04 Февруари 2025вторник14:49 ч.

АБОНАМЕНТ:

АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg АБОНАМЕНТ за онлайн изданието на вестник „ДУМА“ в PDF формат - в редакцията или на имейл abonament@duma.bg: 12 месеца - 105 лв., 6 месеца - 55 лв., 3 месеца - 30 лв., 1 месец - 10 лв. АБОНАМЕНТ за вестник „ДУМА“ 2025 година - каталожен номер 6: „Български пощи“ АД; „Доби прес“ ЕООД ; в редакцията на "ДУМА". Цени: 9 месеца - 153 лв., 6 месеца - 102 лв., 3 месеца - 51 лв., 1 месец - 18 лв. За повече информация тел. 02 9705 203 и 02 9705 216 отдел „Разпространение” на в-к ДУМА на ул. „Позитано” 20 А. E-mail: abonament@duma.bg

Няколко думи

Тихо страдание

/ брой: 22

автор:Барбара Пейчинова

visibility 1059

Често едни от най-шокиращите престъпления се извършват от хора, за които никой не предполага, че са способни на нещо подобно. Коментиращи нерядко ги определят като тихи, спокойни и ненабиващи се на очи, дори щастливи. Докато не дойде един фатален ден, в който се случва немислимото. Обяснения, тези и хипотези много, но едно винаги изпъква - че явно страданието се случва тихо и незабелязано, докато не избие на повърхността в някое жестоко действие.
Случаят във Вакарел не е първото жестоко посегателство на майка върху децата им. Преди 24 години обществото замръзна със случая на 3-годишния Пепи, чието тяло беше намерено в Южния парк, а за деянието бе обвинена майка му Даниела Терзийска. Оттогава до днес жестоките престъпления продължават да са част от ежедневието ни, като посегателствата не са само върху деца.
Въпросът е, защо никой никога не може да предположи преди най-лошото да настъпи, не забелязваме знаците и оставаме слепи понякога за очевидни неща, защото хората ни изглеждат добре и щастливи, дори перфектни. Как тогава се стига до смразяващите кръвта последствия?  
Тихото страдание не е феномен, а явно нещо, което се разпространява все повече сред нас. В България нямаме никаква култура, що се отнася до емоционалното и психическото здраве на населението. Много хора израстват в среда на насилие, злоупотреба и думи от типа, че чувствата и емоциите не са важни и човек не трябва да си позволява да е уязвим. Още в зародиш на теб не ти се позволява да чувстваш. В ежедневието си сме свикнали да търпим обиди, унижения и грубо отношение, като махаме с ръка и си казваме, че това не е важно. А кое е важно? Ако не поставим човека и междучовешките отношения на първо място, в края на деня кое наистина е важно? Работата, която сме свършили? Парите, които сме изкарали? Храната, която сме сложили на масата? Нищо от това няма да има значение, ако човек се "счупи" и реши, че няма смисъл да бъде на този свят. А причини човек да се "счупи" вече има много. Под тежестта на стресиращото ежедневие с несигурна перспектива за бъдещето на никого не му е лесно да бъде наистина човек. И така оправдаваме и нечовешкото поведение, и ден след ден ни става по-лесно да бъдем не хора.
Никога не знаем през какво преминава някой, а в нашето самосъзнание още много силно е заложен срамът, срамът от това да нямаш, от това да не се справяш, от това да признаеш, че си слаб или че имаш нужда от помощ. Заложен е срамът и у близките, които понякога нямат силите да погледнат истината в очите и да признаят, че някъде има сериозен проблем, а може би и не могат да видят, твърде заети от битовизма, в който сме потънали.  
Истината е, че може би е време да станем по-осъзнати за това, че действията и думите ни имат значение и всъщност сформират нашата реалност, и не само нашата, но и на хората около нас. Трябва да станем осъзнати и че не е срамно да чувстваш и да говориш за чувствата си, а напротив, те са важни, както и животът и личността на всяко едно човешко същество. Никой не заслужава да страда тихо до момента, в който не се "счупи" толкова фатално, че да извърши непростимото. Ще намерим ли сили да проговорим?

Швеция освободи кораба "Вежен"

автор:Дума

visibility 873

/ брой: 22

Учители отново заплашват с национален протест

автор:Дума

visibility 896

/ брой: 22

БЛС: Държавата да контролира кой извършва медицински процедури

автор:Дума

visibility 893

/ брой: 22

Дискусията за еврото е като спор между футболни агитки

автор:Дума

visibility 841

/ брой: 22

Таксиджии обмислят 24-часова блокада на Летище София

автор:Дума

visibility 911

/ брой: 22

Прогноза: Има предпоставки за добра реколта от зърно

автор:Дума

visibility 872

/ брой: 22

Няма кой да контролира безопасността на уредите във фитнесите

автор:Дума

visibility 939

/ брой: 22

И Косово бойкотира супермаркетите

автор:Дума

visibility 834

/ брой: 22

Мъск закрива основния международен спонсор

автор:Дума

visibility 915

/ брой: 22

Панама обръща гръб на Китай

автор:Дума

visibility 824

/ брой: 22

Шест земетресения около гръцки острови

автор:Дума

visibility 826

/ брой: 22

Тихо страдание

автор:Барбара Пейчинова

visibility 821

/ брой: 22

Закъсняващата държава

автор:Александър Симов

visibility 844

/ брой: 22

А кога отбелязваме жертвите на репресиите преди 1944 г.?

автор:Искра Баева

visibility 909

/ брой: 22

По-тихи времена за бизнеса

visibility 862

/ брой: 22

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ