ЛЯТОТО СИ ОТИДЕ

   Да, лятото си отиде. По същия начин, по който си отиде жената на един мой приятел. Остави му бележка: ти не ме разбираше достатъчно. Издръжката на детето пращай редовно.
Да, лятото си отиде и дойде златната есен.  В преносен смисъл тя идва за по-възрастните хора. Особено ако са американци. Тогава те обуват някакви немислими шарени панталони и почват да ходят по екскурзии. Докато пътуват, гледат календарчетата си и викат: какво сме днеска? Вторник? О, значи сме в Амстердам. Това обаче за американците. А моят приятел не е американец и изобщо не си гледа календарчето, а някакви тъпи сметки, които му идват в пощата и на които пише: ако не платите до 10 т.м. т.г. електричеството ви ще бъде изключено. Моят приятел бе видял как отлитат  щъркелите. На младини бе гледал как същите тези птици долитат и му донасяха, в онези млади години, разни деца. Сега обаче щъркелите отлитаха и не си прибираха децата, правеха се на разсеяни. А ти ходи после и плащай издръжки, както се настоява в бележката, оставена от бившата му жена.
На друг мой приятел лятото му остави само дългове. Къде бяха отишли парите му, той не знаеше. Нима пия толкова много, питаше се и на този въпрос изобщо не се мъчеше да си отговаря, защото едно време можеше да се изкара някой лев от продажбата на празни бутилки, докато сега такива пунктове липсват. Интересно, след като празните бутилки направо се изхвърлят, откъде се взимат все нови и нови, в които да се сипва онзи разнообразен алкохол, който изпиват хората? И ето как човек постепенно затъва не само в дългове, но и в празни шишета, ако го мързи да ги мъкне до контейнера. Моят приятел го мързи и сега живее като в приказките - в стъклен дворец. Даже спря да ходи на работа - не можеше да преодолее преградата от бутилки, която го дели от вратата на апартамента.
На трети мой приятел лятото нищо не му взе, но му остави срамна болест. Всъщност тази болест не му я остави лятото, а една позната, и той, моят приятел, по никакъв начин не може сега да си спомни коя точно от всичките му познати.
Четвърти мой приятел обикновено гледа през балкона как лястовичките отлитат. Ще отлитат, разбира се, да не са луди да останат тук през зимата. И този мой приятел се опита да отлети, но понеже живееше на първия етаж, отлетя само до травматологията на Пирогов.
Какво да се прави, питам ви аз, след като съм общителен човек и имам толкова много приятели? Как да се спре въртележката на сезоните? Никак - отговаря ми друг мой приятел. Или може би сам си отговарям с онзи мой вътрешен глас, чийто тембър изобщо не мога да понасям.