България върви по унгарски път

Със серия от противоречиви, а често и нестандартни решения правителството упорито се опитва да прилага т.нар. унгарски командно-административен модел в управлението на икономиката ни. За две години и осем месеца то сътвори куп крупни стопански гафове, а последствията от тях понасят както чуждестранните инвеститори, които или се изтеглят, или заобикалят България, така и стотиците хиляди малки и средни фирми, които са на ръба на оцеляването. Действията на кабинета се отразяват на благосъстоянието на 7,3 млн. българи, които са най-бедните граждани на ЕС, ще си останат такива и след влизането в общността през следващата година на Хърватия. Все още няма официално писмо на председателя на ЕК до българския премиер, каквото получи унгарският му колега, за посегателствата на изпълнителната власт над икономиката, но ако се продължава в посока ограничаване на икономическата свобода у нас, това е неизбежно. В някои случаи командно-административните методи на управление на икономиката дават временен ефект, но само ако са приложени умело и по тях има минимален обществен консенсус. Но у нас такъв не е налице. Те са плод най-вече на фантазиите на вицепремиера Дянков, който вместо да акцентира на повишаване събираемостта на данъците и подобряване работата на НАП и митниците чрез борба със сивата икономика и нарастващата контрабанда,

предлага подчертано антипазарни мерки  

Засега българското правителство все още не е посегнало на независимостта на БНБ и не е превалутирало кредитите, получени в чуждестранна валута, в български лева, както и не е национализирало универсалните пенсионни фондове, както направи кабинетът на унгарския премиер Виктор Орбан, но предприе сходни икономически ходове. Те са доста далеч от правилата на пазарната икономика и са ориентирани към запазване интересите на твърде малка олигархическа прослойка. Няколко от най-крупните гафове се свеждат до:
1. Създаване на постоянна икономическа несигурност у стопанските субекти в данъчната и осигурителната област. През 2010 г. се понижиха осигуровките с 2%, а през 2011 г. се повишиха с 1,8%. На няколко пъти премиерът или финансовият му министър правиха изявления за повишаване на ДДС и корпоративния данък, което не се осъществи, но за корпоративно данъчно планиране в последните 3 години у нас повече не може да се говори. Ръководителите на фирми не могат да предвидят какви данъци и осигуровки ще бъдат гласувани през есента и ще са в сила от следващата календарна и данъчна година.
2. Със Закона за държавния бюджет за 2011 г. се национализираха професионалните пенсионни фондове, но КС отмени част от него. В крайна сметка сравнително незначителна част от парите на осигурените останаха в НОИ. Вместо да се доплащат от професионалните фондове, за пенсиите на заетите в най-тежките и опасни за здравето професии бе решено друго. Идеята на финансовия министър бе те да се ликвидират, а събраните пари да влязат в общия кюп на солидарния стълб и да се харчат по решение на Надзорния съвет на НОИ, доминиран от държавни чиновници. Налице бе

 опит за двойна кражба

от правителството на ГЕРБ от осигуровките на миньори, металурзи, енергетици и др., които се осигуряват в професионални фондове, тъй като те, от една страна, са заделяли в тях суми, по-големи от тези на заетите в трета категория, докато са работели, а от друга - като пенсионери получават само част от полагаемата им се пенсия. Другата част от техните пари, останала за изминалата 2011 г. в НОИ, бе похарчена за пенсиите на останалите пенсионери и това се получи, тъй като решенията на КС не могат да действат с обратна сила за вече прехвърлените пари от професионалните фондове в НОИ за тази година. Логично е при това положение пенсиите им да бъдат ниски и през следващите години, докато се натрупат достатъчно активи в професионалните фондове.
3. Опити да се регулират лихвите по кредитите от страна на министъра на финансите. След среща между премиера Борисов и министър Дянков, от една страна, и няколко ръководители на големи банки - от друга, се сформира работна група, която да проучи въпроса и да изготви предложение за промяна на банковата нормативна уредба. Банкерската общност е изразила разбиране в известна степен единствено относно предложението лихвите по заемите да се обвържат с EURIBOR или SOFIBOR, но е отстоявала твърдо позициите си срещу административното регулиране на лихвите. Приказките на Дянков, че е крайно време банките да отговорят с понижение на лихвите по кредитите поради това, че правителството ни е допринесло за повишаване на кредитния рейтинг на страната, са голословни и

показват некомпетентност

Кредитният рейтинг на България пряко се отнася преди всичко до емитирането на държавни облигации, а рейтингът на правителството ни на тези си нива има преди всичко косвено значение. Не стои така въпросът, ако България бе член на еврозоната или имаше рейтинг тройно А, което засега не се очертава при нескопосаната финансова политика на ГЕРБ.
С изключение на ББР останалите банки у нас са частни, а около 80% от капитала им е на чуждестранни инвеститори, огромната част от които са от ЕС. Изключено е те да възприемат доводите на българския финансов министър, който е натрупал професионален опит като второстепенен чиновник от СБ предимно в слабо развити страни от третия свят. Под благовидния предлог за загриженост към обикновените хора, повечето от които са с по няколко кредита, се поставя под въпрос стабилността на българската банкова система. Последната е сравнително стабилна на този етап и кризата засега не е успяла да я декапитализира. Не е случайно обстоятелството, че неотдавна УС на БНБ се срещна с новия президент Росен Плевнелиев и му постави поредния проблем, предизвикан от необмислена проява на финансовия ни министър. Надеждата е не толкова у българския президент, а в европейските регулаторни органи, които неминуемо ще пресекат всякакви антипазарни мерки в банковата ни система. С исканото от ГЕРБ административно понижаване на лихвите те не само че няма да спаднат, а е възможно да станат по-високи, а кредитите - по-малко и по-недостъпни за бизнеса и гражданите. Те вече бяха ощетени от обявеното в средата на февруари понижение на лихвите по депозитите на 9 български банки. Не е далече денят, когато размерът на инфлацията у нас ще изпреварва нивото на лихвите по влоговете.
4. На ГЕРБ му бе трудно да поддържа

нормален тристранен диалог

в НСТС и с промяна в Кодекса на труда през декември 2011 г. изхвърли от него най-многобройната (около 52 хиляди члена) и най-дълголетна работодателска организация (създадена през 1895 г.) - БТПП. Предлогът е на пръв поглед благовиден, тъй като тя е оторизирана с две държавни функции, вменени й с нормативен акт, като разпространението на карнети АТА и регистрацията на търговските представителства. Всъщност причината е друга - правителството се плаши от независим защитник на интересите на бизнеса у нас, който често опонира и невинаги е удобен партньор, като например КРИБ, в НСТС. Георги Първанов наложи вето на този законодателен акт на мнозинството, а с жалба от 55 народни представители от КБ, ДПС и Синята коалиция той бе изпратен в КС след повторното му прегласуване. Остава надеждата, че конституционните съдии ще отстоят свободата на правото на сдружаване на десетки хиляди представители на бизнеса. В противен случай 104 браншови организации и най-вече представителите на малкия и средния бизнес ще останат без национално представителство, което е грубо потъпкване на демокрацията.
Изброените, а и редица други недемократични, понякога и антиконституционни, посегателства върху българския бизнес стават опасни и следва да се вземат мерки. В противен случай и тези нищожни 1,04 млрд. евро чуждестранни инвестиции у нас през 2011 г. през настоящата година ще ни се струват много. А още крупни инвеститори ще си тръгнат окончателно от България заради несигурна икономическа обстановка. Правителството очевидно не само, че не е способно да я подобри, а с редица действия като откровен лобизъм и антипазарно поведение допълнително я усложнява.

------------
*Авторът е член на УС на БТПП