Д-р Европейски и пациент Балкански

45-годишен лекар от Спешното отделение на болницата в Плевен бе нападнат и бит от пациент преди ден. Д-р Европейски се сдобил с контузии по лицето и оток на шията, след като пострадалият го удрял с юмруци, защото му щипел дезинфектантът... Докторът си извадил и медицинско за побоя, а нападателят бил осъден по бързата процедура за "дребно хулиганство". 
"Д-р Европейски пострада от пациент Балкански", пошегува се някой във форума. Де да беше до шеги!
"Почна се!", възкликнаха мнозина. Поредният случай на издевателство над лекар породи отново размисли докъде ни доведе реформата в здравеопазването - до насилие на работното място над хора с бели престилки. И то не, като да пощипваш сестрите, а да посегнеш с юмруци на този, който те лекува. Това вече не е до смях! Но разни смешници, несмущавани от излишни терзания, всеки ден измислят по нещо абсурдно в здравеопазването. Абсурдите се трупат, докато избият в агресия - днес у пациентите, а утре - не дай си боже, може да накарат и лекарите да си изпуснат нервите. Защото те продължават да бъдат демонизирани, превръщат се в жертви, когато на някой пациент така му прекипи, та две не вижда... Или по-скоро вижда в лицето на доктора поредното крачещо недомислие, спуснато от нечий уютен кабинет, далеч от болката и истинския хал на днешния български пациент.
Ако има област, в която най-цинично да се проявява сегашният стремеж на управляващите за "разделяй и владей", това е територията на лекар-пациент. Политиците са тези, които трябва да спомогнат възобновяването на диалога между двете страни. Защото проблемите са тежки. Засега управляващите обаче вкарват в действие хаоса и ерозията - тук, както и в повечето сфери на живота ни. Така се насажда нетърпимост, а не толерантност. А това вече е страшно, защото лекарят, над главата на когото стоят министерство, здравна каса и ред други институции, много често трябва да заобикаля нормативни документи, да търси начин, да прекроява разни схеми с клиничните пътеки и скъпите лекарства, да балансира по ръба, ако иска да лекува. За това му трябва спокойствие. От друга страна, проблемът става по-сложен и заради факта, че 20 на сто от българите имат психични отклонения, които не се лекуват, защото са излишен "каприз", а недофинансирането и на психиатричната помощ не е тайна. Лудите са на улицата, кротки били, затова са навън. Те са и из кабинетите на лекарите... И стават все повече.
Такива случаи, каквито напоследък стават повече, лекарското съсловие в лицето на своя съюз отбелязва с по някоя декларация за несъгласие и обръщане на вниманието върху тези срамни факти. И толкова. Самото министерство въобще не се и трогва. Или в лицето на министъра си обещава проверки, обещава заключения и вземане на мерки. В този парламент май имаше повече лекари отколкото в предишния, но някой да е чул какво са направили в защита на колегите си? 
Ех, доктори европейски...