МАРИЯ МУТАФЧИЕВА-МЕРИ: Пея за нещата от живота от добрата им страна

Интервю на Надежда УШЕВА

МЕРИ е вокалист и автор на музиката и текстовете на популярната група "Мери бойс бенд", която създава заедно с Мирослав Мутафчиев и Илиян Георгиев през 1994 г. Успехът идва още с издаването на първия й авторски албум, чиято заглавна песен "Непознати улици" е поместена в учебници по музика за шести и седми клас. В учебници, съответно за седми и девети клас, са и песните "Дългият път към дома" и "Слънчогледите". "Мери бойс бенд" получава награда за най-добра група още през 1996 г. Става и БГ група на 2012 г. Нейни клипове са излъчвани в престижния "World Chart Express" на MTV. През 2023 г. Мери ще издаде първия си самостоятелен албум, актуалните сингли от който са "Остани" и "Говори ми". На 10 февруари й предстои юбилеен концерт в зала "България".

- Тази година се очертава юбилейна за Вас. Отбелязвате 30 години на сцената с концерт в зала "България". Защо избрахте точно тази дата и това място за празника си?

• 10 февруари е моята рождена дата. Тази година ще празнувам и личен юбилей, затова реших да отбележа своите 30 години на музикалната сцена точно тогава. Обичам зала "България" и съм я посещавала многократно. Част от приятелите ми са класически музиканти и често се изявяват там. Когато си представих концертните зали в България, съвсем естествено се спрях на нея за празничното събитие, на което да поканя своята публика, близки, колеги и приятели.

• 

- Какво сте подбрали за публиката? Готвите ли нещо по-специално?

- Хората, които посещават концертите ми през годините, знаят, че всеки концерт е различен. И сега ще е така. Замислила съм го като спектакъл, в който ще участват обичани музиканти от всички поколения. Специални гости ще бъдат любими изпълнители, с които съм записвала дуети и съм работила през годините - Маргарита Хранова, Марио Николов, "Мери бойс бенд" и Тони Димитрова. Важна роля в спектакъла имат цигуларят Александър Миролесков, джаз певицата Весела Морова и актрисата Деляна Хаджиянкова. Участие ще вземат и млади музиканти, направили вече първите си професионални стъпки в класическата и популярната музика - Александър Георгиев-ALEKS, Анжела Тодорова, Жеко Жеков, Киара Николова и Мария Мирославова-RIA. Няма да споделя песните, които ще прозвучат, предварително. Отново ще изненадам публиката си!

- Предвиждате ли и други концерти, прояви или изненади в юбилейната за Вас 2023 г.? Какви са очакванията Ви?

- Ще започна да планирам бъдещите си концерти, когато обявя "sold out" за събитието в зала "България"! Надявам се тази година да имам възможност за повече срещи с почитателите на моята музика, съответно очаквам, съвсем естествено, и интересът към мен да е по-голям. В по-дългосрочен план - интересът към стойностното, към изкуството да се повишава. Вярвам, че някой ден хората ще се хванат като за спасителен пояс за него, ще открият отново ценностите, ще се обърнат към красивото в живота!

- Вече три десетилетия вървите по нелекия път на музиката и славата. Какво Ви дадоха те, на какво Ви научиха? Отнеха ли Ви нещо?

- Някога тръгнах плахо по своя път, спирайки и взимайки от толкова много примамливи изкушения. Изкуствата ме увличат от най-ранна детска възраст. От шестгодишна свиря на пиано, преди това бях записана в школа по класически балет. Повечето ми награди в детството пък са от конкурси за рисунки. В началните класове посещавах кръжоци по изобразително изкуство, фотография и литература. Някъде тогава започнах да пиша стихове. Първите ми публикации бяха в списанието "Родна реч" и в бургаската преса. Още след приемането ми засвирих и в групата на Математическата гимназия в Бургас, която съм завършила. Признавам, през цялото това време математиката ми беше най-любима! Нямаше задача, която не мога да реша. И така - до последните година-две в училище, когато реших, че ще кандидатствам "Славянски филологии" в Софийския университет и отдадох цялата си енергия за подготовка по литература. Влязох и завърших, а през това време с момчетата бяхме група на Ваня Костова, засвирихме по софийските клубове, създадохме "Мери бойс бенд", започнахме да записваме авторски песни. Не зная дали сте срещали друг такъв пенкилер?!

Не зная и какво ми е отнело решението да се занимавам с творчество, с поезия, с музика, със създаване на песни. Изглежда, че по целия път съм се подготвяла именно за това! Учих се в движение на толкова много неща, срещах чудесни хора, на които се възхищавах. Имало е и разочарования, и излъгани надежди, но, като се обърна назад, виждам повече прегръдки, щастливи мигове и светнали очи, чувам смях, звънки гласове и добри думи.

- Освен че сте вокалистка, сама пишете и текстовете, и музиката на песните във Вашата група "Мери бойс бенд". С времето по-лесно ли става, по-бързо ли идва вдъхновението или напротив - по-критично гледате на работата си и обмисляте още повече всичко?

- Вярвам във вдъхновението, каня го и го очаквам всеки път! Телефонът и лаптопът ми са пълни с резултати от появата на вдъхновението. Те там си и стоят, защото, когато ми е време за нова песен, грабвам последното, което ми е хрумнало на момента, обличам го в думи и звуци, и го представям на Миро. Той хваща китарата, прави хармонията ми на пух и прах, преобръща подредбата и нещата си идват на мястото - създадена е нова песен! С времето нещата стават все така, абсолютно различно едно от друго - някои песни се получават от раз, други изискват повече време за аранжимент и смесване на записаните тракове. Всяка песенна идея е предизвикателство, нова битка, в която влизаш да се докажеш с цялото си бойно снаряжение. Нова любов, в която пристъпваш по детски плахо, страхувайки се да не те отблъсне...

- Може би затова всяка Ваша песен има дълбоко послание и докосва, предизвиква размисъл.  Почитателите Ви се припознават в изпятото...

- Обичам хората! Много! Човешкото същество е съвършено създание и вярвам в доброто начало, заложено в него. Пея за нещата от живота от добрата им страна. Когато не харесваш нещо, просто кажи, че не го харесваш, не давай път на омразата, не материализирай недобри понятия.

Изкуството е онзи красив остров, до който винаги можеш да доплуваш, за да се почувстваш самият ти красив, да се почувстваш по-добър, по-мъдър, обичан и щастлив. Надявам се, слушайки моите песни, хората да се пренасят на този остров, да се чувстват красиви и обичани.

- Повечето групи се разпадат във времето, Вашата не само се запазва, но и се радва на все по-голямата любов и адмирации от страна на публиката.

- Нещата изчезват, когато се изпразнят от съдържание. Предполагам, че не сме изконсумирали всичко помежду си, не сме казали всичко, което имаме да казваме. Аз съм момичето от "Мери бойс бенд", което обича да е на сцена с момчетата от групата. И ние сме на тази сцена, за да ви изпеем песните си и да ви кажем толкова много неща.

При част от изявяващите се днес е точно обратното - какво ли не биха направили, всякаква простотия, само и само да са на сцена или в медиите. Някакъв небивал интерес, многобройно нашествие на желаещи да се изявяват публично има в последно време, без значение, че нямат нищо свое оригинално, което да кажат. 

- Пазите ли мил спомен, дума, подарък от Ваш голям фен? Какво споделят хората след концерт с Вас?

- Помня всяка мила дума, всеки мил жест, не съм много по предметите, но пазя подаръци и детски рисунки. След концерт хората са екзалтирани и в повечето случаи истински красивите признания ги пишат късно вечерта или на другия ден. Думите са ми важни! Понякога идват в момент, в който имам силна нужда от тях. Често се съмнявам дали съм на прав път и търся опора именно в добрите думи на хората, които обичат песните ми.

• В България не се излъчва достатъчно българска музика за сметка на чуждестранната, предимно английска. Това как се отразява на Вас, изпълнителите? Гледаме как е в други държави, където хората ценят националната си музика и култура, а ние не си взимаме поука.

• 

- Ние не си взимаме поука за нищо... Неслучайно Алековият Бай Ганьо е тъй актуален и днес! Като отидем в чужбина, цъкаме и въздишаме по чуждите постижения, а дори не се сещаме, че в основата на всеки успех е самоуважението, умението да обичаш себе си и да се представяш по възможно най-добрия начин. Докато не започнем да ценим своите корени, близките си, своя език и култура, родното изкуство, музиката си, песните си..., нищо няма да се промени. Дори и тогава няма да стане с магическа пръчка, но поне ще знаем кои сме, къде се намираме, ще сме започнали промяна към добро.

Българската музика е чудесна, имаме изключително талантливи съвременни творци. Ако родната ни музика звучи повече, ако има достатъчно излъчвания, ако има ефир, ще има и още повече добри песни, които да си припяваме. Хората май забравиха какво е да ти е весело, да си щастлив, да си тананикаш любима мелодия.

- В този ред на мисли, българският артист трябва да е доста упорит, напорист, търпелив, дори железен, докато успее. Въпреки това много млади хора, сред тях изявени таланти, избират сцената, за да сбъднат мечтите си. По този път тръгва и Вашата дъщеря РИА.

- Точно заради всички тези трудности и аз, и Миро не искахме дъщеря ни да се занимава с музика професионално. Тя свири на пиано и посещава уроци по солфеж от петгодишна възраст, до седми клас учи в Националното музикално училище "Любомир Пипков" със специалност пиано и допълнителни уроци по класическа китара. След това я приеха в Софийската математическа гимназия, където свиреше и пееше в две ученически групи. Завърши с отличен успех и ние си отдъхнахме, че се размина с музиката, но в Манчестър, където продължи образованието си с "Компютърна анимация и визуални ефекти", започна да свири по клубове и стана ясно, че нямаме друг избор, освен да се примирим. Създаде няколко красиви песни. Още с първия си сингъл "Нашата мечта" достигна върховете на родните музикални класации, а преди няколко месеца, на 20-ите си Годишни музикални награди, БГ Радио й връчи наградата за БГ Дебют. Така нашата РИА тръгна наистина успешно по своя път в музиката. Дано е щастлива и да покори безброй върхове с творчеството си!

- Какво си пожелавате в юбилейната година - в личен и професионален план?

- Да сме здрави и благословени! Дълъг, щастлив и успешен да е пътят напред!