Искат ли българите война?!

Ако перефразираме великолепното стихотворение на Евгений Евтушенко така: "Искат ли българите война...", отговорът е, че войната е сред най-големи страхове на сънародниците ни. Почти една трета или 28% се боят най-много от военните конфликти. Това показва проучване на Националния център за парламентарни изследвания.
Според 69% от нашенците дрънкането на оръжия в Украйна е заплаха за сигурността на България, а 54% са притеснени от военните действия в Близкия Изток. Доминира усещането, че страната ни може да бъде нападната от чужда държава, както и да пострада от последиците от бежанските вълни в региона. Притесненията се увеличават още повече заради неувереността, че България е в състояние да се противопостави на външна агресия.

Моят дом е моята крепост

Една пета от българите или 20 на сто се чувстват най-сигурни в своето семейство сред децата и роднините си. На подкрепата на приятели, колеги и съседи разчитат 6% от участниците в изследването, като това са предимно влади хора и жените.
Незначителни са притесненията от насилие в семейството. Едва 3% от интервюираните признават, че се страхуват, че партньорът им може да им посегне. Семейното насилие е деликатна тема и не всички респонденти са склонни да говорят открито за него.
Половината българи формират усещането си за сигурност на база на финансовата си стабилност, доброто си физическо състояние, работата и личните си умения за справяне с житейските предизвикателства.

На 11% от хората нищо не може да им даде усещане за сигурност. Това е мнението на хора на възраст над 59 години, живеещи в големите градове.
Страхът от смъртта е характерен за 23% от запитаните. Това чувство е в пряка зависимост от възрастта на българите, който нараства с увеличаване на години им. Посочван е предимно от хора на възраст над 59 години, с ниска степен на образование и живеещи в селата и малките градове.

19 на сто се боят от бедност

Икономическата и финансова криза предизвиква страх в близо една пета или 19% от участвалите в изследването. В тази група попадат най-младите, но и най-възрастните, хора с ниско образование, представители на турския и ромския етнос. Това са лица, които вероятно трудно се справят в условията на растяща инфлация и безработица.
От природни бедствия се страхуват 18% от интервюираните, като вероятната причина за това са зачестилите напоследък природни катаклизми в България, което води и до увеличаване на страховете.
Над две трети или 39% посочват, че се притесняват от бежанците, пребиваващи в България, и смятат, че те биха могли да упражнят насилие върху тях.
Проучване на Институтът по философия и социология към БАН показва, че страховете от бежанците се запазват относително постоянни през годините и основно са свързани с опасността от извършване на престъпления, страх от разпространение на културни и религиозни вярвания, от разпространение на болести и от отнемане на работни места на българите.
Упражняване на насилие от страна на полицията е основен страх за 14% от интервюираните. Според социално-демографските си особености в тази група попадат най-често мъже на възраст между 30 и 49 години.

Всеки десети се притеснява от кражби

Всеки десети гражданин посочва кражбите и битовите престъпления като свой основен страх. Темата е особено чувствителна за хората, тъй като ги засяга пряко. По-често от посегателства се страхуват жените. Като цяло от престъпността в страната се боят 10%.
70% от хората се притесняват, че върху тях може да бъде упражнено насилие от страна на крадци. Подобни страхове изпитват по-често жените и възрастните, живеещи в столицата и областните центрове, както и хора с висок материален статус.
Хулиганството е едно от най-често извършваните престъпления, като същевременно неговите характеристики и процедурата по доказване са сложни. То се изразява във всякакви форми и видове - от обикновена вербална агресия до причиняване на телесни повреди. Зачестилите случаи на хулигански актове през последните години, отразени в медиите, засилват страхът на хората от тези прояви. Над две трети от пълнолетните български граждани (69%) се страхуват, че върху тях може да бъде упражнено насилие от страна на хулигани. Повече от половината - 54% българи се страхуват, че наркозависими лица биха могли да упражнят насилие върху тях.

Нашата полиция ни пази?

 
В случаите, когато е застрашена или нарушена личната им сигурност, първата реакция на пълнолетните български граждани е да потърсят помощ на тел. 112. Почти половината от интервюираните или 46% споделят мнението, че Единният европейски номер за спешни повиквания е най-ефективният начин за реакция и оказване на помощ в случай на нарушаване на сигурността им. На системата за спешно реагиране се доверяват предимно жени и хора на възраст над 59 години, и живеещи в градовете-областни центрове.
Анализът на данните показва, че при нарушаване на личната им сигурност 27% от пострадалите биха потърсили помощ от полицията. Най-често по този начин биха постъпили хора на възраст между 40 и 59 години, жители на столицата и селата, представители на етническите малцинства.
На помощта от приятели, в случай на нарушена лична сигурност, разчитат 12% от участвалите в изследването. Това е характерно предимно за най-младите.
Сами биха се защитили, в случай на нарушаване на личната им сигурност 8% на сто от хората. Това отговарят по-често лицата 30 и 39 години, живеещи в областните центрове и представители на ромския етнос.
Усещането на несигурност в резултат от увеличаващата се престъпност е най-силно изразено в малките населени места. 52% от жителите им се чувстват уязвими при опит за нанасяне на телесна повреда, 45% при опит за сексуално насилие и 32% - при домашно насилие.
Три са престъпните деяния, при които пълнолетните български граждани са по-убедени, че са способни да се защитят - при опит за домашно насилие - 54% от запитаните, при сексуално насилие - 41% и при нанасяне на телесна повреда - 40%.
Личната сигурност, както и тази на близките и семейството, са сред най-важните ценности в живота на съвременния човек. Голяма част от хората не се замислят върху това, преди те или техни близки, роднини и приятели да станат обекти на агресия.

30 на сто биха помогнали при насилие

Всеки трети българин би се включил в граждански организации за подпомагане на жертвите от престъпления. 30% - 31% декларират желание да участват в местни комисии за обществен ред и сигурност, в доброволни сдружения на гражданите за съдействие на полицията и в местни организации за самозащита.
Всеки четвърти предпочита участие в граждански патрули за охрана на реда. Мъжете заявяват много по-голяма активност за участие в подобни структури в сравнение с жените. Предпочитани от мъжете са доброволните сдружения. Вероятно поради по-голямата несигурност, в която живеят хората в селата и малките градове, те по-често от останалите са готови да се включат в доброволни сдружения за опазване на сигурността.
Повече от половина от българите обаче не желаят да участват в граждански инициативи и сдружения за поддържане на обществения ред и сигурност. Те смятат, че опазването на реда и сигурността е изцяло в прерогативите на държавата и съответните държавни институции.