Големият Лучано

Големият Лучано, Царят на горното до, Лучаноне, Големият П. - това са най-популярните прякори на знаменития тенор на ХХ век, с внушителния ръст от 180 см и тегло над 160 кг, когото завинаги ще запомним с черния фрак, бялата кърпа в ръка, неустоимата пленителна усмивка и уникален глас. Лучано Павароти - обожаваният артист, гениалният певец, очарователният човек с редица достойнства и нелишен от присъщи човешки слабости, за чието наследство, завещания, задължения и лични тайни ще се пише и говори още много дълго, на 12 октомври щеше да навърши 75 години. За всички, които безпрекословно ценят и се интересуват предимно от неговия талант, остават стотиците аудио- и видеозаписи, които и след още 75 години ще предизвикват наслада и възторг у меломаните.
Роден през 1935 г. в град Модена, Северна Италия, той е първото дете (има по-малка сестра Габриела) в семейството на майстора хлебар Фернандо Павароти - даровит тенор-любител, който предава на малкия Лучано любовта си към музиката и пеенето. Майка му Аделе Вентури била работничка в местната цигарена фабрика и понеже се знаело, че тютюнът разваля кърмата, за Лучано била намерена дойка. Кърмела го заедно с още едно бебе, което се казвало Мирела. По-късно момичето ще се прочуе като знаменитото сопрано Мирела Френи, втората съпруга на наречения Бас номер 1 на планетата Николай Гяуров и една от основните партньорки на млечния си брат. Често в интервюта тя, с чувство за хумор, споделя: "Ясно е, че Лучано е изсуквал всичкото мляко..." Младият Павароти притежавал много дарби - изявявал се добре в математиката, футбола, пеенето. Участвал заедно с баща си в градския мъжки хор на Модена, с който спечелил първа награда на международния конкурс в Ланголен, Уелс. Бил и вратар на местния младежки футболен отбор.
През 1954 г., 19-годишен, Лучано взима съдбовното решение да се посвети професионално на оперното пеене. Започва да взима уроци от тенора Арио Пола, който веднага разбира, че момчето има перфектен тембър и му предлага да го учи безплатно. След шестгодишно обучение Лучано е пял само на няколко малки сцени в провинциални градчета. През този период Павароти разчита на семейството си и сам си помага финансово, работейки като учител и по-късно като застрахователен агент. През 1961 г. създава семейство с приятелката си Адуа Верони.
Лучано дебютира на голямата оперна сцена на 29 април 1961 г. в ролята на Рудолф в "Бохеми" на Пучини в операта на Реджо Емилия. През следващите години се ръководи от професионалните съвети на знаменития тенор Джузепе ди Стефано, който прави всичко възможно да предпази Павароти от сценични изяви, за които гласът му още не е готов. В крайна сметка Лучано прави в Лондон с подкрепата на Ди Стефано международния си дебют - в ролята на Рудолфо в "Бохеми". Същата година съдбата го среща със сопраното Джоан Съдърланд - заражда се едно от най-легендарните партньорства в историята на вокалното изкуство. През 1965 г., благодарение на Съдърланд, Павароти дебютира на американска сцена - в операта в Маями като Едгардо в "Лучия ди Ламермур" на Доницети.
Павароти е благословен с глас с рядък диапазон, красота и чистота. През 1966 г. той става първият тенор, който успява да изпее деветте горни до-та след зашеметяващото си изпълнение на арията "Ah! Mes amis" в "Дъщерята на полка" на Доницети. Тази ария е определяна като връх Еверест в теноровия репертоар. Тогава Лучано получава прозвището Царят на горното до. Между 1990 и 2000 г. обира овациите на стотици концерти и спектакли по стадиони и паркове из целия свят.
През 1990 г. се превръща в суперзвезда след изпълнението на арията "Nessun dorma!" от "Турандот" на Пучини. Тогава Би Би Си я избира за тема на Световното пъвенство по футбол-1990 и тя става нещо като "подпис" за тенора. Следва изключително успешният концерт на "Тримата тенори" в навечерието на финала на първенството в Рим под диригентството на Зубин Мета. Възторгът на публиката изригва, когато Павароти играе с "O sole mio" на Едуардо ди Капуа, а Доминго и Карерас го имитират заедно.
В друг случай в Хайд парк в Лондон, въпреки проливния дъжд, повече от 150 000 души (между които принц Чарлз и лейди Даяна) с часове слушат италиански песни и оперни арии. Следва концерт в Сентръл парк в Ню Йорк през юни 1993 г., където се събират повече от 500 000 души, а милиони по целия свят го гледат по телевизията. През 1995 г. известната певица Лара Сен Пол (Лара Кариаджи, която през 70-те години на миналия век изнесе рецитал на "Златният Орфей") и съпругът й - шоуменът Пиер Куинто Кариаджи, приятели на Павароти, организират концерта му след края на Мондиал'90 в миланската "Палатрусарди". Те продуцират и излъчват по телевизията документалния филм "Най-доброто тепърва предстои" - подробен биографичен разказ, в който тенорът говори откровено за живота си.
Павароти е известен и като голям хуманист и участник в подкрепа на редица благородни каузи. Той бе инициатор на благотворителните спектакли "Павароти и приятели" и множество инициативи в родния си град Модена, които събираха значителни суми в помощ на различни международни акции на ООН. Павароти пя с Боно и "U2" през 1995 г. и успя да събере 1 500 000 долара с благотворителния си проект "Концерт за Босна". Той основа и финансираше музикален център в Босна, както и подпомогна с концерти фондации в помощ на бежанците от Афганистан и Косово. Павароти е записан с два рекорда в Книгата на Гинес - за най-много бисове (165 на брой), и за най-продаван класически албум - за "Концерт на Тримата тенори" заедно с Доминго и Карерас.
През 2003 г. Лучано записва първия си албум с песни, композирани специално за него със заглавие "Ti Adoro" ("Обожавам те"). И обявява, че това е сватбеният подарък за втората му съпруга Николета Мантовани. Певецът се ожени за своята бивша асистентка, по-млада с повече от 3 десетилетия, на 13 декември 2003 г. Бракът бе предшестван от мъчителен развод след 34-годишен семеен живот с първата му съпруга, приключил през 1998 г. Павароти има три дъщери от Адуа Верони - Лоренца (1962), Кристина (1964) и Джулиана (1967). От брака си с Николета Мантовани има близнаци през 1998 г. Момченцето умира няколко часа след раждането и остава дъщеричката Аличе. Приживе Павароти има една внучка, родена няколко години преди да стане баща за четвърти път.
През март 2004 г. знаменитият тенор излезе в своя последен спектакъл на оперната сцена - в ролята на художника Марио Каварадоси от "Тоска" на Пучини в Метрополитън - Ню Йорк. През 2005 г. Павароти започна прощалното си турне, в което бяха предвидени концерти в 40 града. Лучано изпълни емблематичната си ария "Nessun dorma!" на Зимните олимпийски игри в Торино през февруари 2006 г. След това лекарите му откриха рак на панкреаса. Турнето му бе прекъснато, а неговият мениджър съобщи, че то ще продължи през 2007 г. Но на 6 септември 2007 г. Лучано почина в дома си в Модена.
Погребалната церемония се състоя в катедралата в Модена. Присъстваха множество държавни мъже и обществени фигури от най-високо равнище. В чест на големия тенор се състоя демонстрация на т.нар. Трицветни стрели на Италианските военновъздушни сили  - чест, оказвана само на погребенията най-висшестоящи особи в държавата или в църквата. След триумфално 10-километрово шествие ковчегът на Павароти бе отнесен до Монтале Ранджоне и бе положен в семейната гробница, редом с родителите му и покойния му син Рикардо. Церемонията бе предавана пряко по Си Ен Ен, а Мирела Френи коментира прякото предаване по RAI. Пред саркофага на именития тенор се поклониха над 100 000 души, съобщиха тогава световните информационни агенции. На Виенската Щатсопера и Фестивалния център в Залцбург бяха спуснати черни знамена. Операта в Сан Франциско, където Павароти прави повечето си дебюти, сложи траурното знаме и на завесата си. Почит му отдадоха Миланската скала, Ковънт гардън, Метрополитън. Италианският футболен гигант "Ювентус", на който Павароти е фен през целия си живот, публикува на сайта си прощално писмо "Чао, Лучано". Известни изпълнители, които са били негови ученици, направиха паметен концерт на 14 февруари 2008 г. в Айвъри Фишер хол в Ню Йорк.

Българска връзка

Лучано Павароти печели множество награди "Грами", записите му се издават в платинени и златни тиражи. От края на 70-те години се отличават записите му на "Фаворитката" на Доницети с Фиоренца Косото и "Пуритани" на Белини с Джоан Съдърланд и Николай Гяуров (1975). През 1985 г. Павароти пее в "Аида" в "Ла Скала" с Мария Киара в главната роля, Гена Димитрова като Амнерис и Николай Гяуров като Рамфис. През 1988 г. заедно с Френи и Гяуров пее в "Бохеми" в Сан Франциско за 100-годишнината от премиерата на операта. Именитата оперна прима Райна Кабаиванска създаде през 2004 г. заедно с Мирела Френи и Лучано Павароти консерватория в родния му град Модена, където живеят и тя, Френи и Гяуров. Почти 50-годишното творческо сътрудничество и приятелство между двете оперни звезди започва през април 1959 г., когато двамата печелят оперния конкурс във Верчели (в категориите за жени и за мъже). Райна Кабаиванска изпрати великия италиански тенор в последния му път с изпълнение на "Аве Мария" по време на траурната церемония в катедралата на Модена.