Грета Ганчева: Не сечете корените на дървото

Интервю на Надежда Ушева

ГРЕТА ГАНЧЕВА е родена на 15 юли 1943 г. в Червен бряг. Завършила е актьорско майсторство във ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" и участва в множество театрални постановки и филмови продукции. През 1961 г. в зала "България" е първата й музикална изява. Популярна я прави култовият шлагер "Тумбалалайка". Взима участие в световни младежки фестивали, сред които на младежта и студентите през 1968 г. в София и ХIX международен форум в Москва и Сочи. Пее в престижни зали като тази на храма "Христос Спасител" в руската столица, със сборен хор от 1000 деца. Нейна песен хоро "От Враца до Дунава" става химн на Врачанския окръг, записана в нов аранжимент от младия певец Валентин Велчев.

- Госпожо Ганчева, честит юбилей! Как се чувствате на 80? Какви мисли Ви спохождат?

- Скъпи българи и българки, влязох с гордост в 80-годишното семейство на България. Пътят ни беше понякога трънлив, понякога хубав, но явно всички сме се справили с тези тръни и ето ни сега горди пред света. Не знам кога минаха тези 80 години и дали са моите 80 години, защото трябва да напрегна мисълта си, за да си спомня всичко. Спомените ми се леят в главата и са много хубави, най-вече с това, че започнах с аплауз своя живот. През 1961 г. станах естрадна певица и пях за пръв път в зала "България" в концерт на Концертна дирекция. През 1962 г. бях приета във Висшия институт за театрално изкуство и репетирах "Третата сестра" на Павел Кохоут в Народния театър "Иван Вазов". 

1964 г. беше знакова за мен, тъй като за първи път заедно с голяма българска група заминахме на турне в СССР. С нас бяха Емил Димитров и неговият оркестър, Гюрга Пинджурова... Четири месеца продължи турнето. Най-голям аплауз имахме в Русия. Така тръгна кариерата ми на големите сцени на Съветския съюз. А на Червения площад получих обяснение в любов от Емил Димитров. Така започна моята най-голяма любов към Русия и най-вече към Емил Димитров, за която всички знаят. Вечна му памет! И сега хората търсят неговите песни, до ден днешен го помнят. Когато се запее някъде "Моя страна, моя България", всички настръхват, всички стават на крака и започват да пеят заедно, дори тези, които не знаят песента. 17 гастрола в СССР по 4-5 месеца. Стадионите и внушителните зали се пълнеха навсякъде и в Грузия, Армения, Азербайджан, Русия, където имахме най-голям фурор. Там пазарът е огромен. Пяла съм в най-престижните салони в Москва - като обявят българската естрадна певица Грета Ганчева, всички стават на крака и аз се разплаквам. 

В началото на кариерата си се срещнах и с оркестър "Стакато", които също бяха студенти, по-късно той стана един от водещите оркестри на Концертна дирекция. Участвала съм в много концерти, направих рецитали по стихове на Павел Матев под наслов "Млади кончета пият вода", по стихове на Любомир Левчев по музика на Тончо Русев, работих с композитора Найден Андреев... пяла съм песни на Лъчезар Еленков, Матей Шопкин. 

- Други времена са били тогава и в музиката, и в киното... без реклами и медии сте печелили трайно сърцата на хората.  

- Това бяха едни от най-хубавите ми години, белязани и с големите успехи на българската естрада. Не ни правеха реклама, както сега гледаме по телевизиите и вестниците, но въпреки това публиката ни обичаше. Имах вихрен живот, с много роли на сцената. 33 години в Театър "Сълза и смях", играла съм с големи имена като Стойчо Мазгалов, Ани Бакалова, Лора Кремен. Снимах се и в киното - във филмите "Войната на таралежите", "Деца играят вън", "Изпити по никое време" под режисурата на Иванка Гръбчева, "Шведски крале" на Людмил Кирков и др. Пътувахме с много артисти, между които Георги Минчев, Стефан Воронов...  Животът ми до ден днешен е безкрайно бурен.

- Къса ли е паметта на българина? Помни и уважава ли миналото и предците си или точно обратното?  

- Ние в България правим огромни грешки понякога, една от тях е, че забравяме миналото си. Моля, съвременните хора да не забравят тези, които се покатериха по стълбата, която извиси България - и строители, и писатели, поети, композитори, артисти, кинорежисьори, художници... Моето поколение беше на много голямо ниво и ако знае някой за България по света, то е благодарение на всички тези хора, които преживяха трудностите по пътя и помогнаха на страната ни да се извиси. Голям принос за това има българската култура и изкуство - нищо не трябва да се задрасква! Махнем ли първите стъпала към успеха, към висините, България ще увисне и ще се сгромоляса със страхотна сила. Не трябва да се режат корените на дървото. Аз съм коренче в това огромно гнездо, в което и аз съм дала нещо. Ето, например успях да популяризирам "Тумбалалайка" и досега ме знаят като момичето, което пее тази песен. Даже скоро едни моряци, някъде бях с тях по Дунава, попитаха: Ти ли си момичето, което пее "Балалайка"? Винаги на мои участия изпълнявам и "Моя страна, моя България". Много е приятно, когато видиш как китайци, турци и най-различни чужденци запяват тази песен. Удоволствието е велико.

- Подготвяте нова книга "Спомени, върнете се", какво ще научат читателите и почитателите Ви от нея?  

- Готова е, но все още не съм я издала, защото много пътувам по чужбина и не мога да намеря издател. Надявам се в най-скоро време да излезе и да е в ръцете на читателите. Мисля, че книгата ще бъде доста интересна, защото тя показва живота на България от самото начало, има дребни неща, с които някои няма да се съгласят, но те съществуваха. За мое щастие, бях в редовете на изкуството в първите години, когато се строеше социализмът у нас - всичко беше много девствено, искрено и откровено. Самият наш вожд Тодор Живков беше толкова обикновен човек, непрекъснато пътуваше и се срещаше с хората, отделно - обичаше дейците на изкуството и казваше, че ние сме първите гълъби на мира. Изкуството беше на голям пиедестал! Какви театри, какви спектакли имаше... За голямо съжаление, сега не се споменава много за това, но би трябвало България да си спомни!

- Сигурно ще бъде шумно представена? Мислите ли как точно ще се случи премиерата?

- Няма да бъде в някоя книжарница, заведение или по телевизията, а на поляна, където ще се съберат тези обикновени хора, достигнали дотук. И аз ще си остана обикновен човек. До ден днешен работя. 62 години сценична дейност премина през огромен празник с 2500 деца на сцената. 12 години вече пея пред деца от целия свят. Обичам да гледам хората в очите. Моето изкуство е истинско и никого не лъжа. Певците от моето поколение бяхме откровени пред публиката, работихме за хората и за България. Знам, че тук никой не ме е забравил, защото получавам много писма.

- Пътувате ли до Русия напоследък? Каква е атмосферата, усеща ли се някакво напрежение?  

- Ходя в Русия, разбира се, и понякога изкарвам повече време, защото семейството ни е там и имам концерти. Пея с деца, с хор от 2500 деца, представяте ли си? Толкова е спокойно, магазините са заредени, всичко е наред. Който иска да работи в Русия, работи... залите са пълни, театрите са пълни, въобще не се усеща напрежение, което в общи линии усещаме у нас. Мисля, че нещата ще се нормализират, благодарение на нашето поколение, на това, което идва и което сме възпитали.

- Пеете пред детска публика, работите с бъдещето, какво мислите за популяризирането на така наречената джендър идеология, която става ценност в Европа и се опитва да намери място и в българските училища и градини? Редно ли е от малки децата сами да избират пола си?

- Не. Такова нещо в Русия няма. Образованието там е на много високо равнище. Чух да се коментира въпросът и ми направи впечатление, че някой каза, че следващата война, следващият голям световен конфликт ще бъде точно на тази тема. Не само в България, но по целия свят. Това ме удиви и учуди. Нормалните хора се борят против това. Разбира се, никой не иска да забранява - ако има нещо вродено, да се дистанцира от тия хора, но да възпитаваш децата в нещо друго, не е красиво.

- От позицията на Вашия житейски и сценичен опит, мъдрост, преживявания, какво бихте казали на всички хора, които четат това интервю?

- Искам да поздравя и хората от моя роден град Червен бряг. Обиколила съм целия окръг, където имам безкрайно много приятели - жива съм и продължавам в същия дух да се боря и да извисявам името на България! Иначе моят корен е от село Баница, Врачанско. Ако всички работим за родината, но не за парите й, а за съществуването на България, за нейните красоти, щеше да бъде различно. 

Нека продължаваме смело напред, да мислим за бъдещето така, както правехме до този момент и за това построихме добро бъдеще за нашите деца. Това е най-важното - да се гледа напред и да се върви напред. И да имаме сили най-вече, защото всичко нас чака.