Владо Тилев: Още от детството в мен се таи любов към старинните инструменти

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

ВЛАДО ТИЛЕВ е завършил Университета по изкуства Фолкванг в Есен, Германия, специалност виолончело, а преди това - Националното музикално училище в София, където е приет и като студент в Държавната музикална академия. Изучавал е и упражнявал майсторското изкуство като асистент в ателиета на известни немски майстори. От 1995 г. развива активно професионалната си кариера като лютиер. В края на 2022 г. Владо Тилев бе отличен с две значими награди на Международния конкурс за лютиери, проведен по време на 24-тия конгрес на Американската асоциация на лютиерите. Биеналето събира майстори от цял свят и представя науката за създаването, съхранението и реставрирането на струнните класически инструменти и техните лъкове.

- Господин Тилев, значимите награди, които получихте на този авторитетен световен форум, са голямо признание за Вашето изкуство. 

- Това е най-големият лютиерски форум в света, провежда се на всеки две години, като се редуват Източното и Западното крайбрежие на САЩ. Освен конкурса, видни колеги изнасят лекции и се разискват различни проблеми на лютерията, обикновено са свързани с едно и също нещо - как в днешно време да постигнем звука, който са постигали преди 300 години нашите италиански колеги. Представя се изложба на стари инструменти - тази година тя се състоеше от 19 екземпляра на фамилия Гуарнери, като 4 от тях бяха Джузепе Гуарнери - Дел Джезу, възможно най-скъпият майстор с най-редки екземпляри. Организира се и изложба на нови инструменти, за която бях занесъл трети инструмент - цигулка. Смисълът да се участва в нея е възможността да бъдеш забелязан от хората, които се занимават с търговия на подобни инструменти, както и с клиенти музиканти. 

- Участвали ли сте друг път в този форум?

- Това ми беше първото участие в конкурс за музикални инструменти. От 1995 г., откогато започнах професионално да се занимавам с лютерия, правех изключително и само ремонти и реставрация на инструменти. Два пъти през годините съм участвал на конкурса на VSA - Асоциацията на американските лютиери, с лъкове, но не съм присъствал, а съм ги изпращал. И не съм получавал награди, най-доброто ми постижение беше седмо място с челов лък. 

- Как се породи у Вас интересът към това изкуство-занаят?

- В мен се таи любов към старинните инструменти още от 12-13-годишен. Може би покрай майка ми и баща ми, които бяха цигулари. Наш съсед, който живееше един етаж над нас, беше много известен майстор - Богомил Терзиев. Често посещавах ателието му и всеки път чувствах магията на този занаят. Това може би беше искрата, която запали в мен любовта към лютерията. В неговото ателие имаше голямо количество старинни инструменти. Никога не съм наблюдавал метода му на работа, но атмосферата в ателието е зараждала в мен желание някога да се занимавам с тази дейност.

Докато свирех активно, винаги съм си мислил, че в един момент ще работя в оркестър и в свободното си време ще поправям, поддържам инструментите - като хоби. Но така се стекоха нещата, че това ми стана професия. През 2000 г. започнах да произвеждам нови лъкове за цигулка, виола, чело и контрабас (по-рядко). Това продължи 17-18 години и е сериозен период в професионалното ми израстване.

- А кога започнахте да създавате инструменти?

- През 2016-2017 г. реших, че е настъпил моментът да започна да произвеждам цигулки, виоли и чела. Катализаторът за това мое решение беше един от най-близките ми приятели - цигуларят Христо Късметски, син на небезизвестния обоист Христо Късметски. Той също има огромен интерес и любов към старите музикални инструменти, към цигулките в частност.

В днешно време има хиляди лютиери по целия свят, които, бих казал, бълват нови инструменти. В голямата си част изглеждат много хубаво и са доста по-точни като изработка от тези на нашите колеги отпреди 300 години (италианските образци). Но изключително малко звучат така, че да бъдат уважавани и да може да свирят с тях солисти, концертмайстори, добри музиканти.

Не е тайна, че всички се стремят да се доближат до звука на Страдивари, Гуарнери, Амати, Гваданини, но до момента това почти не се случва. Или ако се случва нещо близко, е доста случайно. Така с Христо Късметски започнахме да търсим тайните на старите майстори. Те са имали традиции и способи за изработка на инструментите, които са се изменили доста до днес и някои от тях са се изгубили през вековете. Решихме да опитаме да се върнем към традициите на нашите колеги от XVIII в. и смея да твърдя, че ежедневната ни работа в тази посока ни доведе изключително близко до техните способи за създаване на инструменти. А в определени случаи може да се постигнат и по-добри резултати. В днешно време имаме много повече възможност да избираме дървения материал. Оттам нататък как точно се случват нещата малцина знаем. Но всички продължаваме да търсим...

- Вие сте челист - има ли значение дали един лютиер е и музикант?

- Има огромно значение. С риск да обидя някого, смятам, че ако не си се докосвал истински до струнните инструменти, не си живял с тях ежедневно, много трудно можеш да ги опознаеш изцяло. Защото това не е една дървена кутия, която трябва да се накара по някакъв начин да звучи, има акустически закони, които трябва да се изпълнят. Има други неща, които трябва да се усетят: как точно вибрира инструментът, защо вибрира така, всички натрупани усещания през годините, когато е свирил човек, да може да ги почувства, създавайки новия инструмент. Симбиозата между музикант и майстор е изключително важна и задължителна, за да се постигне добър резултат.

- Кои са най-подходящите материали за изработването на струнни инструменти?

- Най-важният момент е подборът на материала, който трябва да е изключително лек, с изключително ниско относително тегло. Много хора неглижират това условие, което не е тайна, пише го в редица книги. За да вибрира един инструмент добре, дървото трябва да е леко. Колкото е по-тежък, по-плътен един материал, толкова по-трудно вибрира. Трябва да е или изключително тънък, или изключително лек. Доста колеги в днешно време произвеждат инструментите си много тънки, за да могат да вибрират по-силно. Тогава идва друг проблем - умората на материала, и след година-две инструментите престават да звучат, защото неговата недостатъчна обемност губи сили. Ако пък дървото е по-дебело, тогава не звучи. Иначе всички ползват едно и също дърво - явор за целия корпус, с изключение на горната дъска, която се прави от смърч.

- Наградите Ви в Калифорния са именно за звука на Вашите цигулки и виоли.

- Да, сред около 260 участници в състезанието - 194 цигулки и 65 виоли, получих Сребърен медал за звук на виола и Сертификат за звук на цигулка, което се равнява на трета награда. В конкурса се определят два вида награди - едната е за звук, другата е за изработка. Журито за изработката беше от американски майстори, които оценяват според изискванията на тяхната школа. Журито за звук беше от ерудирани музиканти, които свирят и дават своята оценка. Там се запознах с известни колеги лютиери, много хора видяха моите инструменти, получих високи оценки от музиканти. Разглеждайки представените инструменти, те имаха възможност и да посвирят с тях.

- От книги и филми е породена поетичната представа за цигулката, че не е просто дърво, а е като живо същество с душа...

- Просто дърво - е силно казано. Нека наречем цигулката загадъчна и необикновена музикална кутия. Звукът на инструмента зависи от това как е направен. А душата идва от човека, който свири на него. Всичко останало бих нарекъл сантименталности. Но звучи добре, нямам нищо против да се говори така. Всеки добър музикант, като засвири на един инструмент, веднага разбира дали е необикновен и стойностен.

- Но сигурно има музиканти, които са способни да извадят пълните възможности на звука, който майсторът е заложил в него.

- Най-добрите инструменти се различават по това, че в повечето случаи инструментът побеждава музиканта. Когато Светлин Русев свири с оптимален звук три фортисими, да речем, и се опитва да извади максималното от цигулката, ако тя наистина е огромна, тя му казва: Опитай още, има накъде да дълбаеш, да вадиш още звук от мен. По-малките инструменти "клякат" сами, вижда се къде е бариерата и оттам нататък не могат повече. Най-съвършените инструменти обикновено не се поддават на "издевателството" на музиканта.

Много инструменти имат граница, оттам нататък звукът премодулира, започва да скърца, да грубее. Затова е важно всеки да свири на собствения си инструмент, защото го познава и знае неговите възможности. От тази гледна точка най-големите инструменти обикновено те карат да даваш още от себе си. Друга основна разлика между инструментите от най-висока класа е, че има т.нар. капризни инструменти и такива, които ти помагат да свириш.

Може би ще предизвика полемика това, което ще кажа, но Страдивари не прощава дори минимална грешка при изпълнението (която биха доловили малцина), а Гуарнери е инструментът, който прощава грешките. Това е мнение на големи музиканти, солисти, които са се докосвали до Страдивари и до Гуарнери. Затова Гуарнери се предпочита за големите сцени, защото помощта, която цигулката дава, съществува. И това не е мит, не е като за душата...

- Прочутият цигулар проф. Минчо Минчев казва: "Владо Тилев е рядка комбинация от отличен инструменталист и човек, владеещ перфектно лютиерското изкуство."

- Може би човекът, който най-добре познава моите инструменти и от години следи развитието ми, е проф. Минчо Минчев. На него подарих конкурсната цигулка, с която спечелих наградата в Калифорния. Преди да тръгна, се проведе едно вътрешно състезание в зала "България" със Страдивари, която е собственост на Република България и с която проф. Минчев свири цял живот. На сцената, в присъствието на няколко души, проф. Минчев свири на конкурсната цигулка и след това на Страдивари - за сравнение. Конкурсната цигулка беше по-добра на ми, ла и ре струна, само на сол Страдивари беше по-добра. Това ми даде огромен импулс и надежда, че на този конкурс ще се случи нещо хубаво.

Йоана Каменарска, концертмайстор на Хамбургската филхармония, беше първата от тази изключително важна и висока категория клиенти (концертмайстори), които са си купили мои цигулки, и до ден днешен тя свири с моята цигулка. Преди това плащаше наем и свиреше на Гваданини - инструмент за милион и половина-два евро. Това беше първото голямо признание за моите инструменти и ме накара да се чувствам изключително щастлив. Концертмайсторите Николай Минчев, Димитър Иванов, Светозар Аначков, Веско Ешкенази, Даниел Бел, Кай Глюстийн и др. са собственици на мои инструменти.

- През 2016 г. основахте фондация, чрез която предоставяте инструменти на талантливи млади музиканти. Това е голяма подкрепа в началото на творческото им развитие.

- Правя го, за да помагам на талантливи деца, които нямат пари да притежават добри собствени инструменти. Един хубав инструмент показва палитра от възможности. Докато свири, всеки добър музикант ползва редица нюанси като динамика, качество на звук, фразировка. Много е важно хубав инструмент да попадне в ръцете на младия музикант, защото му дава стимул да се развива и да търси споменатите нюанси.

- А какво дава на децата ранното обучение и занимание с изкуства?

- Заниманието с музика, изобразително изкуство, литература, танци... помага за духовното развитие на индивида. В днешно време духовността е някъде зад къщата, където се складират ненужните вещи; отпред, в двора са техническите науки и способи за печелене и събиране на средства, на материалност, безцелно трупане на блага, което е чиста проба суета. Смятам, че суетата погубва цивилизацията. Липсата на духовност би коствала изключително много на човечеството като развитие.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.