Небесни изгреви за влюбени

За мнозина писатели Тодор Янчев е известен като литературен критик. Наистина е писал стотици рецензии или литературни отзиви, в които с удоволствие представяше колегите си. Вероятно за някои е по-удобно той да бъде локализиран в полето на критиката. Само че не бива да забравяме, че мястото на Тодор Янчев е и във фалангата на талантливите ни съвременни поети.
В това ни убеждава новата му стихосбирка, озаглавена "Автопортрет" (ИК "Гитава" ООД), издадена по повод неговата 80-годишнина. Скромното томче съдържа лирика, избрана от цялото му творчество. Тази книга е наистина своеобразен автопортрет на неговите проникновени преживявания, които пресътворява в ясни, изчистени и същевременно обобщени и зрели лирически образи. Автопортрет на опитен поет, в чиито метафори няма място за абстрактна витиеватост или за бъбриви, нищо не казващи стихове. Затова пък в тях е побрана неумиращата вселена на двама влюбени, но не с отработена знакова рутинност. Вселена, изпълнена с тръпчивия вкус на живота, с импулси, пробиващи си път в неизвестното, богато с предизвикателства, сред които е отредено да вървят истински влюбените - без лицемерие и преструвка, без стиснати зъби от болка или от преглътната обида. В тази вселена влизаме и ние, читателите, и не ни се иска да я напуснем. Тя си има своите тържествуващи небеса, своето пречистващо море, към които и ние, грешните хора, се стремим до сетния си дъх. Вселена, открита и сътворена в интимния свят на поета.
Тодор Янчев умее да моделира такива светове за двама, на които вярваме, защото в тях се оглежда реалният свят около самите нас. Неговият лирически герой крачи по улиците редом с всички нас, заслушан в мечтите, в копнежите, но и в болките ни.
"Без нас няма небеса и изгреви" - завършва той своето стихотворение "Аз - мъжът, и ти - жената". Небесата и изгревите на влюбените, достигнати единствено от вдъхновението на твореца. Очите на поета, в които се отразява светът, са очите на самата вселена, и те са добри, ласкави, светли.
Стихосбирката "Автопортрет" съдържа прекрасни лирични отломъци, които ни напомнят, че жадуваният свят за двама може да се състои едва от единствен случайно отронен миг, подобен на няколко стъпки върху пясък, оцеляващи до следващата вълна, които обаче остават най-дълбоките отпечатъци за цял живот в сърцето:

Бяхме толкова близко, че не смеехме
да се погледнем, да се докоснем.
Още миг и щеше да духне нощта.
Още миг и щеше да пламне безкраят.
Ние пропуснахме този безкраен миг.
                     "Бяхме толкова близко"

Интимна изповед, която макар и траеща няколко мига, болезнено преживяна от поета, въпреки превратностите през годините, продължава да буди и тревожи душата със своя чувствен звън.