Политкоретният съд
/ брой: 49
В обществата се случват позитивни наглед събития, които обаче разкриват и негативизма на процесите, от които те са част. Напомнят на здрав отвън плод, който, като го отхапеш, ти нагарча от загниване.
Точно такова е решението на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), обвинил украинските власти, че не са предприели мерки за спасяване на хора по време на насилието в Одеса на 2 май 2014 г., когато радикални майданисти подпалиха Дома на профсъюзите. Тогава загинаха 48 души антимайданисти. А това си е чиста проба масово убийство.
На човек му иде да изръкопляска, задето справедливостта най-после възтържествува. Само че ако погледнем по-надълбоко, ще видим, че в такава справедливост загниват евроценностите. И не толкова от факта, че истината възтържествува чак цяло десетилетие след престъплението, колкото от констатацията, че това се случва по-малко от два месеца, откакто в Белия дом влезе Доналд Тръмп и оттам към Европа задуха южнякът на политическото регулиране по руско-украинската война.
Истина е, че през тези 10 години ЕСПЧ не е стоял със скръстени ръце за престъплението в Одеса. Но е факт, че ръцете са правили нещо, което си е чиста проба... измиване на ръцете. През февруари 2017 г. роднини на загинали в престъплението се обърнали към ЕСПЧ. Но едва след 5 години ЕСПЧ е започнал да разглежда съвместно дело по жалби на 31 жалбоподатели срещу действията на украинските власти. Как да не си помислиш, че 5 години ЕСПЧ е протакал случая, за да бъде политкоректен към Киев. Освен това, вместо да нареди разследване на място, съдът само е кореспондирал с Киев, който няма как да се самообвини в отговорите на зададените му въпроси.
С една дума, ЕСПЧ загнива с тази зависимост от геополитиката. Той предпочита политкоректността пред справедливостта. Превърнал е върховенството на закона, прехвалено като висша евроценност, в слуга на съвсем други фактори.
Впрочем това не е единственият пример за загниване на същата евроценност. Друг такъв пример е готовността на ЕС да приеме корумпираната до клетъчно ниво Украйна в своите редици – и не защото милее за нея, а за да я държи насъскана срещу еднокръвната Русия.
Заради русофобията обаче загниват и други евроценности - от миролюбец ЕС се е изродил във войнолюбец, от добросъсед - в злосъсед, от етнотолерантен - в едва ли не етномразещ. Сега може да очакваме следващата политкоректна справедливост на ЕСПЧ - най-после да разгледа събраните факти за военните престъпленията на Киев срещу мирното население в проруската Източна Украйна.