Системата от привилегии проваля политиците

Интервю на Таня Глухчева

Само за няколко месеца, откакто дойде на власт Хавиер Милей, бедността в Аржентина се увеличи значително. А държавният глава продължава да спира субсидиите, одобрени от предходното правителство и заплашва с уволнение всички хора, които в търсене на правата си, излизат да протестират. За избора на нетрадиционен политически играч, от ДУМА се свързахме с известния блогър и телевизионен журналист Пабло Копари.

- Президентът на Аржентина не е типичният политик, който хората са свикнали да виждат. Като местен какво ще ни кажеш за него?
- Успехът на кандидат с характеристиките на Милей не е някаква изненада, която анализираме в Аржентина. От няколко години забелязваме две ключови особености: крайно недоверие в традиционните партии, най-вече от страна на младежите и същевременно отдалечаването на управляващите от избирателите.
Милей е феномен в социалните мрежи. Започна като маргинален играч, а се превърна в главно действащо лице. От обикновен гост в телевизията, който вдигаше рейтинга на предаванията с външния си вид, осъждайки "елита", се превърна в централен персонаж на кандидат президентската кампания. Той е индивидуалист, виждащ държавата като един голям харч, държавното образование като място за промиване на мозъци , а културата - нещо безсмислено.
През първите месеци на управлението му сме свидетели на огромен ръст на цените и пълното отсъствие на държавата.
Той е президент, който сякаш при всяко свое появяване очаква да получи иконата "харесва ми", но забравя, че представлява повече от 44 милиона човека. Говори срещу Китай, Мексико, Бразилия, Колумбия и провокира много дипломатически проблеми.
Освен това, всеки ден атакува журналистите, нарочва хората, неодобряващи политиките му и дискредитира служителите от собствената си партия.
В различни предавания признава за сексуални отношения със сестра си и, че се допитва до препарираните си кучета за съвети.
- В какво се провали предходното правителство, където вицепрезидент беше Кристина Кирхнер?
- Работата не е в това какво направиха зле, а системата от привилегии, която от 30 години не дава желаните резултати. Правителствата, които мислеха за народа между 2003 и 2015 г., прекратиха много години на неалиберализъм, неравенство и бедност. Вместо да се обедини обществото, то се разедини и това даде на Маурисио Макри да стане президент след Кристина. И той беше донякъде като Милей, но по-традиционно десен. Тогава беше взет най-големият външен дълг в историята на страната, много фирми фалираха, а хиляди останаха без работа.
Въпросът е "Защо печелят тези политически сили?" Всеки гражданин сам си е господар и роб. Във всяко общество има вътрешни борби, търсещи по-висок стандарт на живот. Макри и Милей откриха ключовата дума, за да обединят народа, а именно "ПРОМЯНА". Убедиха хората, че не живеят добре, заслужават нещо по-добро и се нуждаят от промяна.
Социологът Хулио Мафуд казва, че когато на средната класа й провърви, започва да гласува като богаташите, а когато не й върви, гласува като бедните. Ще цитирам и политика и писател Артуро Хаурече: "Средната класа, когато е добре, гласува лошо, а когато е зле, гласува правилно".
- Вярно ли е, че от най-развитата държава в Южна Америка, в момента Аржентина е една от най-бедните?
- Страната е богата на много природни ресурси, но в момента е с едни от най-ниските заплати, заедно с Никарагуа, Хаити, Куба и Венецуела. За сметка на това Коста Рика, Уругвай и Чили удвояват парите, които влизат в държавата.
Проблемът при нас е, че цените се определят от едни определени предприемачи, спекулацията с американския долар води до голяма инфлация и работниците получават жълти стотинки.
- Исторически България и Аржентина имат добри връзки. Какво знаете за нас, освен че благодарение на български съдия беше зачетен гола на Марадона с ръка?
- Консултирах се с няколко колеги, но за съжаление някои объркаха България с Румъния, други с Унгария. Само един се сети за Христо Стоичков...
- Какво искаш да се знае за родината ти? Нещо, което не може да се прочете в интернет?
- Обратно на това, което се говори, Аржентина е сигурна страна, има големи градове, далече от столицата Буенос Айрес, където хората спят с отключени врати и не им трябва катинар за колелата. Дори и да живеем в период на криза, сме щастливи и домошари. Цигара и бутилка вино са достатъчни за няколкочасови приказки и спорове.
Когато някой ни дойде на гости - предлагаме много храна и не го пускаме да си тръгне толкова лесно и бързо!

"Средната класа, когато е добре, гласува лошо, а когато е зле, гласува правилно"