Музиката винаги ще е в сърцето ми

ИВАН РАДУЛОВСКИ от дете свири на пиано, пее в училищния хор и участва в пиеси. Когато е на 16, започва да сътрудничи с ДВГ "Слънце" при Общинския детски център за култура и изкуство в Русе. Благодарение на неуморната работа с проф. Наталия Константинова, не закъсняват и призови места от международни конкурси и фестивали за млади изпълнители. Впоследствие основава една от първите по рода си групи W.A.T. Music (We Are The Music), която съчетава цигулка, китара, бийтбокс и вокал, в комбинация с хаус ритми.

Талантливият изпълнител се прочува след участието във втория сезон на известния формат Х Factor. Дори след финала на риалитито не изоставя музиката и за миг, а продължава да е изключително активен в тази област. Няколко години по-късно започва соловата му кариера. Неговият глас е познат и от много реклами, а актьорския талант шлифова в уникалния мастър клас на Михаил Билалов.

– Какво бе за вас завръщането на музикалната сцена – спонтанно, трудно, дълго премисляно или изненадващо и за вас самия, Иване?

– Не го смятам за завръщане, просто правя музика и, когато имам възможност, я споделям. Със сигурност всичко е добре планирано и премислено. Факт е, че ми отне няколко години. Обаче когато сам си пишеш песните, самопродуцираш се и си независим изпълнител, отнема повече време, но пък е по-сладко. А и за мен нищо не е на всяка цена. 

– С вашата нова песен поднасяте извинение на половинката си. Какво ви костваше този жест? Беше ли оценен от момичето до вас? Как всъщност реагира дамата на сърцето ви?

– Не ми е коствало нищо. Но ако не го бях направил, може би щеше да ми коства всичко. Разбира се, че песента се оцени. Даже преди да й покажа финалната версия, вече бяхме в прекрасни отношения. Всъщност причината за появата на песента бе един раздор, след който осъзнах, че ако съм без нея, ще съм "изгубен в пустиня без капка вода".

– Заснехте и клип към парчето. Как подбирате екипа, с който работите? На какво държите най-много при взаимодействието си с други хора?

– Преди всичко търся съмишленици, които да повярват в идеите ми. След това да имат правилното светоусещане и да си паснем в емоционален и житейски аспект. Понякога има сблъсък на творчески личности, но както са казали древните римляни – в спора се ражда истината.

– Имайки предвид заглавието на композицията, за какво още бихте казали: "Не мога да спра"?

– Не мога да спра да се радвам на живота, на успехите на българите по света и у нас. Не мога да спра да се изумявам на човешката глупост. Не мога да спра гората да се разлиства. Не мога да спра времето, но и то не може да ме спре...

– Станахте известен на широката аудитория след участието ви в X Factor. Какво е най-важното, което научихте от този формат? Смятате ли, че подобни предавания са полезни за талантливите изпълнители? Не създават ли такива риалитита у младите музиканти прекалено високи очаквания, които впоследствие не се оправдават?

– Подобен тип формати са полезни на участниците, стига да знаят ясно какво искат да получат и какво могат да дадат. Фактът, че те дават по телевизията, не те прави звезда. Това е миг известност, от който трябва да се възползваш в правилния момент. За мен този момент е 8 години по-късно. Трябва да си упорит и да работиш в посока развитието си, не да разчиташ, че някой е длъжен да те направи успешен или известен. Трябва да имаш мисия, история, която да накара хората да те обичат за това, което си, което правиш, не защото са те показали на екрана. X Factor дава добро начало, но после всичко е в ръцете ти. Научих, че е добре да си стъпил на земята, да не се разсейваш от славата. Тя е необходимо зло. Приятно е да те хвалят, да те познават, да даваш автографи, но трябва да знаеш защо някой би искал да го направи. В моя случай се надявам тази причина да е творчеството ми. В X Factor срещнах много хора. Гледах да науча по нещо от всеки. Работих със страхотни професионалисти – вокалните педагози Краси Гюлмезов, Искра Милкова, Васко Иванов-Декстър, музикантите Юлиан Янев и Стойчо Стоянов, режисьора Кирил Кирилов, продуцента Магърдич Халваджиян и, разбира се, моя ментор Станислава Армутлиева, която постоянно ни даваше изключително ценни съвети за музикалния бизнес, за начина ни на поведение на сцената, но най-вече държеше на това да сме добри хора и да не се главозамайваме излишно.

– Гласът ви е познат и от много реклами. Смятате ли подобен род дейност за изкуство или това е просто работа?

– Макар целта да е комерсиална, винаги, когато застана зад микрофон и работя с гласа си, е предизвикателство и удоволствие за мен. Да озвучиш реклама, филм, анимация си е актьорска задача и има своите особености. Трябва да си искрен, да намериш верния тон, да натъртиш на правилните думи, за да предадеш необходимото усещане. Никога не е просто работа.

– Шлифовате актьорския си талант в уникалния мастър клас на Михаил Билалов. Изненадаха ли ви с нещо срещите с този известен артист? Какви съвети ви е давал? И какъв е той като човек всъщност – Джаро от "Под прикритие" или повече прилича на водещия на "Стани богат"?

– Когато за първи път се срещнах с Мишо Билалов, имах огромния респект и дори лек страх от образа, който си бях създал, познавайки Джаро от големия екран. Имах чувството, че ще ме "поръча", ако не си свърша работата както трябва. В крайна сметка, макар и да осъзнавах, че това е образ, който е изградил и предал на публиката, в мен имаше лека изненада, когато се сблъсках с човека, който е зад ролята. Той ни научи, че не бива да "играеш", защото това би било лъжа. Трябва да изживееш образа и да го предадеш максимално достоверно. Да го пречупиш през своята призма. Неговото чувство за хумор, житейският му и творчески опит, който ни предаде, беше изключително ценен. И да се докоснеш до актьор от неговия калибър, който се държи изключително човешки и приятелски с теб, дава страхотен пример и е незаменимо.

– Ако се наложи да избирате между актьорската професия и музикалната кариера, на какво ще се спрете?

– Не съм се замислял. Смятам, че в житейския ми път двете поприща ще вървят ръка за ръка в един момент. В друг, вероятно, ще се наложи да избирам. Когато съм изправен пред този труден избор, ще мога да кажа със сигурност, като внимателно претегля везните. Но музиката винаги ще е в сърцето ми и ще бъде част от мен. 

– За вас казват, че сте един от най-артистичните и елегантни млади български музиканти с впечатляващ и красив глас, харизма и чувство за хумор. Как приемате подобни определения?

– Приятно е да те хвалят. Но понякога, когато си под светлините на прожекторите, хората, освен похвали, могат да изсипят и обиди. Гледам да се абстрахирам и да следвам своя път. Иска ми се всички винаги да ме хвалят, но такъв филм няма. Хората са различни и се вълнуват от различни неща. За едни може да съм невероятен, за други – нищо особено. Не трябва нито да се главозамайваш, нито да обръщаш внимание на негативите. Гледам да следвам мечтите си и да бачкам, пък каквото сабя покаже.

– Спомняте ли си първите ви уроци по музика? Кой запали у вас интереса към това изкуство? Не предпочитахте ли да играете навън с децата, вместо да се упражнявате на пианото? Кога за последно сте докосвали този инструмент?

– Мама ми пееше много, като бях дете. Може би с нейния ангелски глас е настроила и слуха ми. Татко пък свиреше на китара и беше душата на компанията. Беше магическо да го наблюдавам и да виждам как забавлява хората. Именно тези примери са ми най-ценни за моята страст към това изкуство. Да усмихнеш или разчувстваш хората.

За мен и пианото беше интересна игра, но намирах време да играя и с връстниците ми. Даже е много важно децата да комуникират помежду си. Много отдавна не съм свирил, тъй като животът ми тръгна в друга посока.

– Имате призови места от международни конкурси и фестивали за млади изпълнители. Чие признание за вас е по-важно – на журито или на публиката?

– Когато бях малък, заедно с детска вокална група "Слънце" при Общинския детски център за култура и изкуство в Русе сме се явявали на много конкурси и сме печелили доста награди. Имам и няколко солови изпълнения, с които съм бил класиран на призови места. В конкурсите журито определя, в живота – публиката. Кое е по-важно, зависи в коя ситуация си. Но когато пиша текстове или пея, е за хората и те са моето жури.

– Съществува ли според вас истинско приятелство между музиканти и изпълнители?

– Естествено. Важно е да има синергия, да гледате заедно в една посока, за да вървите напред. Дори тази година станах кум на мой близък приятел музикант – Александър Лазаров, който е барабанист на "Ахат", "Сленг", Caliberty и Дичо. 

– Какво е отношението ви към социалните мрежи? Помагат ли те за популяризирането на талантливи изпълнители като вас?

– В дигиталната ера, в която живеем, социалните мрежи са даже основните канали за популяризирането на музика и разказването на истории – особено когато си самопродуциращ се и независим изпълнител. Разбира се, важно е да можеш да достигнеш до всички възможни канали. Но, в крайна сметка, все по-рядко хората си купуват дискове, да не говорим за плочи или касетки. Вниманието на публиката напоследък се привлича предимно онлайн. Доколко един изпълнител е талантлив – е субективно, но благодаря за комплимента.

– Как ви повлия пандемията? Може ли ситуация на криза да е вдъхновяваща за творци като вас или, напротив, не предразполага към разгръщането на таланта?  

– Въпрос на гледна точка. Аз обичам да поглеждам нещата от различни страни. В този ред на мисли, от една страна фактът, че се ограничават социалните контакти, е мотивиращ и вдъхновяващ дотолкова, доколкото имаш времето да абсорбираш емоциите и случките от живота ти до момента в творчество. Имаш времето да седнеш на спокойствие и да дръпнеш чертата, за да видиш къде си бил, къде си сега и накъде отиваш. В друг аспект, обаче, житейският път е спрял и случките в живота са ограничени. За творците е необходимо да черпят вдъхновение от случки, емоции и събития, не може вечно да го караме на спомени.

– Зная, че подготвяте още три авторски проекта. Бихте ли повдигнали поне малко завесата – какво да очакват почитателите ви?

– Старая се да творя в различни жанрове – поп, ритъм и блус, фънк и рок. За момента съм решил да разкрия по-лирически и емоционални проекти, с модерно звучене. Впоследствие ще покажа и малко по-сенсуално творчество, но всяко нещо с времето си. Идеите, текстът и музиката са мое дело, но изключително важна част от целия процес е аранжиментът, за който се доверявам изцяло на Светлин Къслев, с когото работя от самото начало вече 6 години. За мен е много важна творческата ни връзка, която през годините ескалира и в едно много ценно за мен приятелство. Ако мога да се нарека успешен, то голяма заслуга затова има именно той.

Снимки личен архив

Изпълнителят с неговата приятелка

За Иван Радуловски е важно да усмихне или да разчувства публиката