Всички заедно да предприемем мерки, за да направим живота на децата с аутизъм по-качествен

„Да работим заедно, с всички възможности, които имаме,  и да покажем, че можем да осигурим по-качествен живот на децата, засегнати от аутизъм и на техните семейства. Със социалистите в ЕП се опитваме  да осигурим повече средства за подкрепа на тази група в следващия програмен период.“ Това заяви евродепутатът Кристиан Вигенин на поредната благотворителна инициатива „Да си различен, Е привилегия“, която организираха заедно с евродепутата и международен секретар на БСП Цветелина Пенкова. Основен партньор на събитието бе Фондация "Помощ за лица с проблеми в развитието". Вигенин с тревога отбеляза, че в последните години броят на децата с аутизъм  непрекъснато се увеличава и това, за съжаление, се превръща в устойчива негативна тенденция, към която не можем да останем безразлични.
Цветелина Пенкова подчерта, че грижата за хората с аутизъм е не просто обществена отговорност, а морален дълг. Тя отбеляза, че семействата често се сблъскват с късна или неточна диагностика, неподготвени образователни учреждения и липса на достъп до мултидисциплинарни терапии. Тя посочи, че ЕС чрез стратегии като тази за правата на хората с увреждания (2021-2030) полага основи за промяна, но е необходима по-добра координация и включване на родителски и пациентски организации. „Системата трябва да се адаптира към индивидуалните нужди на хората, а не те към строго дефинираните нейни рамки,“ заяви Пенкова. Според нея напредъкът на обществото се измерва чрез отношението му към най-уязвимите членове и затова ще настоява за бързи и всеобхватни действия.
Събитието обедини на едно място представители на законодателната власт. На него присъстваха председателят на НС доц. Наталия Киселова, вицепремиерът и председател на НС на БСП Атанас Зафиров, социалният министър Борислав Гуцанов, депутати, представители на местната власт, медицински специалисти и университетски преподаватели, образователни центрове, социални и НПО-организации, родители.
„Интегрираният подход и междуинституционалното взаимодействие са сред ключовите подходи за осигуряване на ефективна подкрепа на децата с аутизъм и техните семейства. Преодоляването на социалното изключване е от съществено значение хората да бъдат приспособени  в училищната среда с участието на специалистите, работещи в социалните услуги“, изтъкна Атанас Зафиров. Според него всички ние, като граждани, трябва да излезем отвъд страха и предразсъдъка и да се фокусираме върху таланта и възможностите на всички хора да се включат пълноценно в обществото и да допринасят за неговото развитие.
„Общество трябва да приеме, че има хора, които имат проблеми. Това не означава, че трябва да ги отхвърляме и те да си стоят вкъщи. Можем да очертаем мерките, които да предприемат държавата и общините в подкрепа на хората с аутизъм, но  промените в мисленето на всички ни ще доведат до големите промени, които ще направят живота им по-пълноценен", заяви доц. Наталия Киселова. Тя благодари на Кр.Вигенин и Цв. Пенкова за организирането на дискусията. „Доста често сме свикнали да си затваряме очите пред определени проблеми. Но когато достатъчно хора оценят, че темата е значима, тя се вдига на по-високо ниво", поясни доц. Киселова.
„Хората от аутистичния спектър имат огромен потенциал и трябва да получават подкрепа от обществото. Различността не бива да бъде пречка, а възможност, стига обществото да подкрепя хората с аутизъм в правилната посока", коментира Борислав Гуцанов. Той посочи, че МТСП е ангажирано с изграждането на устойчиви политики за подкрепа, интеграция и достъп до услуги за хората с аутизъм и техните семейства. Особено внимание се обръща на ранната диагностика, адекватната социална подкрепа и осигуряването на реални възможности за личностно и професионално развитие.

Депутатът от ПГ"БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и член на Комисията по здравеопазване д-р Десислав Тасков сподели, че синът му е на 18 години, също с аутизъм, и е минал през хаотичното поведение, характерно за семействата на тези деца. "Ще продължа да работя, за да има клинична пътека по детска психиатрия, обхващаща целия аутистичен спектър и даваща възможност за ранна диагностика, възможност за адекватна и системна професионална помощ, включително с логопеди и клинични психолози. Смятам, че това е крачка напред, за да отворим вратата и да изведем навън тези „скрити” деца на България“, подчерта д-р Тасков.
Доц. Д-р Красимира Костадинова, национален координатор на регионалната мрежа на Югоизточна Европа за аутизма, постави акцент върху ранната диагностика и интервенция, които осигуряват по-добри шансове за развитие и качество на живот. Ръководителят на Департамент „Здравеопазване и социална работа“ в НБУ доц. д-р Полина Михова се ангажира с развитието на програми и инициативи, които целят подобряване на качеството на живот на хората с аутизъм. Доц. д-р Димитър Колев, невролог и преподавател по невролингвистика в ЮЗУ „Неофит Рилски“, смята, че разстройствата от аутистичния спектър изискват съвременен, мултидисциплинарен подход, който комбинира неврофизиологична диагностика, невромодулация и персонализирани терапевтични стратегии. Д-р Десислава Маслинкова от Клиника по детска психиатрия „Св. Никола“ отчете, че ефектът от терапиите при децата е значително по-голям, когато започнат преди навършване на две години. Милена Кънчева от фондацията „Помощ на лица с проблеми в развитието“ призова да се направят защитени жилища за тези хора, за да не живеят цял живот с родителите си. Христина Бабалова, родител на дете с аутизъм, прикани за по-сериозно внимание върху обучението. Психологът от СУ „Фредерик Жолио - Кюри“ Анет Маринова изтъкна, че е много важно сътрудничеството с родителите и учителите, което изисква деликатност на езика и индивидуален подход.
Психологът Весела Банова от сдружение „Дете и пространство“ призова да се използват всички възможни ресурси на медицината, социалните дейности и училищата, за да се създаде добра среда за децата с аутизъм.
Калоян Дамянов, директор на Регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващо образование предложи да има диференцирана подкрепа в зависимост от потребностите на тези деца, които са с различна интензивност.
20-годишният Севдалин Тлаченски, студент в Нов български университет, който също е с аутизъм, уточни, че това не е болест, а състояние, което прави тези хора различни от останалите.
Дискусията беше съпътствана от благотворителен базар, на който бяха представени творчески и битови изделия, изработени от социалното предприятие „Творителница Арт и Скок – за развитие на когнитивни умения и повишаване на капацитета“, в което са ангажирани деца и младежи с проблеми в развитието. Набраните средства ще бъдат дарени на Фондация „Помощ на лица с проблеми в развитието“ и Сдружение „Аутизъм - образование, бъдеще, възможности“ за реализиране на ремонтни дейности на „Вила АутистикА“ - проект за дневен център и социално предприятие за деца с увреждания в София.