Училището не е църква. Но е храм, нали?

Ива Капкова,
Дир БГ

Да има, или да няма обучение по религия в училище - дилемата този път не раздели, а направо разтрои обществото. Разбира се, че привържениците на религиозното ограмотяване, прокламирано от МОН, няма да карат децата в училище насила да рецитират Вазовото стихче "Дядо Господи, прости ме, моля ти се от душа, с ум и разум надари ме, да не мога да греша", но място за дискусия има. И тя едва ли ще намери верния отговор сега и веднага, но поне ще очертае кръстопътя, където да се срещнат и най-крайните позиции.
Такава кръгла маса организира просветното министерство на 24 април именно с подобно намерение - да се чуят всички тревоги и всички плюсове за въвеждането на предмет по християнски ценности. Как ще се казва той - вероучение, както настоява Българската православна църква, или "Добродетели и религии", както предлага министърът на образованието Красимир Вълчев, предстои да бъде решено. Все още нормативен документ няма изготвен, а едва когато МОН опише в текст промените, те ще поемат институционалния си път към Народното събрание, което ще има последната дума дали ще допълни Закона за предучилищното и училищното образование.

Калкулацията на нагласите засега очертава отборите -

БПЦ, МОН, СБУ, голяма част от учителите и родителите държат да бъде въведен предмет по обучение в християнско поведение. От другата страна на фронтовата линия са също немалка група родители, НПО-та, та дори и институцията на омбудсмана, която изрази тревога.
Проучване на "Тренд" пък показа, че 57% от българите подкрепят идеята, а допитване на Синдиката на българските учители добави към данните и мнението на близо 70 на сто от педагозите, които подкрепят обучението по религия. Всеки от радетелите има своите аргументи - да се обърне детето към духовното, да намалее агресията в училище и да се научат учениците да бъдат толерантни към друговерците около тях.
Православната църква от години настоява вероучението да стане задължителен предмет в училище, издала е учебници от 1. до 12. клас, но засега то е само предмет на свободен избор на детето и родителите му както в светското училище, така и в неделните училища у нас и зад граница. Да предприеме крачка още по-напред, избра министърът на образованието Красимир Вълчев.

МОН: Оценки няма да има, а Църквата ще е само консултант

Министърът обещава, че по този предмет оценки няма да се пишат, а Църквата ще има само консултативна роля, без да се меси.
"И сега в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО) имаме учебен предмет "Религия", който е част от раздела с факултативните часове... Това, което ние водим като разговор, е предметът да бъде част от задължителния учебен план и второ, да бъде разширен като значение и да не е единствено само "Религия", а да бъде "Добродетели и религии", обясни тогава министър Вълчев.
Той обобщи и трите групи мнения за изучаването на религия.
"Едното е, че не трябва да се учи, не трябва да има такъв предмет. Другото е, че трябва да има такъв предмет с акцент върху вероучението, нещо, което духовенството иска. Третата група мнения са, че трябва да имаме предмет, но повече насочен към изграждането на културните, етичните, историческите компетентности на децата. Ние ще намерим баланс между това и най-вероятно със Закона за предучилищното и училищното образование ще предложим този предмет да бъде включен в задължителния учебен план, но не точно с тази концепция, която е в момента в избираемите и във факултативните часове. Ще предложим предметът "Добродетели и религии" да бъде подчинен на изграждането и формирането на добродетели у децата или на възпитателната функция и да ги направим добри хора", обяснява визията си Вълчев.
Планът е пилотно да се започне с изучаването на религиите в първи клас, но учебната програма и учебният план са подзаконови актове, те няма да бъдат разписани в закона, а ще се готвят едва след промяната му.
Всички европейски страни, членки на ЕС, имат час по религия, само във Франция няма, гласи цитираната от министъра статистика в подкрепа на намерението му.
Синдикатът на българските учители застана плътно зад идеите на МОН, а председателката му Янка Такева обяви, че 68% от преподавателите, които членуват в него, подкрепят въвеждането на учебен предмет "Добродетели и религии" като част от задължителната подготовка на учениците. Синдикатът подкрепя образователния министър Красимир Вълчев в тази посока, каза Такева. Тя е предложила на МОН преподавателите по този предмет да бъдат учителите по български език, по история и философия, които преди това да преминат през допълнителна квалификация.

БПЦ от години настоява за задължително вероучение

Министър Красимир Вълчев беше поощрен и поздравен от патриарх Даниил за политическата воля да въведе обучение по религия, а след срещата им по темата водачът на БПЦ обеща съдействие с експерти по време на обсъжданията. Образователната система трябва да направи децата не само знаещи, но и добри хора, пък обобщи виждането си министърът след разговора между двамата. А въпреки че СБУ огласи, че мнозинството педагози искат религиозно обучение на учениците, патриархът призна, че и досега, когато тези часове са само свободно избираеми, е срещал отпора на училищни директори.
И даде пример с математическа гимназия в страната, където чул следните коментари: "Каква вяра и каква Църква? Тук става дума за математическа гимназия, за каква вяра става въпрос".
 
Родители подеха петиция срещу задължителното религиозно обучение

Много родители също недоволстват и дадоха израз на негативното си отношение към влизането на религията в клас, като изпратиха отворено писмо до МОН, парламента и до омбудсмана, в което изразяват тревогата си от перспективата това обучение да стане задължително. Негов инициатор е бившата учителка Ирина Манушева, която е и родител. В петицията до момента са подписали около 5000 родители и те твърдо се противопоставят на намерението на просветния министър.
"Водени от ясното съзнание, че образованието съставлява фундамента на обществото, а училището изпълнява както обучителна, така и важна възпитателна роля, без ни най-малко да омаловажаваме историческото, културното и общественото значение на религията и нейните институции и с дълбоко уважение към вярата и вярващите, каквито са и много от нас, бихме искали своевременно да заявим категорично несъгласие с идеята за задължително религиозно обучение в рамките на предучилищното и училищното образование", пишат несъгласните родители в отвореното писмо. И подчертават, че са притеснени от изявленията в тази посока на редица политици, духовни лица и други поддръжници православната религия да стане задължителен учебен предмет.
"България е светска държава, чиято Конституция, макар да посочва традиционното място на източното православие, постановява разграничаване между държавата и религиозните институции и гарантира ненакърнимата свобода в избора на вероизповедание, религиозни и атеистични възгледи", изтъкват като аргумент да са "против" родителите, подписали петицията.
Въпреки че омбудсман нямаме, от институцията също се обадиха и още преди да е взето решение за въвеждане на религиозно обучение в училище, отправиха предупреждението си към МОН.
Институцията на омбудсмана изпрати писмо до министъра на образованието и науката Красимир Вълчев с настояване да бъде предоставена изчерпателна публична информация по повод намерението на ведомството да въведе предмета "Религия и добродетели" като задължителен в учебната програма на училищата в страната, съобщиха от пресцентъра на институцията. Поводът за реакцията на главния секретар на омбудсмана Айсун Авджиев са сигнали и жалби на родители и граждани, които са постъпили.
Хората изразяват различни позиции - от категорично несъгласие до пълна подкрепа на изучаването на религия и съобщават за създадени петиции (против задължителното изучаване на религия и в подкрепа на задължителното изучаване на религия), подписани от хиляди граждани, посочва той.
Главният секретар на омбудсмана обобщава, че гражданите са обезпокоени и питат какво ще включват учебните програми по предмета в различните класове, как ще бъдат защитени правата на учениците от различни вероизповедания и на тези, които са атеистично настроени, как ще се гарантира светският характер на образованието и обучението в училище, включително дали има подготвени преподаватели по този предмет.
По всичко личи, че челният сблъсък по темата за учебен предмет по религии е налице, но ще има ли победител след него, или ще забъркаме още по-голям хаос в образователната система, тепърва ще станем свидетели. И няма да е през тази учебна година, която е към края си. Не е сигурно и дали подобни промени ще станат факт за следващата от септември, тъй като парламентът има дълга лятна ваканция, а рибата е още в морето, както се казва.

Със съкращения