Самоубийци
/ брой: 71
Колкото и цинично да звучи, от години черната хроника е наша запазена марка, особено тази, причинена от немарливост и липса на самосъзнание. Трагедии се случват навсякъде по света, но за съжаление повечето такива при нас си ги предизвикваме ние самите с това, че отказваме да взимаме мерки и да работим за превенция. Има някаква изкривена страна в нашата народопсихология, че се активираме като общество и си търсим правата само когато се случи нещо много страшно и има жертви.
От вчера циркулира новина, че е бил спрян небезопасен автобус с ученици, малко преди да тръгне на екскурзия към Банско, само че не на много места се споменава и акцентира върху това, че родителите на децата са били тези, които са обърнали внимание на състоянието на автобуса и са предотвратили тръгването му към планината, като са сигнализирали на полицията. Ами ако не бяха? Точно в този район е пълно с опасни участъци и завои и затова днес, вместо тази новина, не дай си Боже, щяхме да четем за нещо съвсем различно.
Само преди дни, на Цветница, се проведе поредният протест пред катедралата "Св. Александър Невски" в памет на Сияна. Щяхме ли да понесем още една подобна новина в рамките на седмица?
За щастие този път се разминахме с най-лошото, но докога? Държавата ни е амортизирана буквално и преносно, системата също. Виждаме, че са се натрупали множество проблеми, които не са били решавани с години и сега не знаем откъде да ги подхванем. Парите за ремонти не достигат, специалистите също, на какво ще разчитаме оттук нататък, за да заживеем най-накрая в една нормална, работеща и цивилизована държава? Защото държавата ни на този етап, въпреки присъствието си в ЕС, с нищо не показва, че е цивилизована и уредена, нито пък сигурна.
Има две неща, които сериозно ни разграничават от другите развити европейски държави и те са дисциплина и превенция. Ние не притежаваме нито едно от двете. Пуснали сме се така жестоко по течението, че за да бъде изпратен автобус с протрити гуми и напукано предно стъкло да превозва 50 деца до планината, означава, че душите отдавна са напуснали телата и в по-голямата си част сред нас се разхождат празни опаковки, лишени от всякаква мисъл и съвест.
Кога най-накрая ще започнем да се грижим за себе си, за средата около нас и да се държим като хора, които намират смисъл в живота, а не като изпаднали в будна кома. Ако ти не виждаш смисъл в този живот, поне не отнемай правото на човека до теб да живее само заради твоето безразсъдство.