Йотова: България пак отсъства от дебата за бежанската криза

Над 700 000 случая на мигранти в ЕС са висящи от началото на годината и очакват решение дали ще получат статут на бежанци, заявиха от Европейската агенция по убежищата (EASO) на срещата между националните парламенти и Европейския парламент в Брюксел. Срещата се проведе броени часове преди срещата на върха на Съвета, на която министър-председателите и президентите на държавите членки трябва окончателно да се разберат за разпределянето на 160 000 мигранти от Италия, Гърция и Унгария в останалите части на ЕС. От Агенцията съобщиха, че само за август 2015 г. в ЕС са подадени над 148 000 молби, което надминава всички рекорди от предишните години. Основна тема на дебата, домакинстван от Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи на ЕП, бе създаването на т.нар. "горещи точки" за обработване на мигрантските потоци в страните, върху чиито граници има най-голям натиск. "Идеята все още не е достатъчно подробно обяснена. Въпросите на гостите от националните парламенти показват, че те имат доста противоречива и неясна представа за какво става дума. За съжаление, България бе единствената страна, която не беше изпратила нито един представител от Народното събрание, който да изрази нашия национален интерес", коментира Илияна Йотова, която е зам.-председател на домакинстващата парламентарна комисия на ЕП. Според нея българското Народно събрание за пореден път подценява обсъждане на тема от пряк интерес за нашата страна между националните парламенти и ЕП. "Ако бяха дошли, колегите от София щяха да научат, че "горещата точка" се изгражда в дадена държава членка само по нейна молба и че в нея експерти от всички отговорни европейски агенции помагат за тщателна проверката на мигрантите, определянето на това кой наистина бяга от война и кой е просто икономически имигрант, помагат при снемането на отпечатъци и регистрирането на мигрантите. Всичко това е много важно да се случи и в България, за да бъде максимално облекчена нашата страна. Така с подкрепата на европейските агенции ще можем да разпределим част от бежанците към останалите държави членки, а икономическите мигранти да върнем обратно към страните им на произход", коментира още Йотова. Тя допълни, че първите стъпки по изграждането на т.нар. "горещи точки" вече са предприети в Италия и Гърция и че трябва ясно да се каже, че те не са центрове за задържане, които превръщат страните по външната граница в буферна зона за мигранти. "Напротив! Целта е максимално да се облекчат страни в положението на България. Депутатите от италианския парламент споделиха нов проблем, с който тепърва ще се сблъскваме с ЕС. Проблеми има не само заради нежеланието на някои държави членки да приемат бежанци, а и защото много бавно се връщат икономическите мигранти към страните им на произход", каза Илияна Йотова. Тя сподели, че според нейни италиански колеги, по-малко от 40% от тези, които подлежат на връщане, все още са на територията на Съюза. "Горещите точки и помощта от европейските агенции ще бъде от голяма помощ при решаването на този проблем. От Агенцията на ЕС за външните граници ФРОНТЕКС ни информираха, че до края на годината предстои с тяхна помощ да бъдат върнати около 3000 души. Този процес очевидно трябва да се засили", коментира ситуацията българският евродепутат. "Чуха се различни гледни точки, включително и по отношение на Западните Балкани, от които идва голяма част от мигрантския поток. Очевидно е, че ще трябва да се предприемат конкретни стъпки, някои колеги дори поискаха изпращане на хумантирарна помощ. Всички обаче са единодушни, че трябва да се работи с транзитните страни и в частност с Турция, за да се намали натиска по нашите граници. Сериозни спорове очаквам в следващите седмици и по другата тема, която дискутирахме днес - кои държави извън ЕС да влязат в т.нар. "списък на безопасни страни", т.е. за транзитни страни или страни на произход, за които може да се каже, че няма опасност за живота на мигрантите, ако ги върнем обратно", заяви след заседанието Йотова. Тя добави, че особено впечатление й е направило изказването на депутат от румънския парламент, който не само е изразил становището на своята страна за взетото вчера решение на Съвета за преразпределение на 160 хиляди бежанци, но е защитил и бъдещото членство на Румъния в Шенген. "Румънският депутат заяви, че страната му защитава 2700 км външна граница на ЕС и подчерта, че отдавна е трябвало Румъния да бъде допусната до членство в Шенген. За България нямаше кой да каже такива думи, въпреки че и ние сме покрили абсолютно всички критерии. България в Шенген значи по-сигурна външна граница на ЕС и е сериозна грешка за Народното събрание в София, че пропусна да лобира за националния интерес в Брюксел", подчерта българският евродепутат. Междувременно ЕК съобщи, че започва наказателни процедури срещу над 19 държави членки, сред които е и България. В Брюксел все още не са уведомени от българското правителство за мерките по транспониране на три законодателни директиви в областта на бежанците и убежищата в нашето национално законодателство.