Славата му дивна като някой ек...

Повече от четвърт век сме свидетели на една недостойна политика, насочена срещу Русия в угода на чужди хищнически интереси. В това отношение управляващите ни се оказаха безупречни в стремежа си да лакейничат на безогледните си повелители от Вашингтон и Брюксел. Това се почувства доста болезнено, за кой ли път, от здравомислещите хора у нас по време на тържествата на 22 август т.г., посветени на 138-та годишнина от героичните сражения при отбраната на Шипченския проход от българските опълченци и руските военни части.
През деня, въпреки лошото дъждовно време, пред паметника на историческото Орлово гнездо се стекоха хиляди наши съотечественици, за да сведат чело пред подвига на героите от Шипченската епопея. За съжаление, както се видя и от репортажа на БНТ, днешната управляваща върхушка не удостои с каквото и да е присъствие и уважение това поклонение на историческия връх, от който грейнаха първите живителни лъчи на изгряващата Свобода на Отечеството ни. Това е

недопустимо пренебрежение

към едно от най-великите събития в националната ни история. Сигурно хората от големите кресла се страхуват да кажат поне две добри думи и за Русия. То ако беше за Запада... на който те манифестират неизменните си верноподанически чувства. Пък и този "добронамерен Запад" има изключително големи заслуги за нашето Освобождение. Те навярно открай време много ни обичат и в разгара на решителните боеве по време на Руско-турската война през август 1877 г. с британски кораби превозиха многохилядната армия на Сюлейман паша, за да сломи час по-скоро съпротивата на шипченските бранители. За този "благороден жест" на някогашната Британска империя да сте чували някой да говори днес? Очевидно днешна официална София няма куража да води разговор на подобна тема. Сега най-важната задача на людете от върховете на държавната йерархия е да се внушава ден и нощ неуважение към Путинова Русия, която ни заплашвала и затова трябва да предоставяме военни бази на САЩ и да затягаме обръча около нея, за да покажем наистина своята

безрезервна атлантическа преданост

А това унизително поведение пролича определено арогантно по време на официалното тържество и зарята, посветени на забележителната годишнина и на 155-годишнината от обявяването на някогашния "Български Манчестер" за град. Той навярно беше най-големият ни текстилен център, но говорителят на БНТ г-н Горан Благоев и дума не обели за безвъзвратно погребаната индустрия на Габрово сега. Господата сложиха, разбира се, ударението на окъпаното в неспирен дъжд тържество върху Шипченската епопея. За жалост, за кой ли път, присъстващи военни, граждани и хиляди телевизионни зрители бяхме заставени да изпитаме огорчението от поредния натрапен урок по русофобия.
Тонът за това "безукорно" поведение даде доблестната кметица на Габрово - г-жа Татяна Христова. И за да ни убеди колко е вярна на господарите си от ГЕРБ, в словото си не обели нито думичка за Освободителката от голямата братска славянска страна. Недоумявам как може една млада българка да сервилничи до такава степен

в името на кметския си стол

и да се самоотчужди от онова, което е неделима част от националната ни душевност.
А какво да кажем за господин президента? Добре подбрани изречения от словото на Росен Плевнелиев дни наред се рекламираха по БНТ, за да популяризират неговата мъдрост на държавен глава, който уж поставял на най-високия пиедестал "най-значимото и най-доброто" за България. И както и се очакваше, президентът не можа да се освободи от внушения му слугинаж - навсякъде и във всичко да пренебрегва, жигосва и дискредитира великата славянска страна. Спомням си с какво настървение преди няколко години при посещение в Америка, в град Чикаго, пред хиляди наши сънародници той се развика и гневно обвини тоталитарния режим, че някога искал да прави България 16-а република на СССР. Едва ли тези нахъсани приказки са вълнували хилядите българи, добрали се чак отвъд Океана, за да се спасяват от прелестите на домораслата ни объркана демокрация. Сигурен съм, че те, милите, са очаквали с нетърпение да чуят какво добро правят "любимите" ни демократи, за да им създадат условия да се върнат отново под родно небе. Уви, не се случи това.
За жалост не се случи и в тази дъждовна августовска вечер. Президентското ни недоразумение се вживя в ролята отново на голям историк и се постара да

смачка най-брутално историята

В интерес на истината, той все пак спомена веднъж за Руско-турската освободителна война - нещо, което в предишни речи не правеше. Нашият дълбок синовен поклон пред беззаветната саможертва на хилядите ни опълченци - но никому не е позволено да омаловажава решаващата роля на руската армия и народ за Освобождението ни. Не може от най-високо място да се принизява и захвърля на историческото бунище един подвиг, който няма аналог в света.
Да си призная, изпитах истинска гордост и дълбоко удовлетворение, когато от устата на актьори започнаха да отекват като салютни изстрели имената на десетки руски военачалници, солдати и български опълченци, увековечили се завинаги с участието си в Шипченската епопея. И съвсем естествено е този низ от достойни имена да се води от Царя Освободител Александър ІІ и неговият брат ген. Николай Николаевич - главнокомандващ армията освободителка. Явно това беше дело на добронамерения сценарист.
В този момент господин Горан Благоев реши да обогати най-новия урок по русофобия и на всеослушание ги обвини в некадърност, като се опита да припомни груби грешки на Царя Освободител и на брат му с идеята, че едва ли те двамата заслужават подобна почит. Едва ли здравият разум може да приеме за нормално нетактичното и некоректно поведение на този дългогодишен служител на БНТ. Неговата тенденциозна реплика хвърли допълнително неприятна

политическа сянка върху тържеството

В същото време г-н Благоев, в качеството си на главен отразител на събитието, не сметна за нужно да запознае присъстващи и зрители какви официални лица са удостоили с участието си тази важна историческа дата. От неговия микрофон не прозвучаха имената на присъстващи руски дипломати. И това не се прави за пръв път. Крайно време е господата, застанали на държавното кормило, да се освестят най-сетне и да не вървят против историята, която постоянно ни учи как да ценим истинските си национални стойности. Намирам за недопустимо безумие, че у нас в момента се разиграва най-голямото военно-десантно учение на НАТО след Втората световна война. Този акт стряска хиляди наши сънародници, които ясно и болезнено съзнават, че т.нар. учения са насочени открито срещу освободителката ни. Каква черна неблагодарност! Днес България се нуждае от управленска мъдрост, искрена обич и възрожденска загриженост, а не от раболепие, безгръбначие и престъпна русофобия. Тя расте като опасно раково образувание върху здравия организъм на българската народопсихология.