"Октопад" - лаборатория в чантата

Науката никога не е само фундаментална или само приложна. Не може да има приложна наука и иновации, без те да се опират на фундаменталната, която пък от своя страна винаги се стреми да намери излаз към по-практичните неща. Това са азбучни истини, които у нас, за съжаление, се налага да бъдат повтаряни в ХХI век, макар отдавна да са формулирани по най-простия начин: Няма фундаментална и приложна наука, има наука и нейното приложение в практиката.
 Тази наистина простичка истина се опитаха да покажат млади учени от БАН, които демонстрираха свои изобретения в парламента в рамките на по-голяма изложба на технически и технологични решения, създадени в академията. Какво може да прави един млад учен, докато си почива от научните задачи, в които участва в своя институт? Да отиде на кино, да заведе детето в зоопарка, да седне на кафе с приятели? Не. В "междучасията" на голямата наука той продължава да роши мозъка си и... изобретява например очила, които регистрират фазите на съня.
Очилата са меки, кадифени, не пречат и са като онези, с които мнозина спят, за да затулят очите си от светлината. Създал ги е Емилиян Лалев от Института по металознание при БАН. Неговите очила обаче са необикновени. Докато спиш, те "ловят"  движението на клепачите и на окото и по тях определят фазите на съня - кога наистина си потънал в дълбок възстановяващ сън, кога си сънувал или пък кога дрямката е неспокойна и се въртиш в леглото. Тези неща можеш да установиш не само от любопитство. Изобретението може да се използва от лекари при изследването на пациенти, страдащи от неврози например; от изследователи на съня; дори за отчитане състоянието на космонавти при продължителен полет на космическа станция.          
От същия институт са Стилян Георгиев и Христо Колев, които пък са създали софтуер, с помощта на който уред с един сеизмичен датчик може да проследява разстоянието до движещ се обект. Разбира се, подобни неща се правят като резултат от научни разработки, приложими в националната сигурност. Но уред с такъв софтуер спокойно можете да поставите във вилата или в апартамента си. И да следите отвътре (може и от друго място) дали не се приближава нежелан гост, хвърлил око да "приватизира" насилствено покъщината ви. По същия начин може да видите крадеца, който точи бензина от колата ви или краде чистачките. Може би новият софтуер ще ви помогне да избегнете скъпия СОТ или аларменото устройство? Ако такива дребни и странични "отпадъци" от голямата наука влязат в масово производство у нас, как мислите - колко милиона уреди може да бъдат продадени, в чужбина включително?
А наистина съвсем за удоволствие са поработили цяла група млади учени, специалисти в различни научни области, над своя "Октопад". Грешка няма. Това е таблета, мъничък компютър, в чието название се съчетават октоподът и известният "Ай-пад" на фирмата "Епъл", който е вдъхновил младежите да измислят своето изобретение. Прототипа на своя "Октопад" показаха на изложбата в Народното събрание Христо Лафчиев, Емилиян Лалев, Никола Обрешков, Ваня Колева, Ивайло Андонов, Христо Колев и Стилян Георгиев. Мониторът е 8-инчов, машинката може всичко, което прави всеки лаптоп. Хитрината и оригиналното изобретение е в това, че вътре са монтирани много изходи, към които може да се свържат няколко други устройства, докато "Ай-пад"-ът и лаптопите са затворени системи, обяснява Стилян. "Октопад"-ът работи с Линукс и Андроид, може да служи и като джипиес устройство към лек автомобил. И е много лек. Към него могат да се съединят като модули например детектори, които мерят замърсяване на въздуха, апарат за кръвно и други "джаджи", така че устройството да се превърне в подвижна лаборатория. Сами си го направихме, "за кеф", казва Стилян. Но ако се намери производител, "Октопад" може да се продава доста по-евтино от традиционния "ай-пад", който на българския пазар може да се намери за около 1000-1200 лв. Нашият би струвал около 300 лв., твърдят младите изобретатели.
А иначе в изложбата в парламента се представиха 9 института на БАН. Показаха какво ли не - от модерни лазери за медицината през уреди за космическа радиация, полимерни материали и технология за лечение на тумори на нанооснова до холограми с автентични реликви на Левски, система за сигурност с изкуствен интелект, апаратури за европейския ядрен център ЦЕРН и магнитометър, датиращ археологически находки. Всичкото - създадено в Българската академия на науките.

На галоп към унищожение

Властта се държи с науката като индианците пред корабите на Колумб
 
Живеем във време, в което "международната обстановка" е изключително благоприятна за развитие на науката. От двете страни на света Обама и Медведев в един глас обясняват, че няма по-важен фактор за развитието от системата наука-технологии-иновации и се надпреварват кой повече милиарди ще вложи за нея. Европейският съюз поставя науката, новите технологии и иновациите като приоритет над приоритетите до 2020 г., особено при кризата, и иска страните членки да влагат 3% от БВП за тези дейности. Човек би решил, че и България най-сетне ще тръгне по същия път. Нищо подобно. По-голям погром в науката от сегашния никога не сме имали.           
ЕС очевидно се насочва към поддържане на държавите с високотехнологична икономика, който не следва набелязаната цел - да се оправя, както може, но да не чака милост от съюза. България вече трайно е

на последно място в ЕС-27

не само по използването на иновации, тя е последна по всички показатели на развитието. Нещо повече - не показва нито намерения, нито желание да се поправи. Такава държава най-много да я търпят с политическата мисъл да не започне разпадане на общността. А само преди 4 дни по време на европейската "Нощ на учените" у нас бе огласено изследване на фондация "Приложни изследвания и комуникации", според което сред 233 държави в света има само 42, чиито учени показват признати международно резултати във всички области на науката. Една от тези 42 е България! С този потенциал и от този трамплин би трябвало най-малкото да сме над средното ниво на модерното развитие в Европа.        
Впрочем и в парламента, и в изложбите в "Нощта на учените" бяха показани десетки върхови постижения на наши учени. Никой не се поинтересува от тях. В НС неколцина депутати се завъртяха небрежно край техническите и технологичните постижения на БАН, в "Нощта на учените"

не дойде никой от политиците

Преди време БАН издаде сериозно изследване за състоянието на българската наука в момента във всичките му аспекти. Разпратено е на всички институции. Не е известно някой политик да си го е сложил за настолна книга. Дотук с демагогията на финансовия чиновник Дянков: "Пари се дават срещу дейност и срещу резултати". Глупости. От дейност и от резултати никой от управляващите не се интересува. Ако властта се интересуваше, тя нямаше с хъса на агресивен варварин да доведе БАН и СУ - безспорните лидери в българската наука, до безпаричие, което води до разпад на самите институции. Може би, за да оцелеят, трябва да продават китайски гащи на стъпалата пред Ректората? Кел файда от балансирания бюджет на Дянков, който е само оправдание за некадърно управление и задкулисни лобистки интереси!     
Апропо, преди дни Бойко Борисов тръгна да кани китайците да правели високотехнологични центрове у нас. Нямаме българска наука и нови технологии, с които да печели България, а не чуждите фирми? Имаме достатъчно, но на кого му пука? Впрочем и нивото на представите на властта за наука вече видяхме. Премиерът Бойко Борисов веднъж попадна в палеонтологичния музей в Асеновград и се прехласна: "Не знам дали знаете, там има запазени цели скелети на динозаври!" И видя бъдещето в туризъм около тез останки. Ами, ние знаем, че там има скелет на динотерий (не е динозавър) от 1967 г., а скелететът е пред очите на България от 20 години вече. Човекът обаче не знае. И съвсем явно не знае, че музеят е филиал на Националния природнаучен музей при БАН, където в момента учените не получават заплати. Специално за г-н Дянков: скелет на динотерий има и в Софийския университет, да му го покажат, белким спре да отказва пари за Алма матер!     
От завчера въпросният Дянков се възторгва от археологията,

щото била "изгодна"

Като вложиш пари, и народът хуква подир еди-какви си мощи, или отива в Старосел, щото там има таверна и може пътьом да си пийне. Че имаме уникални и безценни археологически паметници се знае от времето на Шкорпил, и че когато се даваха пари на учените за разкопки от 2000 г. насам, те откриха сума ти нови безценни исторически паметници. Как да е чувал за това храненият из коридорите на Световната банка пишман финансист? Сега се възторгва от прозрението си каква изгода има в археологията, понеже, като му дойдел чужд министър на гости, можел да му подари "предметче", свързано с историята. Така бил виждал да се прави. А какви пари ще падат от туристи! Не знае човекът, че преди да правиш туризъм, трябва да вложиш пари за проучване, описване, консервиране, анализиране, реставриране и опазване на въпросните паметници. Те от небето не падат. Не му е ясно, щом пусна парите на археолозите за тазгодишните разкопки едва в началото на септември, когато сезонът е пред края си и започват дъждовете.  
Апропо, след демонстрацията без депутати в парламента младите учени от движението "Когито" свикаха пресконференция да кажат истината за "реформата", която се прави уж в тяхно име. "Разтърсващата реформа" на министъра на знанието Сергей Игнатов

се свежда до "разтърсващи глупости"

завиха младите. Той трябва да спре да се изживява като ректор на НБУ и да разбере, че е принципал на научни институции, създадени от обществото, каза Христо Лафчиев от ядрения институт на БАН. След като си поупражнява езика върху академията и СУ, министърът започна да прави закони. Този за академичния състав и правилникът към него позволяват всякакви хора да влязат в научната кариера и по симпатия, и с връзки да се назначават професори и доценти, заявиха младите учени. И още: с този закон всеки от нас в момента веднага може да стане професор при тези изисквания, които не са достатъчни дори за едно атестиране в БАН. Българската наука е унижена. Тя няма "от тръс да мине в галоп", както казва Игнатов, а с неговите мерки ще умре, заяви Лафчиев.    
След три пъти рязане на бюджета днес учените в академията взимат 274 лв. средна заплата, те са в неплатен отпуск по 5 до 10 дни месечно, а през ноември и декември институтите ще затворят врати, защото няма как да плащат ток и парно. Учените масово си търсят работа, мнозина - в чужбина, а водещи хабилитирани учени на 60 и 63 г. се пенсионират предсрочно, защото орязаните заплати от неплатените дни удрят по пенсията. Научната общност се разпада. Софийският университет също няма как да издържи в последните два месеца на годината. А Дянков им казва: намерете си пари, иначе сте некадърни. Да режат и да продават: БАН паметника на Марин Дринов, а Алма матер - двамата братя Георгиеви. Изгодно е. 
А научните проекти? Когато през 2008 г. рязко бяха вдигнати парите за фонд "Научни изследвания", настъпи видимо оживление в науката, хората от СУ и БАН заедно подаваха проекти, кандидатстваха за пари по проекти, заяви Стилян Георгиев от ИМ-БАН. Сега всичко отиде по дяволите, учените не получават нищо, подложени са на стрес и виждат от държавата само недобронамерено отношение, добави той. Кризата и уж искането за реформи са само оправдание за геноцида. Цялата БАН струва на хазната колкото 3 км магистрала, дайте за най-сериозния играч в българската наука още 2 км и тогава да говорим за реформа, заяви Георгиев.  
 Най-ясно обясни абсурда с проектите доц. Иван Бъчваров от СУ - физик, работи по договори със САЩ, създал е студентска научна група и кръг от докторанти по международни проекти. Парите, които чужди организации ни превеждат по договори, са включени в общата счетоводна сметка на СУ (същото е и за БАН). А от тази сметка финансовото министерство всеки месец отпуска определен лимит, който не стига дори за заплатите. Парите от договорите идват от чужбина, но не са разделени от държавната издръжка и фактически не се превеждат на вуза,

блокирани са от МФ

От джоба си купуваме всичко за работата по проектите, защото има опасност от ЕС да спрат всякакво сътрудничество с нас. Въртим се в омагьсан кръг - парите ги има, но всъщност ги няма, каза доц. Бъчваров. Това първо, е незаконно, второ, се прави от невежество. Естествено е, че младите питат: "Какво правим още тук?" Няма как в България да се създаде високотехнологична икономика, ако основните тухлички - науката и учените, ги няма, обобщи Бъчваров.
Проблемът очевидно е политически - властта няма никаква визия накъде трябва да върви България.   

Кой къде лъже?

"Промишлеността и високите технологии са секторите, които генерират 90% от експорта и могат да осигурят устойчив растеж на страната... Секторите, свързани с използване на природни ресурси и евтина работна ръка, не могат да осигурят устойчив и висок икономически ръст в дългосрочен план... Традиционните сектори - земеделие, туризъм и добивна промишленост, имат място в структурата на нашата икономика, но въпросът е откъде може да дйде големият скок... Отраслите с най-голям потенциал са свързани с висок интензитет на иновациите - информационните технологии, екотехнологиите и технологиите, свързани със здравето."
Приоритети на България - производство на: електронни елементи, компютърна техника, радио-телевизионна и далекосъобщителна техника, битова електроника, оптични уреди и апарати, компютърно програмиране, програмни продукти, електродвигатели, трансформатори, акумулатори, лекарствени продукти, медицински изделия, здравословни храни.
Министър Трайчо Трайков, доклад "Българската икономика - състояние и стратегия за развитие" през Съвета за икономически растеж, 6 юли 2010 г.