"Нектарът от спомена" на Кольо Георгиев

Името на Кольо Георгиев е безспорно едно от водещите присъствия в съвременния ни литературен свят в течение на близо седем десетилетия. Участник в антифашистката борба още с навлизането си като ремсист в крехката гимназиална възраст, за което изплаща своите "грехове" в затвора, от който го избавя живителният спасителен изгрев на 9 септември 1944 г., той и в достолепната си възраст не напуска барикадата на своя живот, защитавайки високите си идеали с надареното си художествено слово.
Такъв се откроява като автор и в "Нектар от спомена". Това е един твърде атрактивен сборник от разкази, които ни развеждат из романтичните нагласи и лекомислени понякога преживявания на един млад човек, обрекъл се да служи всеотдайно на борбата за социална справедливост в обществото ни. И тези му благородни стремления са закърмени от най-ранното му детство от здравата семейна среда, в която ни потапя още в първия си разказ "Колко хубаво е, че съм се родил". На семейството, на своя достоен баща, който също е заставен да изпитва "прелестите" на фашистките затвори, бъдещият писател дължи своето идейно-политическо и нравствено израстване. Твърде показателен в тази насока е разказът "Лека нощ, татко". Изключително трогателно четиво. Бащата е в затвора, а майката с двете невръстни деца е подложена на недопустим тормоз от властта. Страници, които ни докосват до селските неволи и злощастната участ на участниците в антифашистката борба. От всеки ред струи напрежение, което нагнетява и топло състрадание, и съчувствие в гърдите на читателите. В една поредица от неспокойни разкази авторът ни прави съпричастни на тежката селска действителност, в която някогашното бедно момче засуква сили от здравия народен корен, израства и възмъжава като борец за народни правдини.
Пътувайки из разнообразния тематичен свят на сборника, идвам до извода, че Кольо Георгиев, макар и на преклонна вече възраст, често се връща към спомените си от детството и юношеството, в които възкръсва социалното неравенство на село, жестоката участ на бедните и унизените люде, на ратаите, подложени на безмилостна експлоатация от чорбаджиите, илюстрирана със завидна художествена похватливост в разказа му "Проклятието".
Но където и обаче да се намира, никога не угасва обичта му към родния край, нестихващата любов и преклонение към майката и близките му роднини ("Милите мамини косици"), особено са силни романтичните му преживявания от ремсовата младост ("Нелегален", "Сбогом на оръжията").
Кольо Георгиев е автор, който проявява умението на истински народопсихолог, умее да вниква в самите дълбини на човешката душевност на обикновените селски труженици, извисявайки техните високи нравствени стойности ("Хрусан и Зунка", "Човекът с дървената ръка"). А в творби като "Първата целувка" писателят издига на завиден пиедестал голямата несподелена любов и превъзходните ценности на непокварения интимен свят на младите си съвременници.
Трудно бихме открили обаче в света на днешната ни белетристика друг автор, който съумява по такъв безупречен начин да разкрива своята дълбока философска и творческа същност чрез загадъчното и озадачаващо поведение на своите герои. В тази насока е особено показателен разказът му "Дядото и внучката", в който ставаме свидетели на присъствието в жестокостта на палача към осъдения на смърт антифашист на проблясъци от изненадваща хуманност. Това са творби, в които разказвачът ни въвежда в галерия от образи с различна житейска насоченост, поставяйки на чувствителните си морални везни естествени човешки постъпки, случки и събития. Но авторът никъде не афишира открито своята присъда, а умело заставя читателя да разсъждава и сам да си прави изводи и заключения за нравствените стойности на показания персонаж.
Разхождайки ни из своите доста емоционално обагрени преживявания, някои наситени с приятна себеирония, Кольо Георгиев остава верен на чувствителното си реалистично перо и винаги се стреми да отразява правдиво заобикалящия го многолик свят, който нерядко се разминава със здраво вградените в човешката му същност лични идейно-естетически възгледи.
За това може би най-красноречиво говорят разказите му, отразяващи сериозно обезпокояващите негативи на днешното ни антихуманно съвремие. Така например в някои от тези тревожни повествования са поставени на безпощаден прицел неудържимата престъпност, от която се гърчи и задъхва безпомощно жалкото ни арогантно всекидневие. В това отношение не може да не стряскат днешния ни читател страниците от разказа му "Градеж от камъни" или пък безпокойствата, които буди "Месо от кюфтета". А "Ах, този белия свят" гъмжи, удавен в престъпност, низост и падение, които безнаказано не престават да съсипват и разяждат обществото ни.
Сборникът на Кольо Георгиев е наистина едно удивително, майсторски поднесено, реалистично огледало не само на миналото, но и на днешното ни унизително настояще. Авторът ратува цял живот за истинска човечност, която за съжаление все остава недостижима и се отдалечава зад необозримите нравствени хоризонти на бъдещето.


Продрум Димов