Георги Константинов на 80

Скъпи читателю!

Благодаря ти, че и тази година бяхме заедно. Всеки петък "Пегас" ни води на крилете на вдъхновението. Колкото и да е трудно днес да летиш...
Постарахме се да дадем думата на някои от най-големите имена в съвременната българска литература, да отбележим тези, които са сред нас, да припомним удобно "забравените", но вечно живите...
Защото истинската литература е вечна. Тя не се подчинява на моментната политическа конюнктура. Не й е нужна бляскава реклама. Нито чужди грантове. Тя остава във времето. Древногръцките музи, покровителки на изкуството, заставали само зад тези творци, които имали чисти мисли. Истинските рицари на словото са неудобни мечтатели и борци за справедливост, на която е така дефицитно съвременното ни общество.
Живеем в свят, който сякаш не е за поезия. В който смелите и стойностни стихове са заменени от удобни рими, често комбинирани с ориенталски ритми или евро-атлантическа какофония. В който сивата проза на делника и битката за оцеляване изместват красивата литературна проза. В който ценностите са преобърнати. Живеем във време на задъхваща се липса на морал, духовен упадък и нравствена криза. Във време на национални предателства и удобен политически слугинаж. Във време на патологична русофобия и тотална американизация. Във време на рязане на паметници и рязане на памет. Във време на реабилитиране и възраждане на фашизма - под друго лице и друго име. Във време на безпринципни сглобки и олигархични кръгове. Във време на подмяна на Конституцията и липса на законност. На пълзяща цензура и оковаване свободата на словото. На насаждан страх и "правилно" евро-атлантическо (не)мислене. Във време на чудовищно разделение между бедни и богати и още по-чудовищен егоизъм. Във време, когато зад "красивите", "умни" и "богати" маски се показват грозни лица, покварени мисли и бедни души. Във време, когато ценност е вече не семейството, а гейството. Във време, когато всичко се купува с пари, включително любов и съвест...
Творецът не трябва да живее извън проблемите на времето. Напротив. Неговият глас трябва да се чува. Да звънят струните на душата му. Доблестните рицари на словото са вечни донкихотовци, с химикалка в ръката, вместо копие, възседнали Пегас. И тази война не е обречена. Да, тя е трудна. Но това е война за душата на човека.
"Изкуството е оръжие", казваше Анжел Вагенщайн. И с него трябва да се воюва за истината. За онази истина, която е в сърцето на човека. Истината за общочовешките ценности, преминали изпитанията на времето и епохите. И силата е на наша страна. Защото не е силен онзи с парите, а този, на чиято страна е истината.
И през Новата година "Пегас", приложението за литература на ДУМА, ще продължи да дава пространство за полет на най-дръзките мечти, мисли и слова. Те остават...
Приятно четене!

Похвала на поета

Какво за тебе знаят?
Такъв и онакъв...
Все слагат те накрая.
Но тръгвал си и пръв.

Но бил си безпаричен
и богаташ дори -
богат със нещо друго,
различно от пари...

Познаваш две и двеста
по своя стръмен друм.
Пропадал си на теста.
Летял е твоят ум.

Един умник, излишен
във общество добро...

Ти дявол, който пише
със ангелско перо.

2022

Запомнян и забравян

Да, знам, че също
ще изчезна яко дим,
оставил само шепа думи като пепел.
Но точно днес
съм може би необходим -
за общите премеждия
виновник и свидетел.

Не куп слова -
в стиха ми има жив човек:
сърдечен и лукав, усмихнат и намръщен,
лъжата мразещ, но с един дефект:
готов е да хитрува
за хляба си насъщен...

Недоверчив към храма,
но още вярващ в кръстен знак...
Обичащ ближния, но често нямащ ближни...
Загрижен за деня си,
той рядко знае как
животът му към вечността се движи...

Поетът също няма точен джипиес.
Но вярвам, че ме води чувството за истина.
Запомнян и забравян -
щастлив съм точно днес
да бъдем заедно
в Родината единствена.

2023

Без

Какво съм аз без тебе?..
Стрела без лък.
Часовник без стрелки.
Едно гнездо без птица
на голите скали.
Небе без синева.
Орфей без арфа.
Талант без вдъхновение.
Вдъхновение без дарба.
Астроном без телескоп.
посока без копнеж...

А и това стихотворение
какво е,
ако ти сама
не го прочетеш?

2021

Опит за космичен разговор

...Ако искате моето скромно мнение,
ще ви кажа какво е за мен
вечността:
тя е всичко, което било е
преди Рождение.
И е всичко, кето ще дойде
подир Смъртта.
А човекът е миг. Внезапно прозрение.
Кратко право на шепот и вик.
Имаш собствен часовник,
но нямаш
собствено време.
Притежаваш единствен миг.
Дали ще го изживеееш достойно?
Или тук ще оставиш
спомен нелеп?
На великата вечност това е все едно -
тя е виждала безброй като теб.

2023

Открито

"Поетът е загадка. А ти пишеш
абсолютно разбираемо..." -
упреква ме един напудрен глас.
Намеква ми, че аз съм
лирично изкопаемо,
което мислите не скрива
зад словесен храст.

Че в този свят, изпълнен
с лабиринти и алиенация,
открито
стиховете ми оголени трептят...
Без нов дизайн. Дори
и препинателните знаци
на мястото им слагам всеки път.

Е, знаците...Аз просто знам
къде точно да ги сложа.
Но не това е важно. -
Стихът ми е без модно облекло,
за да се вижда от какво
се възхищавам и тревожа,
кое за мене е Добро и кое е Зло.

В загадки не превръщам
своите стихотворения.
Жадувам простота: Човек
да разговаря с друг човек...

Защо да бързаме?
Онези суперсложни обяснения
след време ще ни дава
изкуственият интелект.

2023

Несложна философия

Мисълта, че вечно ще живея
и страхът,
че утре ще умра
правят в синевата да се рея -
както по земята си вървя...

Да се чувствам и гнездо, и птица,
роб и цезар,
земен стрък и дъжд,
стигнал връх и паднал ничком,
влюбен
и разлюбен изведнъж.

Имам си несложна философия -
тази двойнственост
крепи света.
Земен и небесен е животът.
А еднакво скучна е смъртта.

2023