Най-хубавият Никулден...

Преданията за чудесата на свети Никола нямат край. Повечето са свързани с неговите пътувания по море. Според едно от тях светията запушил дупка в корпуса на кораб, като поставил в нея шаран. Според друго - възкресил паднал от мачтата моряк. Според трето - покръстил пиратите, които нападнали кораба, в който пътувал. Смята се, че когато е ядосан, светецът причинява бурите и ураганите. Затова на Никулден моряците остават на сушата...
Денят, в който се почита свети Никола, е изпълнен с обичаи и обреди. На масата задължително трябва да има риба с люспи. Когато се почиства рибата, люспите внимателно се отделят. Настъпената люспа носи нещастие, казва поверието.
По традиция за празника се готви шаран. Обичаят повелява голяма люспа да се запази в портфейла, за да има човек пари. А костите на изядения шаран не се изхвърлят, а се пускат в течаща вода, закопават се в земята или се изгарят. Вярването е, че тези ритуали носят плодородие.
Освен покровител на моряците и рибарите, свети Николай е покровител и на всички пивовари, бъчвари, банкери, фармацевти, ловджии, крадци и затворници (но само на покаялите се). С много "функции" е натоварен Никулден.

По традиция на 6 декември официално приключва риболовният сезон. А тази година той беше повече от добър. Затова и на Никулден шаранът има сериозни конкуренти за трапезата - не вносни, а родни, черноморски. Добрият улов на паламуд, зарган, сафрид, чернокоп... зарадва не само рибарите, но и почитателите на рибните изкушения.

        *        *        *
Спомените от детството за Никулден винаги са били свързани с пълнения шаран. Не знам как успяваха моите родители, но той винаги присъстваше на трапезата на този ден. Иначе, смея да твърдя, не беше често на масата. Достойно го изместваха скумрията, хекът и хамсията.
Като малка бях "зрител" на вълнуващото пълнене на шарана - татко го правеше с орехи, лук (праз), домати... Понякога имаше и ориз, но, честно казано, предпочитах лука, орехите и доматите. След години, когато започнах да пълня сама шаран, добавих гъби и стафиди в плънката. А доматът лекичко отпадна...
Най-предпочитан обаче в детските ми години беше рибникът. Знам, че с това име днес наричат различни ястия, но за нас рибникът беше онова вълнуващо обгръщане на рибата (шаран, скумрия, дори копърка от консерва при липса на друга риба) с тесто. Мама го замесваше - без някакви тънкости, само със сода, разделяше го, като по-голямата част разстилаше по дъното на тавата. После нареждаше рибата (нарязана или цяла - зависи от големината) и слагаше запържен лук с подправки и орехи. И завиваше това вълшебство с тесто. Притискаше го хубаво по краищата на тавата, за да може плънката да се задуши, и ми подаваше вилица. С която трябваше хубаво да надупча тестото отгоре, за да може "рибата все пак да диша". После тавата отиваше във фурната, по-близо до долните реотани. И след като печивото придобиеше приятен златист загар, изваждаше тавата, намазваше рибника с вода и го повиваше. За да обиколи нивата, както питката от детската приказка.
Като поизстинеше, нарязваше рибника на триъгълни парчета и всички сядахме около масата. Имаше и други постни ястия - боб, пълнени чушки или сърмички, но се нахвърляхме на рибника.
Преди години, когато рафтовете в магазините бяха празни, а рибата - лукс, рибникът бе с копърка от консерва. Наричахме я "хиляди очички", защото рибките бяха много дребни и в консервата преобладаваха глави с очи. Но и рибникът с копърка имаше своя чар - беше дяволски вкусен, доматеният сос допълваше рибките, а те нямаха кости...
Татко често казваше, че дядо имал приказка за Никулден - "Да разпуснем на никулска дупка колана..." Дупката на колана била най-широка и в началото, та да се издържи на много трапези.
Защото от Никулден се зареждат все трапезни празници до края на годината. Че и след него.

        *        *        *
Най-хубавият Никулден обаче е от студентските ми години. По-точно от втората. Бяхме минали вече през купоните, опашките за олио и вечерите с кифли с мармалад, вместо хляб, и домашна лютеница. Родителите продължаваха да се лишават, за да ни изпращат в колети и по автобуси домашна храна. Стипендиите бяха символични, а обещанията за безлихвени студентски кредити останаха на "позивите".
Наближаваше Никулден. Знаех, че вкъщи нямаше откъде да купят шаран. Дадоха ни стипендиите преди студентския празник и отидох в рибарски магазин. Купих пресен шаран. После го замразих и отидох на автобуса за провинцията. Помолих шофьора и срещу скромните 5 лева (тогава сумата не беше толкова скромна), той взе багажа. Още същата вечер шаранът беше вкъщи, при моите родители. Гласовете им трепереха, когато се обадиха по телефона, че са го получили. Не мислели да правят Никулден. После разбрах, че на другия ден мама направила рибник, който моето семейство споделило с още три. Без покана, без дори да има именяк в къщата. Традицията, че на имен ден не се кани, но на трапезата е добре дошъл всеки, невидимо била спазена. А шаранът станал символ на добротата, която се споделя.
Стана ми хубаво. Макар и далеч от тази трапеза, и за пръв път без рибник и дори риба на Никулден... Беше най-хубавият ми Никулден от години и за години напред.

Чернокоп за небцето
(Рецепта за около 2 кг)

Рибата се почиства от главите и вътрешностите. Изплаква се хубаво със студена вода, слага се в подходящ съд и се залива със саламура от 250 г сол, разтворени в 1 л студена вода. Може да се затисне с чиния, за да не изплува.
Оставя се за 24 часа в хладилник, след което саламурата се отцежда и се налива ябълков оцет, така че равномерно да покрие рибата.
След 3-4 часа престой в оцета (любителите на киселото могат да държат рибата и повече - до 12 часа), рибата се нарежда плътно в буркани, като се слагат на вкус черен пипер, бахар, дафинов лист.
Сипва се зехтин или олио - да запълни буркана. Два-три дни бурканите се търкалят, за да навлезе олиото навсякъде. Може олиото да се препържи (тества се със залък хляб - да покафенее) и да се налее, след като изстине.
Бурканите се съхраняват на хладно, добре е в хладилник.