Няколко думи
Трудна задача
/ брой: 40
Тези дни, в които ври и кипи около бюджета, правителството си постави амбициозната цел да намали сивата икономика у нас от 30% до 10% като част от мерките за увеличаване на приходите в хазната. Каква е ситуацията в момента и изпълними ли са намеренията на кабинета?
В началото на февруари Институтът на философия и социология при БАН представи в парламента проучване, според което сивият сектор у нас остава невъзможен за овладяване и не помръдва от равнището си през последните 20 години. Освен това данните на Евростат ни гарантират първото място по сива икономика в ЕС от две години насам. Авторите на проучването били шокирани, че голяма част от анкетираните се гордеят от факта, че не спазват законите, а работодателите в някои региони се срамували да кажат, че си плащат данъците.
В рамките на изследването е разработен индекс за толерантност към сивата икономика. При нормално ниво от 20-30% у нас толерантността е 74,7% от 100 възможни, а при младите хора достига 91,5%, т.е. имаме почти пълна толерантност към сивия сектор.
Понятията "икономика в сянка" и "сива икономика" дойдоха у нас с идването на т.нар. демократичен преход. С тях се описва стопанската дейност, която, без значение дали е законна или незаконна, не се отчита от националната статистика.
В началото на 90-те години на миналия век нейното съществуване бе донякъде неизбежно, защото чрез нея хората успяваха да оцелеят. Наистина няма как, когато гледаш в двора си домати и дадеш няколко от тях на съседа за салата, той да впише това в годишната си данъчна декларация като доход и да плати данък, като изчисли стойността на зарзавата по пазарните цени на дребно във времето, когато сте му го дали. Това е прекалено и не може да стане, защото разходите за контрола на подобна стопанска дейност ще надхвърлят ползите.
Доматите, подадени през оградата, не са проблем. Проблемът са данните от цитираното социологическо проучване. Проблемът е и, че съществуването на икономиката в сянка с годините почти бе официализирано. Борбата с нея се изразява главно с традиционни проучвания на една бизнес организация, след които обаче не следва нищо съществено.
Азбучна истина е, че хранителна среда за сивата икономика са политическият хаос, който през последните години у нас е в изобилие, данъчното бреме и лобистките закони, създавани от корумпирани политици. Един от начините да се установи наличието на сива икономика е като се следят потреблението и декларираните доходи.
Например България уж е най-бедната държава в ЕС, но е на челно място по брой на луксозни автомобили, които човек с обикновена заплата не може да си купи. Явно изсветляването на икономиката се оказва само на книга, а задачата, която си е поставило сегашното правителство, ще бъде трудно изпълнима.