БСП няма право да е част от пейзажа

    „Той не действа вече просто като политик, а като държавник. Мисли за интересите на България, а ние сме с него политически опоненти. И както знаете, най-острите битки съм водил аз във времето по много въпроси, но те винаги са били политически битки. В някакъв смисъл и двамата сме възмъжали и помъдрели с годините. Когато опира до интереса на България, мога да работя и с г-н Борисов, и с всеки друг български представител“.

    Това заявява Сергей Станишев през лятото на 2019 г. пред БНР по повод подкрепата на тогавашния министър-председател Бойко Борисов за собствената му кандидатура за председател на Европейския парламент.
    Пет години по-късно бившият дългогодишен председател на БСП, министър-председател и президент на ПЕС разпространи своя авторска статия, озаглавена "Дилемата пред БСП - за малко във властта или задълго в политиката". В обширния текст Станишев изказва позиция, че решението на социалистическата партия да участва в съвместно управление с ГЕРБ и ИТН е стратегическа грешка, за която тя ще плати висока цена. Че при сформирането на съвместното управление не са били отстояни левите цели и не са поставени условия за изпълнение на леви политики. Че левицата е трябвало да подкрепи правителство на малцинството "и така би могла да има самостоятелна роля - конструктивна, но критична". Програмният текст завършва с откровение: "Истински ме тревожи мисълта, че в нощта на следващите избори на "Позитано" 20 няма да свети. И пак със свещ ще търсим кой да поеме отговорността за резултатите".
    Защо ДУМА реши да публикува статията на Сергей Станишев, въпреки че авторът не беше сметнал за необходимо да я предостави лично на редакцията? По няколко причини.
    Първо, защото това е мнението на най-дълго управлявалия соцпартията председател след промените в България. Сергей Станишев е човек с реален принос за социалдемократизирането на БСП, за интеграцията и легитимирането й в европейското и световното социалистическо семейство.
    Второ, защото подобни на неговото мнение позиции звучат в левите среди след решението за участие в съвместно управление. Реакция на тях с тесногръдо пренебрежение и игнориране би била най-лесна. Но едва ли ще ги превърне в несъществуващи.
    И трето, защото смятаме, че застъпваните от Станишев и други разсъждения заслужават отговор. А няма как да отговаряш на нещо, което не си прочел. "Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив, ще защитавам правото ти да го казваш". Може би е претенциозно или високопарно да цитираме Франсоа Волтер, но ДУМА продължава да храни надеждата, че може и трябва да служи на истината, справедливостта и свободата на мисълта.
    Дотук с вътрешноредакционните обяснения.
    Защо започнахме с коментара на Сергей Станишев за Бойко Борисов от 2019 г.?
    Защото в цялата му статия, заклеймяваща изключително важното, без съмнение, решение на БСП да участва в управлението заедно с ГЕРБ, прозира

категорично нежелание, директен отказ

дори и хипотетично да се предположи, че в трудните решения, които съпартийците му от Националния съвет взеха през последните дни, може да има и нещо друго - малко по-висше, по-отговорно, по-държавническо, освен желание за лично облагодетелстване, службогонство и власт "на всяка цена". Няма, не може и край.
    Преди пет години, значи като действащ евродепутат,Станишев признава, че в името на интересите на България е готов и може да работи с отявления идеологически противник на БСП Борисов. Пет години по-късно, вече като наблюдател на процесите в страната, отрича категорично резонността на каквото и да е усилие на партията да участва в процес по стабилизиране на сринатата, разпадналата се напълно за последните 4 години държава. И априори отхвърля, че това усилие трябва да се положи именно днес - при катастрофалното състояние на страната, та дори и в партньорство с Борисов. Слага заклеймяващия етикет и готово. С изречението "левицата избира напасването към днешните реалности и ще си остане в тях" авторът поставя под съмнение и направо отрича дори допускането, че е възможно стремежът и амбицията на представителите на БСП в правителството да работят реално за промяна, за постигане на социална държава, за защита правата на българите, за справедливо разпределение на ресурсите да са добросъвестни. От висотата на какво?
    Сформираната управленска конструкция според Сергей Станишев е "една неестествена за лявото коалиция". От идеологическа гледна точка това, безспорно, е така.
    Неестествени за лявото (по етикет) са и широките коалиции между леви и десни в Европа. Те бяха и са факт и обществата възприемат съществуването им като действително усилие да се постигне държавническа цел.
    Неестествена за лявото (по етикет) според мнозина и до днес си остава Тройната коалиция, в която БСП управляваше със сина на Борис ІІІ и с Ахмед Доган, внесъл закон за забраната й още в зората на демокрацията. Да се отрича приносът на тази коалиция ще е лицемерно. Но пък и да се твърди, че са били преизпълнени всички предизборни обещания, е някак пресилено. Най-малкото плосък данък не сме обещавали нито за секунда в онази предизборна кампания, пък клекнахме за него и си го влачим и до днес.
    Текстът на бившия соцлидер е писан явно непосредствено преди избирането на новото правителство и беше разпространен в деня веднага след него. Преди още да е обявена управленска програма, нито пък законодателни приоритети на управляващото мнозинство, в статията

безапелационно се етикетира

че това мнозинство няма (и не може да постигне) никаква истинска национална цел, че всички спорни теми са заметени под килима, че партията е в ролята на подчинен партньор.
    Обществото в мнозинството си възприе сформирането на редовно управление с облекчение, както справедливо отбелязва Станишев. Тези диаметрално противоположни партии са длъжни, щом поеха отговорността съвместно да управляват действително разсипаната държава, да формулират в съгласие и да работят за постигане на спасителни за нея промени, отвъд калкулирането на тесния им интерес в момента. Не за самозаблуди, корист и задкулисие. Обществото оцени това усилие и даде кредит на доверие именно за това. Станишев не го дава. От висотата си.
    И накрая. В статията на бившия председател няма нито ред, нито буква за едно име и

един казус, който партията преболедува болезнено

и който така и остана отворен. Според мнозина щетите от него и за последвалото развитие на БСП, и за последвалото развитие на държавата са се оказали колосални.
    "От времето, когато Делян Пеевски беше зам.-министър, е претърпял промяна. Той преживя своя катарзис, своеобразно пречистване". Така Сергей Станишев на 13 юни 2013 г. защити скандалното избиране на Пеевски за председател на ДАНС по времето на правителството на БСП и ДПС. "Видях човек, който е преминал през силен личностен катарзис", каза Станишев пред журналисти дни по-късно, когато вече протестиращи бяха залели улиците, с което предизвиква смях и ръкопляскания.
    "Разговарях с него неведнъж през последните седмици. Видях много силна решимост да работи за държавата. Много малко са хората, които биха имали куража и решимостта да рискуват своя живот и живота на своите близки. Няма как да има промяна, няма как да се натиснат корпоративните интереси, ако не рискуваш всичко. Аз видях у него такава решимост", продължи със защитата той.
    И още: „За мен е абсолютно ясно и съм убеден, че той има воля и решимост да работи за държавата и за хората, да се противопостави на всякакви икономически интереси, източване, корупция и то независимо към коя политическа сила и групировка принадлежат”.
    Помним как се развиха събитията. А помним ли? Пеевски беше принуден скоропостижно да абдикира под натиска на обществения гняв. Лидерите и на двете партии в правителството на Пламен Орешарски признаха, че са подценили общественото мнение и реакция. Станишев определи случилото се като "политическа грешка" и заяви готовност да иска вот на доверие за себе си и за Изпълнителното бюро от Националния съвет на партията. Не го поиска. Партията замълча.
    Година по-късно Сергей Станишев оглави листата на БСП за евроизборите. Декларираше през цялата кампания, че няма да влезе в Европарламента и че работата за България му е по-важна. Заяви го и след изборите през май 2014 г.: "Твърдо съм тук, взел съм решение. Така че, не правете драми напразно", увери той журналистите в София. В крайна сметка през юни избра евродепутатското място и се аргументира с "новата ситуация в Европа и в страната", при която "ангажиментът му налага по-активно присъствие в ЕП".
    Станишев правилно отбелязва факта, че след Тройната коалиция през 2009 г. БСП загуби над 380 хиляди гласа. Пропуска обаче, сигурно случайно, още един факт - че само за една година, на изборите през 2014 г., след правителството "Орешарски", партията изгуби доверието на над 430 хиляди избиратели в сравнение с резултата през 2013 г. Ако използваме неговата словесна форма, на "Позитано" и до днес със свещ търсят кой е поел отговорността след казуса "Пеевски"...

Та, за отговорността.

    Тя е ясна. Представителите на левицата в това противоречиво и трудно управление, което предстои, са я поели - с лицата и имената си. Ръководният орган на партията я е поел с мандата, който им е дал. Те наистина ще бъдат оценявани по амбициозността, последователността и принципността в преследването на целите, които си поставят и отстояват, по професионалното им умение да променят и да бутат държавата напред.
    В безумното състояние, в което се намира държавата ни, дамгосването, самоизолирането и сектантската поза "Аз съм винаги прав, другите нищо не могат и нищо не разбират" със сигурност са много по-лесният и по-удобният начин на поведение, но не са най-полезният - за другите, не за нас.
    Преди дни Атанас Зафиров цитира героя на Робърт де Ниро от "Ронин": "Има три вида хора - част от проблема, част от решението и част от пейзажа". Българската социалистическа партия няма право да бъде част от пейзажа.
    А героят на Джак Никълсън в любимия на Сергей Станишев емблематичен филм "Полет над кукувиче гнездо" казва: "Аз поне опитах!"