"Луков марш" - неофашизъм в действие!

Тотю Бакалов

От няколко години насам на 13 февруари Стара Загора осъмваше облепена от афиши със снимка и биографични данни за генерал Христо Луков. На 13 февруари 1943 г. той бе застрелян пред дома си от Иван Бураджиев и Виолета Янкова - членове на Софийските бойни групи. По повод на това в София и други места следовниците на генерала-фашист трескаво се подготвят на 15 февруари т.г. по централните софийски улици да премине факелно шествие, посветено на него - водача на фашистката организация "Съюз на българските национални легиони".
Това са

факлоносци на ужаса и смъртта

Огънят на факлоносците винаги е играл съдбовна и зловеща роля в политическия живот на народите. Нека да си припомним ролята му в съдбата на хитлеристкото движение. Те запалиха Райхстага. Това беше началото на демоничната им власт. Огънят лумна по-късно по площадите на Мюнхен, Дрезден и другаде. Там горяха книгите на големите немски писатели от Томас Ман до Стефан Цвайг. Трябваше да изгори живият човешки дух.
По-късно този огън запращя в Ясна поляна над библиотеката на Лев Толстой, в град Орел в къщата на Иван Тургенев.
Същите факли, които осветяваха Нюрнбергските нощи на хитлеристките сборища, палеха крематориумите във фашистките концлагери, пръснати по цяла Европа.
След 10.11.1990 г. подобни трагични събития връхлетяха върху България - агонизираща и разединена от политическа омраза и противопоставяне.
Не много време след промяната щурмовите пълчища на СДС и "Подкрепа" опожариха Партийния дом. В синята кристална нощ на 18 януари 1997 г. бе извършено вандалско нападение над парламента. Тази свещена сграда бе запалена, потрошена и разгромена.
Единствени в света фашистка Германия и "демократична" България опожариха своите парламенти в името на политическото варварство. Факелното шествие, посветено на ген. Христо Луков, е продължение на зловещата традиция на фашистките сили.
Но кой е ген. Луков и каква е неговата сатанинска роля в политическия живот на България?
"Съюзът на българските национални легиони" е младежка фашистка организация, основана през 1930 г. През годините на Втората световна война тя заема

крайни хитлеристки позиции

С нея са свързани водачите: генералите Луков, Жеков и други представители на фашисткия екстремизъм. Легионерската организация е подкрепяна от ръководните среди на фашистка Германия срещу евентуални колебания на политиката на цар Борис и Богдан Филов. Начело с Луков те атакуват правителството за участие на българската войска на Източния фронт. Стремежът им бил да се смени Богдан Филов и да вземат властта. Ген. Луков е бил активно подпомаган от Атанас Пантев - директор на полицията и краен привърженик на хитлеристкия курс в българската политика.
В дневника си Богдан Филов отбелязва, че министърът на войната Теодоси Даскалов и други министри са настоявали пред него да се вземат мерки срещу Луков и Пантев, които търсели личен контакт с Хитлер. "Българските национални легиони", ръководени от ген. Христо Луков, са насаждали в средите на българската младеж фашистка противонародна идеология. В своята дейност се ползват от подкрепата на агентите на Гестапо и пълномощния министър на Германия - Бекерле.
След убийството на генерала неговият заместник ген. Жеков при посещение при Хитлер е получил финансова подкрепа от 20 милиона лева и луксозен брониран автомобил.
Четирима са последователно водачите на легиона: о.з. ген. Христо Луков, о.з. ген. Никола Жеков, Иван Дичев и д-р Димитър Вълчев. Чрез слово, печат, пропаганда и организационна дейност са допринесли съществено и поставили в опасност интересите на българския народ. Ген. Жеков, Иван Дочев и Димитър Вълчев след 9.ІХ.1944 г. избягаха в Германия и се присъединиха към задграничното правителство на Александър Цанков.
В антифашистката съпротива легионерите се проявиха като най-големите

врагове на прогресивните хора

и особено на евреите. Легионът беше потенциален кадрови резерв на фашистката полиция и оттам произлязоха едни от най-жестоките палачи на българския народ.
Ето и някои конкретни факти:
1. В Карловския край кървавият жандармерийски подпоручик, старозагорецът Шарапчиев, за един месец е разстрелял 25 заловени партизани и ятаци край с. Домлен без съд и присъда.
2. Петър Хр. Бакоев - околийски полицейски началник в Ст. Загора, на 7.Х.1941 г. командва разгрома и разстрела на парашутната група на Атанас Дамянов до с. Оризаре, община Твърдица.
На 12 срещу 13 октомври 1943 г. е убита от неговата част Гана Троева и ранена Недялка Маркова от с. Долно Ново село - Чирпанско.
3. Иван Пенчев Георгиев от Стара Загора - околийски полицейски началник.  На 7.ІІІ.1942 г. командва разгрома на нелегалната група на подводничаря Георги Гърбачев от с. Кирилово, Старозагорско. Убити са трима души и осъдени на смърт 4 души. Организира и подпалва 15 къщи на партизани от околията.
4. Христо Николов Гайтанджиев - подполковник, командир на южния сектор в Чирпан. От 1941 до 1944 г. са ликвидирани по негова заповед 140 души без съд и присъда.
5. Под прикритието на партия "Демократичен форум" в правителството на Иван Костов участваха легионерите от централното ръководство - Муравей Радев, Теодоси Симеонов, Дянко Марков, Иван Братанов и др.
Факлоносците, славещи ген. Луков, осветяват кървавия ужас на фашистките убийци и кланета. Те са неофашисти в действие.