ПОСЛЕДНИЯТ ОТ ГОЛЕМИТЕ АПОСТОЛИ НА БЪЛГАРИЯ

Проф. д. ист. н. Трендафил Митев

Преди дни се навършиха 150 години от рождението на Гоце Делчев, което бе чествано с шествие и празненства в Благоевград и областта. Малко се знае обаче за това, че великият революционер е споделял и социалистическите идеи за по-справедливо общество. Заради огромният принос на Гоце Делчев за единна България не случайно е наричан последният български апостол.

Близо век и половина за Гоце Делчев не се каза нито една лоша дума, затова и славата му не помръкна, въпреки превратностите на времето. Защо? Кои са причините, за да доминират в оценките ни до днес само най-величавите измерения в образа на тази бележита историческа личност.  Първо, когато се търсят обяснения за делото на Гоце Делчев най-напред е редно да се каже кратко и ясно, че това е преди всичко един велик българин! И тук е добре да повторим  - "Българин", с главното "Б"! От една страна, защото тези като него не са чак толкова много в народното ни минало, а от друга - понеже днес една агресивна идеология, в близост до нашето Отечество, го обявява за "пръв македонец" - в смисъл на "не българин".

А истината е добре известна: Гоце Делчев е роден в българско семейство от град Кукуш. Негови родители са Никола и Султана Делчеви. До 3 клас той учи в местното българско училище. След това продължава образованието си в Солунската българска, мъжка гимназия. От там заминава направо да получи диплома и от Военното училище в София. В столицата на свободното Отечество той се запознава с историята и теорията на военното изкуство и се докосва до върховото постижение на ляво ориентираната, демократична политическа мисъл на новото време - социалистическото учение. Деен участник е в емигрантския социалдемократически кръжок, формиран около Васил Главинов. Там чете брошурната литература, издавана в страната от зараждащото се социалистическо движение начело с Димитър Благоев. 

Гоце Делчев участва дейно и в ентусиазираните дебати, за бъдещото справедливо общество на човечеството. Така неговата възрожденска, демократична политическа мисловност, възприема основното и от ценностите на социално справедливото политическо мислене. Дори се смята, че една от причините, Гоце Делчев да бъде освободен предсрочно от Военното училище - преди да се дипломира, е именно 

увлечението му по идеите на социализма. 

Една тенденция в следосвобожденския обществен живот, която не се толерира от правителството на Стефан Стамболов.

 Възприел ценностите на българското национално освободително и модерното, социално мислене, Гоце Делчев започва да работи за освобождението на Македония от властта на султана. Там установява тесни връзки с лидерите на ВМОРО начело с Дамян Груев. Благодрение на своите организационни качества той се утвърждава бързо като водеща фигура в национално освободителното движение на българите в Македония. 

Гоце Делчев е знаел добре турски и гръцки език и ги е използвал, когато се е водел своята пропаганда, западно от р. Вардар, между общности на българи, турци и гърци. Но, през целия си съзнателен живот той е писал само на български език и изрично е подчертавал, че "като сме си българи", ние имаме и своите предимства, и своите недостатъци! Една дума не е оставил написана на посърбения "македонски език", защото до 1945 година той не съществува като културна реалност на Балканите. 

Когато делото в Македония е имало потребност от външна помощ - Гоце я е търсил само в България и от българите. Никога не искал подкрепа от Сърбия, Гърция или друга държава. Никога не се е опирал и на финансирана от Атина и Белград националистически оранизации, с прояви и в Македония. Второто уникално измерение в дейността на Гоце Делчев е свъзано с това, че той е класически пример за един от най-рядко срещаните типове 

народен и политически деец. 

Гоце Делчев не е просто хайдутин, бунтовник или борец за свобода! Той далеч надхвърля представата и за "ръководител" на една народно движение, в днешния смисъл на тази дума. Гоце Делчев е последният истински политически апостол в българската народна история. Той продължава и надгражда практическия опит на апостолите - светци, от ранните векове на новата ера, които тръгнаха сами между народите на Римската империя, за да им донесат обновителното учение за християнските добродетели като алтернатива на императорския режим.  

Гоце Делчев е и пряк продължител на  наследството на Апостола - Васил Левски. По неговия пример, Делчев е на първо място обществен деец, които се отрича доброволно от всичкото земно щастие. Впоследствие апостолът сам създава новият идеен и организационния инструмент - мощната ВМОРО, с чията помощ разгръща своята работа за мобилизирането на народната енергия. В хода на това велико обновление на всенародната мисъл и дело, апостолът съзнателно не разговаря само със "сипатизанти". Той търси връзки, начини за убеждаване и възможности за спечелването на всички слоеве от обществото, в името на великата крайна цел. 

Гоце Делчев обаче е най-взискателен преди всичко към себе си, защото само тогава той може да служи за пример на целия народ. Ето защо, когато той се е появявал в някое село из Македония, народът го е посрещал само така, както са посрещани преди векове единствено разпространителите на християнските добродетели в Римската империя. 

В дните на неговия юбилей си припомняме, че той е уникален

стратег на борбата за свобода 

и социална справедливост. Главната му политическа цел е била извоюването на автономно самоуправление за всички народностни групи в Македония, начело с българите. Той е искал свободата, не за земята на Македония, а за нейния народ, който живее и се труди за напредъка на тази прекрасна земя.  

"Народът трябва да се щади", заявява той. "- дори в огъня на революцията!" 

Според Гоце Делчев битката с тираните трябва да се води от революционната организация. А народът трябва да излъчи революционерите и да го подпомага материално. Само така народът може след това да оцелее в свободната държава, за да разгърне своите обновителни сили, за главното - изграждането на свободното и социално справедливо човешко общество. Това е нова, оригинална, 

българска революционна стратегия, 

която не се открива другаде по света, в писмата и речите на Гоце Делчев.

Българският революционер притежава уникални качества като новатор. Гоце знае и проповядва навред, че първо трява да се извърши "моралната революция" в народното съзнание. Само така българското общество в Македония ще възприеме и подпомага дейността на ВМОРО, като свое първостепенно задължение. Поради това той най-напред започва да работи в тази посока. Гоце Делчев обаче знае отлично, срещу кого се е изправил. И именно поради това, революционната организация, трябва да е здрава, с добре устроени местни комитети. По места в състава им да се включват само най-преданите и способни млади хора. Революционната организация обезателно трябва да е добре въоръжена. Нейните лидери и дейци са длъжни да владеят конспиративното искуство за работа с хората. Длъжна е да е морален активизатор на народа, но да е и неговият пръв защитник, при опит за произволни действия на властта. Благодарение на тази си тактическа философия, Гоце Делчев дава най-големия принос за това, ВМОРО да се превърне в най-

страшната "държава в държавата",

с която е трябвало да се справя султанското правителство в края на ХIХ и началото на ХХ век.

Друга причина и днес да се прекланяме пред Гоце Делчев е неговата забележителна дълбочина и хуманизмът на политическото му мислене. На него принадлежат едни от най-задълбочените оценки за ролята на човека в поробеното и свободното общество, за смисъла на човешкия живот изобщо, за етническата цивилизованост, измервана с търпимостта и толерантността на живите:  

"Аз не мразя турците, а османската деспотско тиранско система", казва той, следвайки напълно стилистиката на Апостола Левски. "Ако тиранията е насилие - революцията е насилие срещу тиранията", допълва Гоце. 

"Аз разбирам живота като мирно съревнование между народите, в полето на културата". И допълва, че заради това "Дългът на поробения е да се бори за свобода - а на свободния за съвършенство"! Колко просто, ясно и безсмъртно го е казал великият българския апостол и мислител на национално освободителната революция.

Все думи, които не са загубили смисъла си и днес. И няма да го загубят никога! Защото те са частица от величавото измерение не само на Гоце Делчев, а и на многовековната българска народностна мисловност и мъдрост.

Днешните политици трябва да взимат пример от Гоце Делчев, ащото ако спазват неговият морал, надградят родолюбието му, придържат се към начина му на творческо мислене и действие, България и българите биха постигнтали бележити висоти в своето развитие. Впрочем, на България днес най-много е нужен точно Апостол като Гоце Делчев!