Велик застъпник на България в Европа

Йордан Костурков

    Елиас Канети стана известен в своята родина, България, почти по същото време, когато го преоткри светът, едва в годините след Втората световна война. И фактически, след Нобеловата награда за литература, която получи през 1981 година, започнаха да се превеждат книгите му и у нас. И макар че броят на преводите е сравнително малък, интересът към творчеството му остана траен - не само сред читателите, но и сред издателите.
    Тъй като сред 800-те нобелисти във всички области, и над 100-те в областта на литературата, няма имена на българи, популярният интерес към произхода на Елиас Канети у нас в някаква степен измества интереса към творчеството му. Особено след неговата смърт през 1994 година.
    Между другото той е припознаван не само като български писател, но и като австрийски, английски, швейцарски. Това не е особена загадка за този истински космополит, живял в една Европа на обединения и разделения, роден в една България, която все още не е докрай независима, а трибутарно княжество. И все пак - сякаш роден за бъдещето, когато днес е толкова трудно да се отдели националността от месторождението, от езика, от литературната принадлежност на световните писатели.
    В град Русе (описван от някои "географи" като "малко българско пристанище на река Дунав" - малко спрямо какво? - но известно като "Пристанище на шейсетте кораба"!) и днес в този истински европейски наш град на улица "Славянска" 12, която се спуска към пасажерския порт, по средата на булеварда от площад "Елиас Канети" и паметника на Ангел Кънчев (всеки може да се разходи там с "Гугъл Ърт") се намира впечатляващият търговски дом на дядото и бащата на писателя, построен през 1898 година от архитекта Никос Бедросян, описан в "Спасеният език". Днес там е разположен международният културен, научен конгресен център Международното дружество "Елиас Канети".
    Приживе самият Елиас Канети се описва като "роден в Русчук, немскоезичен писател от еврейски произход". Макар че живее в Цюрих, Париж, Виена, Франкфурт и сравнително по-кратко в Англия, той има английско гражданство към момента, когато е отличен с наградата. И все пак, след като Швейцария, Франция, Австрия, Германия и Англия си имат толкова много други велики писатели, обяснимо е защо в нашите сърца Канети заема такова важно място.   
    Предците му по бащина линия, сефарадски евреи, пристигат в Русе от Одрин, а са тръгнали от далечна Испания още след 1492 година, заплашвани с покръстване или прогонени наред с още 160 хиляди евреи, запазили имената си, старинния си испански говор ("ладино" или "шпаньолски", който Канети говори). Дядото и бащата, Жак Канети, (по името на испанското селце Каньете) са успешни търговци; родът на майка му - Ардити, - произхожда от Арагон. Елиас се ражда на 25 юли 1905 година. Той е най-големият от тримата братя. Елиас Канети, разбира се, научава български, макар че е едва на шест години, когато семейството се изселва в Манчестър. Родната му къща днес е запазена, намира се на улица "Гурко" 33. Бащата умира още на следващата година и майката Матилда Канети се премества със семейството във Виена.
    Когато Елиас е на десет години, тя се връща за кратко в България, води го до Русе и Варна. През следващите десет години бъдещият писател живее в Цюрих и Франкфурт. И не само овладява немския език, но и го приема под влиянието на майка си като свой литературен език и започва да мисли за себе си като за австрийски автор. След като завършва гимназия, отива във Виена да следва химия и завършва Виенския университет с докторат, но тук прави и първите си литературни опити (първата си драма в стихове "Юний Брут" пише още в гимназията в Цюрих). Любопитно е, че сред тях са преводи на влиятелния по онова време американски писател комунист Ъптон Синклер.
    На 29-годишна възраст Елиас Канети се жени за Веза (Венециана) Таубнер-Калдерон, романистка, напълно забравена днес след смъртта й през 1963 година. Макар че има връзки и с други жени - с австрийската художничка Мари-Луиз фон Мотесицки, с английската романистка Айрис Мърдок (известна с полигамията си), за която пише доста неласкави неща. Мърдок посвещава на него романа си "Бягство от вълшебника" (1956 година).
След "аншлуса" на Австрия Канети заминава за Лондон, където остава до 1970 година и приема британско гражданство. След смъртта на Веза от рак той се жени за двадесет и осем години по-младата Хера Бушор, а през 1972 година им се ражда дъщеря, Йоана. Хера почива през 1988 година също от рак. През последните двадесет години от живота си Елиас Канети живее с дъщеря си предимно в Цюрих, където почива на 14 август 1994 година, на 89-годишна възраст.
Канети създава ранните си значими творби още през 30-те години на двадесети век ("Сватба", "Заслепението", забранена от нацистите, "Комедия на суетата"), но му било съдено да бъде "преоткрит" след войната, в края на петдесетте и началото на шестдесетте, когато публикува капиталната си книга "Маси и власт". Отдавна е коментирано влиянието на Кафка, на Исак Бабел, Бертолт Брехт, Георг Бюхнер, на Фройд, на Роберт Музил и на Херман Брох, както и изграждането на неговата собствена философска и естетическа концепция, която го прави така уникален сред "трудните" автори на ХХ век.
"Провинцията на човека" (1973 година), "Подслушвачът" (1973 година), "Съвестта на думите" (1975 година), автобиографичните "Спасеният език" (1977 година), "Факел в ухото" (1980 година) и "Игра с очи" (1985 година), "Тайното сърце на часовника" (1987 година), "Мъчение на мухи. Притурка от Хампстед" (1992), написани преди високото отличие от Стокхолм, и след това утвърдиха Елиас Канети като един от великите европейски творци на ХХ век. Официално Нобеловата награда му е присъдена през 1981 година за "Спасеният език", "най-българската" му книга, за "написаното от него, което е белязано с широчина на възгледите, с богатство на идеи и творческа мощ". А ето и отговора на въпроса - на кого всъщност Шведската академия връчи наградата: "Елиас Канети. Роден на 25 юли 1905 година в Русе, България. Пребиваващ по време на връчването на наградата в Обединеното кралство. Немскоезичен."
    Ако не България, Русе е признателен на великия си съгражданин - на негово име е наречена езиковата гимназия в града, националната награда "Елиас Канети". Макар и с неудобство, не може да не се признае пак, че Елиас Канети е "труден" писател - като Томас Ман, като Джоузеф Конрад, като Томас Харди, като Херман Хесе, Фокнър, Бекет и още толкова други и макар и косвено, той се явява наш застъпник на европейската литературна сцена, която сигурно познава великото ни културно минало.

____

* Утре се навършват 105 години от рождението на великия австрийски писател, роден в Русе.