България покрива напълно критерия за ценова стабилност, който бе последната бариера пред приемането на страната в еврозоната. Тя влиза в изискването с части от процента, които при закръглянето в наша полза ще позволят да покрием изисквания процент. Това стана ясно от публикуваните вчера от Евростат данни за средногодишната инфлация за последните 12 месеца, които са окончателни и официални.
У нас средногодишната инфлация за последните 12 месеца е 2,6%. От публикуваните данни се вижда, че трите държави с най-нисък показател по този критерий и измерен по същата методика са Италия с 1,1%, Литва с 1,0% и Финландия с 1,0%.
Средноаритметичното число е 1,033%. Като се добави 1,5 процентни пункта, се получава 2,533%, а българският показател е 2,6%. В такива случаи обаче закръглянето се прави в полза на страната кандидат. Освен това при поредния преглед ЕК и ЕЦБ може да извадят от изчисленията някоя от държавите с най-ниски показатели с мотива, че инфлацията там не е типична.
Този очакван резултат означава, че правителството може да поиска от Еврокомисията да направи преглед на българските икономически показатели под формата на нов конвергентен доклад. Така, ако ЕК и Европейската централна банка установят, че покриваме всичките три основни критерия, трябва да излезе с доклад, че страната може да се присъедини към еврозоната на определена дата. Изготвянето на конвергентен доклад отнема най-много 2 месеца.
"Валутният борд е конструкция върху "големия кораб" на еврозоната. Това е временна мярка, България може да бъде изхвърлена от него по много болезнен начин. Имаме голяма възможност да се качим на кораба, а не да сме прилежащ към него сал", коментира финансистът Деян Василев, цитиран от Нова нюз. "Около 1 млрд. лева ни струва лукса да поддържаме валутата си. Когато приемем изцяло еврото, това ще намали разходите ни и ще окуражи чуждестранните инвестиции", заяви още Василев.