Гърция е лабораторията за експерименти на ЕС

Цитат:
Добрият лидер не е избраният на конгреса, а този, който може да доведе партията до най-добър резултат на следващите избори

- Какви нови решения предлага т.нар. Тройка в сянка за Гърция?
- Първо, Гърция е особен случай и към нея трябва да има особени мерки. Това не са мерки, които се прилагат във всички страни. В Гърция в момента е изключително тежка икономическата, социалната и политическата ситуация. Това ще се види и на следващите избори. Пета поредна година се отчита спад в икономиката. Дотук той е над 20%, може би до края на годината ще стигне до 30 на сто. Безработицата вече стигна 1 млн. души, което означава около 20% от заетите. До края на годината се очаква да стигне 1 млн. и 200 хил. Особено тежка е безработицата при младите хора - над 50%. Приетите мерки, наложени от официалната тройка - Европейската комисия (ЕК), Международния валутен фонд (МВФ) и Европейската централна банка (ЕЦБ), спазват политика в стил "режете всички разходи". Ние я познаваме и в България. Само че с орязването на всички разходи и от абсолютно неадекватната позиция като цяло в момента на ЕС Гърция изпада в още по-тежка ситуация. Причината е, че доверието в стабилността на страната и в банковия сектор на практика липсва. Непрекъснато се говори, че Гърция може да излезе от еврозоната. Последствията от това са, че 3/4 от депозитите в банките (около 70 млрд. евро) са изтеглени и в момента дори солидни фирми не могат да теглят кредити, включително за оборотни средства. Просто банките не дават кредити.
- Като няма пари за реалната икономика, какво има тогава?
- В резултат на това през последните две години от 850 хил. гръцки фирми - 200 хил. фирми са затворили или фалирали. Този процес на фалити продължава лавинообразно. Хората не могат да си плащат задълженията към банките, след като те не отпускат и кредити. Хиляди гърци вече са с отнети домове, без работа, на улицата, доходите са спаднали значително. Обичаме да сравняваме техните с нашите доходи, но случващото се през последните 2 години в Гърция е срив на целия стандарт. Това създава изключително нестабилна ситуация. Обявено бе споразумението с частните кредитори. То дава изключително лош сигнал, защото на практика с отписването на дълга от частните кредитори, за някои това означава около 70%, гръцките банки ще са още по-декапитализирани. Зад тези операции стоят хора, които са инвестирали средствата си в ценни книжа. Те са били уверени, че държавата винаги ще плати. Сега се оказва, че тези хора губят целите си спестявания. Това са пенсионни фондове в Гърция.
Между другото е направено нещо, което финансовият министър Симеон Дянков иска да направи в момента. Преди време са взети резервите в пенсионните фондове и са заменени с държавни ценни книжа, а сега пенсионерите пият по една студена вода. Наред с това в Гърция държавата е плащала на някои фармацевтични фирми с държавни ценни книжа, вместо с ликвидни средства. Всички те губят и много от тях ще фалират заради това отписване на дълг. Гърция вече десетилетия наред няма да може да се появи на международните пазари и няма да може да разчита, че който и да било ще купи гръцка облигация. Така че това решение е изключително нетрайно. Основният проблем за Гърция е икономическият растеж. Това, което се прави към момента, води до много тежък спад в икономиката, а всички предположения за стабилност на гръцката икономика се опират на растеж. Очевидно, че т.г. е поредната, в която няма да има растеж. Отсъстват мерките, които са насочени към това гръцката икономика да стъпи на краката си.
- А има ли изобщо мерки, които да я изправят на крака?
- Има, разбира се. Не може да се чака ЕС да реши всички проблеми, но той най-малкото може да бъде полезен. Първо, с политиката си конкретно към Гърция и с начина, по който се отправят посланията. Гърция в момента е лаборатория, в която ЕС се учи как да се справя с подобни ситуации. За съжаление съюзът не го прави особено добре. Оттук трябва да се извадят поуки въобще за поведението към подобен вид ситуации. Има още около 12 млрд. евро неусвоени средства от отпуснатите за Гърция във финансовата рамка до 2013-а, които могат да се усвоят до 2015 г. Основният проблем на гръцката икономика е свързан с ликвидността и с възможността фирми, които имат нужда от оборотен капитал, да могат да го ползват. Част от инструментите на ЕС трябва да се пренасочват по начин, че да могат да стигнат до фирмите. Основната част са малки и средни предприятия, които трябва да се захранят, за да успеят да оживеят в тази ситуация. От друга страна, в ЕС на практика са спрени публичните инвестиции заради ограниченията в бюджета. ЕС може да облекчи условията и да помогне на Гърция да възстанови строителството на някои големи инфраструктурни проекти, които биха създали допълнително конкурентоспособност. Става въпрос за пътища, енергийни системи. Но най-важното ще бъде да се възстанови доверието и да се върнат депозитите в гръцките банки. И ЕС, и гръцкото правителство трябва да положат много усилия за това.
- Дали все пак Гърция не е кауза пердута, след като тежките реформи нямат публична подкрепа?
- Това е големият проблем. Реформи се правят,  но гръцкото общество и икономиката поредна година са в разпад. Това се вижда много ясно по улиците на Атина - масово затворени магазини по най-хубавите търговски улици, малко коли, защото гърците нямат пари за бензин, много бездомни хора и т.н. В същото време Гърция живее от споразумение до споразумение, което не дава никаква социална подкрепа. Очаквам на изборите това да бъде използвано много силно от националистически и крайни партии, включително антиевропейски. Насаждат се много настроения против ЕС и Германия, което не помага. Кабинетът на премиера Лукас Пападимос сигурно е доволен от споразумението, но изследванията показват, че за да бъде в състояние Гърция да обслужва дълга си, тя трябва да има поне две условия. Първото е да има бюджетен излишък, което означава да проработи икономиката, защото данъците са страшно високи. Илюзия е, че те масово не се събират. Но без работеща икономика няма как да се съберат данъци. И второто е отново свързано с икономически растеж.
- Колко опасен е евентуален гръцки срив за нас - в условията на такава регионална несигурност влизат не само икономическите последици, а социалните и политическите. Ако дойде на власт националистическо правителство с мерки за протекционизъм, може да се пробудят конфликти с Македония и Турция, за да се отвлича внимание от вътрешноикономическата безизходица.
- Надявам се да не се стигне до този вариант, разбира се, но България има интерес от стабилна Гърция. Разбирам настроенията на много хора, които казват: ние минахме през трудни моменти, сега е ред на гърците. Трябва да е много ясно - Гърция в момента плаща за неразумна политика не по принцип, нито за лоша конкурентоспособност. Всяка страна, включително България, има много по-лоша конкурентоспособност дори от Гърция. Гръцката администрация съвсем не е най-голямата в Европа. В Гърция заплатата в държавния сектор е 1/3 от средната за останалите страни от еврозоната. Мит е, че Гърция е развила голяма неконкурентоспособност и е закъсала. Гръцкият проблем се корени в последните десетина години, след влизането в еврозоната. Когато Гърция имаше достъп до евтини кредити, които бяха използвани за по-високо потребление, а не за преструктуриране на икономиката. Затова много неща трябва да се променят и гърците го осъзнават.
Гръцкият модел сам по себе си не е сбъркан, грешен е начинът, по който се действаше през последните години и това действително насажда много настроения против политиците. България има солиден икономически интерес в отношенията с Гърция - има много гръцки инвестиции у нас. Мнозина представители на институциите в Гърция поставиха като проблем фактът, че гръцки фирми идват и се регистрират в България заради много по-ниските данъци. България трябва да настоява част от европейските средства да отидат в нормални и високоскоростни връзки между Гърция и България и по-нататък - към Централна Европа.
Политическите проблеми идват от друго място. Това е способността на Гърция да се бори с емиграцията. Ние ще имаме тепърва този проблем, когато влезем в Шенген. Това е истинската причина да не ни приемат в Шенген - съмнението, че въобще България и целият регион може да се справи с миграцията. Затова е изключително важно Гърция да е солидна, стабилна икономика в южната част на Европа, която да изповядва изцяло европейски ценности.
- Смятате ли, че България се държи съобразно потенциала си за членство е ЕС? Все пак тя е дежурна в графата "най-корумпирани", София не играе решаваща роля в Черноморския и Балканския регион.
- Не използваме потенциала си в ЕС. През последните 3 години България гледа в пъпа си и се възхищава от себе си, а нямаме особено основание за това. В България спряха инвестициите, върви се по инерция, която е следствие от ниския дълг и натрупаните резерви. Нищо ново не се случва в икономиката, даже започват да се появяват много тежки структурни промени. Политически изчезнахме, на Балканите ни няма. България тръгна да решава проблемите на Близкия изток, където не е фактор, няма и да е такъв. На европейските съвети са много малко българските идеи, които да са станали европейска политика. Продължаваме да се държим като страна, която чака нещо от ЕС, а не като държава, която участва в неговите политики.
- Като бивш вицепремиер и външен министър на България, съгласен ли сте с исландската практика министри и бивши министри да бъдат изправяни пред съда като отговорни за финансовия колапс?
- Да. Когато има ясна политика, която е подкрепена от хората на изборите, трудно може да отиде някой пред съда. Но по принцип е хубаво всеки да носи отговорност. И персонална отговорност - тогава, когато държавата бива осъждана от Европейския съд за правата на човека да се плащат огромни суми за полицейщина. Някой трябва да извади тези пари от джоба си или поне част от тях. Не само данъкоплатецът да се бърка заради това, че министри правят каквото си искат, въпреки че те вече не са министри. Но има и нещо друго. Има важни решения, както например фискалния пакт, който България подписа много ентусиазирано с още 24 страни. За мен той слага огромни въпросителни пред българското общество и българската икономика. Българските граждани не знаят даже с какво се е ангажирало правителството, а става въпрос за тежки мерки. Най-малкото това трябва да мине през избори, най-добре - през референдум. Иначе тези, които ги приемат самоволно, даже и да се скрият зад някакво смешно мнозинство в парламента, трябва да си понесат отговорността след това.
- Каква лидерска битка искате да видите до конгреса на БСП?
- Кой е истинският лидер и дали истинският лидер на БСП е избран на конгреса, ще стане ясно на следващите избори. БСП е партия, която трябва да се стреми към властта, в която да бъде с ясни алтернативи и с цялата си социална и добра икономическа политика, с идеи, с които може да блесне. Добрият лидер не е избраният на конгреса, а този, който може да доведе партията до най-добър резултат на следващите избори. Надявам се в цялата тази кампания да се избегнат личните нападки. Мисля, че няма нещо по-лошо, което може да се случи със социалистическата партия, от това сегашният и бившият й председател да си отправят лични нападки. Това демотивира хората. И понеже скоро бях в кампания, трябва да ви кажа, че много хора не се интересуват кой ще е лидер на БСП, а от това каква работа върши БСП и колко може да защитава интересите им. Надявам се да има достатъчно разум и да не се разочароват тези много хора, които, дори да не са членове на социалистическата партия, разчитат на някаква смислена алтернатива.