Не се прави къща без тесла и вестник без пари

Едва ли има по-оригинална и ексцентрична личност в Българското Възраждане от личността на д-р Иван Богоров. Еднакво възхваляван и осмиван, оклеветяван и възвисяван, той стои като някакъв стожер на духа, който остава непоклатим за ветровете на времето. Позабравен днес от "виртуалното поколение", той събужда противоречиви чувства и съмнения, а в някого дори и съжаление. Но остава безспорният факт, че на него дължим появата на първия български вестник "Български орел", което е събитие без прецедент в духовната ни история. Така, както откриването на парната машина в историята на човечеството.

Титулната страница от брой първи на "Българский орел" от 20 април 1846 г., издаден в Лайпциг от д-р Иван БОГОРОВ

Пътят му тръгва

от Карлово. Роден е през 1818 или 1820 г., като спорът за точната му рождена дата не е приключил и досега. Подтика към упорит труд получава от родната си майка, останала рано вдовица. Амбицията към наука и познание му вдъхва известният възрожденски учител Райно Попович.
По-късно учи в Цариградската "велика школа" на гръцката патриаршия. През 1840 г. заминава за Одеса, където изучава "славянска наука" в прочутия Ришельовски лицей.
Оттук нататък започват духовните митарства на Иван Богоров, разказани в неговата автобиография "Животът ми, описан от мене" (1879).  Той ту престоява за кратко в отечеството, подир което заминава за чужбина. През 1844 г. учителства в Стара Загора, а по-сетне (1852-1853) - в Шумен. През 1845 г. пристига в Лайпциг, където записва химия. От 1855-1858 г. следва и завършва медицина в Париж. По-късно работи като лекар в Пловдив, но духът му хвърчи на друго място. Тревожи го "заспалата българска народност", вълнува го "свестяването на българите" от петвековното турско робство.
От Лайпциг заминава за Цариград, оттам за Букурещ и обратно към Българско. По време на Руско-турската война през 1877 г. е преводач в Свищов. След подписването на Санстефанския мирен договор отпечатва новата карта на България в 500 екземпляра и тръгва да я разнася от Виена по крайдунавските градове до... Пловдив, за да създаде обществено мнение срещу подготвяния Берлински конгрес.

Епохалното дело

на големия възрожденец се състои обаче в това, че той издава първия български вестник "Български орел". Идеята за списването на "гражданския, търговски и книжовен български известник" се ражда именно в Лайпциг, където Богоров пристига в края на 1844-а или началото на 1845-а г., "за да продължи науката си". Тук на 20 април 1846 г. излиза първият брой на "известника". Вторият се появява на 20 септември 1846 г., а третият (последен брой) е отпечатан на 1 януари 1847 г. 
Подтикът за появата на "Български орел" отправя още Константин Фотинов в сп. "Любословие" (кн. 21 от 1846 г.) Но идеята осъществява самият Богоров. В своята програмна статия "Свиквание" той обяснява мотивите си да се захване с издаването на вестника: "Не! Тва не може да остане тъй занапред! - пише именитият издател и енциклопедист. И ми българите трябва да започнем да се усещами като народ, който има същите правди с другите европски народи! Ми трябва да държим здраво на езикът си и вярата си! Ми трябва да покажем, че сми христиени, че сми славяне, братиа на московците, на сърбите и на другите славянски народи!"

Граждански известия... отвсъде

Още от първия брой на "Български орел" Богоров очертава програмата на вестника. Той ще публикува "граждански известия отвсъде". Негова "главна основа" ще бъде "учебний дял" - т.е. "описание на някои чудни места, страни и народи", сред които "повечето славянските, които да станат по-близо към нашият народ".
В новото издание Богоров възнамерява да осведомява за "школата и редът на учението в близкосъседните ни народи"; да дава "бизнесинформация" (по днешните представи) на търговците и занаятчиите. "Развеселителната страна" на "известника" предвижда развлекателно четиво като "приказки, басни, народни песни и смешливи приказвания". Богоров обещава в изданието да се появяват и "прегледвания за всичките нови книги на български език" (!)

Широтата на възгледите

Дори това кратко резюме на "Свиквание" дава представа за широтата на възгледите, с които младият тогава (едва 25-26-годишен) Иван Богоров се захваща да списва първия български "известник". В конкретния случай без особено значение са "материалните подбуди", които са движили издателя. В Лайпциг той се сближава с преводача Пар. Г. Пиперов, с когото обмислят "планове за общи литературни предприятия". Според Найден Геров ( в  писмо от 12 май 1846 г.) в Лайпциг Иван Богоров "понеже няма с какво да живее, намислили (заедно с П. Г. Пиперов) да издават българска газета, а той да бъде редактор и колкото остане печала (за) него да е". Това твърдение за материалните съображения на Богоров опровергава Боян Пенев, според когото в своето решение да издава вестник той е бил "подтикнат преди всичко от желанието да бъде полезен на народа си".
Още по време на първото си пътуване през Букурещ за Свищов, Търново, Габрово, Казанлък и Стара Загора през 1843 г. бъдещият вестникар споделя, че "вредом се е стремял да придумва българите да не учат веке гръцки, а само български".
Заедно с този осъзнат отпор срещу "модния" тогава в Българско гърцизъм Богоров отива още по-далече. Чрез своите филологически трудове той повежда последователна борба за чистотата на българския език, за неговото "освобождаване" от църковнославянските архаизми и приближаване до говоримата народна реч. В това свое увлечение пламенният възрожденец стига до крайност, стремейки се да подмени едва ли не всяка чужда дума, като я замести с изкована от него. Нещо, заради което за своя "пуризъм" си спечелва незаслужени подигравки и саркастични поднасяния, включително от Ботев и Каравелов.

Отделя от личната си лепта

Каква е била материалната подкрепа на букурещките "филантропи" за пребиваването на младия Богоров в Лайпциг е трудно да се каже. Но не подлежи на никакво съмнение, че той е отделял от личните си средства за издаването на вестника. Документално е потвърдено, че първият брой на "Български орел" излиза в скромния тираж от 500 екземпляра.
Не е трудно да се разбере какво и колко е спечелил неговият "списовател" от своето "предприятие". Появата на вестника е била посрещната "хладно" във Влашко, където един от "благодетелите" съобщава на редактора, че "не е трябвало на българите в Липиска (Лайпциг) да се издава вестник". Доста е съмнително докъде е стигнало неговото разпространение (ако въобще е стигнало) в Българско. Доказателство за това е, че вестникът отдавна се е превърнал в библиографска рядкост.

Единствено Васил Априлов

посреща безрезервно и с искрена похвала появата на "Български орел". В статията си "Любородно изложение", отпечатана в сп. "Любословие", големият просветител и родолюбец нарича Богоров "воспламенен соревновател на българското учение". "Тие дни - пише той- видяхме първият брой на известника му на български, издаден в Липиска 20 априлия сего года. Сърадвахме се за това, че имаме и другий българский дневник и от чисто сърце му желаеме добър успех. Тоя дневник види ся, че ще стане много полезен за Българията".
Уви, добре известна е съдбата на Богоровия "дневник". Последният му брой от 1 януари 1847 г. поставя точка на неговото "излазяне". Това е краят на началото, но и истинското начало на българското вестникарство въобще. Почти веднага след неговото спиране "подбуден от срам за несполучването си" Ив. Богоров пристига в Цариград, където се захваща с издаването на "Цариградски вестник". Така, макар и по-късно, успява да осъществи своята идея за голям български вестник. Под негова редакция излизат 88 броя на изданието, докато на 25 февруари 1850 г. се вижда принуден да заложи вестника и печатницата за 1000 франка и да замине за Букурещ. Издаването му е поето от Александър Екзарх, а самият Богоров обобщава с една лаконична фраза своя горчив опит от журналистическия занаят: "Не може да се прави къща без да имаме тесла, сиреч вестник, без да имаме пари!"

Тази мамонова философия

е особено злободневна до ден днешен. Виждаме как вълчият закон на днешните уж "свободни" медии действа навсякъде по света. И най-паче у нас, където "играта без правила" е превърнала нашего брата журналистите в раболепни послушковци на властта и капитала. Не е по-различен и халът на съвременния български език, който е затлачен от американизми и чуждици до такава степен, че сме на път да започнем да не се разбираме един друг. Вече да не говорим за латиницата, която без малко да превземе писаното ни слово.
И добре, че не е жив Иван Богоров, който щеше да се обърне и преобърне в гроба, ако можеше да види и чуе как днешните български "космополити" и "постмодернисти" се срамят от родния си и се влачат по чужди език и слово...

____
Ползвана литература:

Георги Боршуков, История на българската журналистика, 1976;
Уикипедия, Иван Андреев Богоров;
Акад. Ст. Младенов, библ. "Български писатели", т. I