Бузлуджа запали светлина в най-тъмните дни на България

Назми Мюмюн

През целия ми живот, от който над 50 години отдадох  на моята партия – БСП, Бузлуджа винаги е била свързана с нещо ново, с нещо важно, проправящо пътя на хората с леви идеи. И сега, надежда, която се разгоря в сърцата на стотици хиляди хора в България, когато държавата ни  изживява тежка криза, а моята партия е на път да се превърне в извънпарламентарна, Бузлуджа светна с нова надежда. Надеждата, че ще си подадем ръка, ще забравим старите обиди и дрязги и ще застанем един до друг. Така, както бяхме десетилетия наред.  
Чудесно! Благодаря на всички бивши и настоящи  политици, хора от левия спектър, че успяха да направят тази първа, но много важна стъпка. И ми се иска да вярвам, че обединението на левите хора в България няма да е нещо формално, а ще се превърне в истински политически порой. Порой, който да отнесе остатъците от компрометираната политическа класа и след него България ще възкръсне за нов живот. Без Пеевски и Борисов, без продали съвестта си прокурори, съдии, полицейски шефове и държавни чиновници. Благодаря, че запалихте тази надежда, защото нашата родина не заслужава днешната робска люлка.
Но след първата стъпка идва и втората. Ако застанат в една коалиция,  досегашните лидери и започнат чисто механично да пресмятат получените гласове, надали ще успеят да постигнат някакъв резултат.
Времето вече не е същото и историческата мисия на левицата е да разбере това и да намери пътя към новите хора на България. Вече ги няма стотиците хиляди онеправдани работници, застанали край пещите на металургичните заводи, край галериите на мините, струговете и фрезите  на машиностроителните предприятия. Няма ги хилядите земеделци, тютюнопроизводители, готови да чуят призива на някой нов Александър Стамболийски, за да се обединят със своите братя работници и тръгнат със сърп и чук към народното събрание. Всичко това си остана в предишния, 20 ти век.
Днес времето е друго. Днес е времето на целокупния български гражданин, който брои пари до заплата, за да погаси вноските си по кредита или ипотеката. На хората, закрепостени в офиси, на служители без елементарни,  човешки права на позиция и достойнство. На хора, които късат от хляба на децата си, за да плащат на корумпирани полицаи, лекари и чиновници. Никой не е свалил  робския ярем от народа ни. Напротив, готвят се да ни сложат още по-тежък и остава да го подарят на престъпници.
Срещу този робски ярем трябва да тръгнат левите хора. Да намерят път към новите братя българи, към всички български граждани. Само тогава можем да претендираме да сме водеща политическа сила в България.
 Нови идеи, нови послания, нови политически лидери, издигнати не от апаратчици, а от хората, които ще гласуват за тях. Това е пътят.
Сега ни е нужен искрен разговор с хората на България. Борбата на левицата днес не трябва да е за министерски кресла, дипломатически постове  и доходоносни позиции в регулаторите. Борбата днес трябва да е за сърцето на всеки български гражданин. Радвам се, че на Бузлуджа видях млади хора, които могат да поведат тази борба. За това призовавам всички стари лидери на обединената левица – не мислете за себе си, мислете за нашата България и подкрепете младите. Днес е времето.
Няма как да не повдигна една болна за мен тема. Започнахме да гледаме на конфликта между Делян Пеевски и Ахмед Доган като на олимпийска надпревара. Забравяме да погледнем към процесите, които текат сред нашите братя и сестри – българските турци и българските мюсюлмани. Сега, в това разломно  за ДПС време, те осъзнават, че реалността е далеч от прокламираната през годините защита на техните права и свободи. Създадената да събере гласовете им партия се е грижила повече за благополучието на  лидера си  и назначавания от него политически елит, а не за тях. Примерите са стотици – регионите със смесено население са сред най-слабо развитите в страната. Нивото на заплатите и пенсиите е най-ниското в България. Нивото на здравеопазване и образование е трагично – има региони  без нито един личен лекар в селата. Темповете на обезлюдяване в областите, считани за „цитадели“ на ДПС, са ужасяващи. За това и хората в тях казват, че ако Пеевски не успее да унищожи ДПС, самото ДПС ще  се самоунищожи.
Нашите братя и сестри – българските мюсюлмани и българските турци са хора с леви убеждения, с изострен инстинкт за социална справедливост. Трудолюбиви, хора с чест и достойнство, които винаги са приемали лявата идея. Ние трябва да се отворим за тях. Да ги приемем в нашите редици. Но не показно – а истински. Да бъдат във всички нива на управление, да се чувстват равнопоставени и да са горди, че заедно със своите братя социалисти от всички етноси на страната ни, управляват нашата държава. Тези хора са огромен потенциал  и ще бъде глупаво, ако отново ги оставим  безпомощни в ръцете на една политическа формация, както беше досега.
И накрая искам да кажа нещо много лично. Бузлуджа донесе  светлина в душата ми. Възвърна ми вярата, че моята партия има бъдеще. И че тези 50 години труд, които отдадох на лявата идея, не са били напразни. Бузлуджа,  Началото,  за мен е извинение и помирение. Трябва по-скоро стъпки на дело.