържат по-скоро описания на задачите, които са били възложени на агентите, отколкото унищожителни разкрития за убийството.
Тръмп превърна разсекретяването на досиетата в предизборно обещание и заяви, че документите, публикувани във вторник, ще бъдат без редакции.
Юристите в Министерството на правосъдието прекараха понеделник вечерта в преглеждане на документите, в случай че има заплаха за националната сигурност при излъчването им за първи път.
Тулси Габард, която в качеството си на директор на националното разузнаване, заяви, че публикуването на документите е пример за това, че Белият дом на Тръмп „поставя началото на нова ера на максимална прозрачност“.
Съществуват документи за бракове между руски жени и американски мъже, както в случая с Осуалд, както и други документи от началото на 60-те години, в които се обсъжда участието на САЩ в Латинска Америка. Съществуват и идеи за осуетяване на подкрепата на кубинския лидер Фидел Кастро за комунистическите сили в други страни.
Документите предполагат, че Кастро няма да стигне дотам да провокира война със САЩ или да ескалира до степен, „която сериозно и незабавно да застраши режима на Кастро. По-вероятно изглежда Кастро да засили подкрепата си за подривни сили в Латинска Америка“.
През 1992 г. Конгресът приема закон за публикуване на всички останали документи, свързани с убийството.
Хиляди документи, свързани с убийството на Кенеди, бяха публикувани и по време на администрацията на президента Джо Байдън. Прессекретарят на Байдън, Карин Жан-Пиер, заяви през юли 2023 г., че 99 процента от записите, свързани с убийството на Кенеди, вече са достъпни за обществено ползване чрез NARA. Между 2021 г. и юли 2023 г. Байдън разсекрети повече от 16 000 документа, свързани със случая.
В изпълнителната си заповед от януари президентът Тръмп заяви: „Сега реших, че продължаващото редактиране и укриване на информация от записи, отнасящи се до убийството на президента Джон Ф. Кенеди, не е в съответствие с обществения интерес и публикуването на тези записи е отдавна закъсняло.“
„И въпреки че нито един акт на Конгреса не изисква разкриването на информация, свързана с убийствата на сенатор Робърт Ф. Кенеди и преподобния д-р Мартин Лутър Кинг младши, аз реших, че разсекретяването на всички документи, притежавани от федералното правителство, относно тези убийства, също е в обществен интерес“, се казва в заповедта.

Източник: www.newsweek.com