Дълбочината на катастрофата

Станислав Бачев

Трудно е да се пише и говори вече, защото присъства въпросът дали има смисъл. Има, заради децата ни и бъдещето им в тази държава. Заради това си струват усилията да се работи за тази държава. Не заради егото, а заради това да се остави подреден и защитен дом.
Тази цел в момента е твърде далеч, а задачата да бъде изпълнена, става все по-трудна с всяка изминала година. Всяка година може да бъде определена като нашата най-ниска точка, за да може да бъде достигната още по-дълбока през следващата. Нашата национална катастрофа има множество нива надолу.
Посочвал съм и други пъти, не един, а много - както тук, така и в медиен ефир, че основният, големият проблем е демографската катастрофа във всяко нейно измерение - от срива на раждаемостта с всяка следваща година, през нарушаването на баланса на населението в отделните области на държавата, обезлюдяването, но и промяната на етническия облик (включително чрез изкупуване на българска земя от чужденци), до обратната страна на раждаемостта - нашата смъртност и предстоящата неспособност на държавата да се грижи за своите пенсионери.
Демографският проблем извежда едновременно като предпоставки, но и като функции всички останали - образованието и неговата катастрофа, здравеопазването, пазара на труда и това, което е не по-малко важно, защото оттам се дава посоката - обществените и политическите отношения. Това е върхът, който включва

обществената среда и политическата прослойка

От изброените започвам отзад-напред, с обществената среда и политическата прослойка.
Обществената и медийната среда е опорочена и съзнателно принизявана, а вече се достига до състояние, че дори няма нужда от съзнателен акт на принизяване, защото масово нивото е отвратително ниско. Антиселекция. В националните телевизии гостите масово са неадекватни на времето, посредствени, ниско ниво, но удобни и допускани.
Нивото на аналитичните и публицистичните предавания е напълно изравнено с нивото на увеселителните, те на практика са един и същ продукт с различни лица и заглавия. Нивото на аналитиката и публицистиката е нивото на "Ергенът".
Повечето от големите медии на практика помагат за задълбочаването на катастрофата и спиралата от кризи.
Неслучайно инстинктът на зрителя и читателя е да търси алтернативи, за да получава различна информация и различен поглед.
Обществената среда е тази, която разпространява гласа на политическата прослойка. Моята позиция е напълно последователна и още тук ще изведа заключението - тя трябва да бъде сменена, антиелитът трябва да бъде заменен с елит. И то елит, който планира децата му да останат в тази държава, защото само тогава може да се осъзнае отговорността. Чудя се за онези, които са просто изпълнители и техните деца ще остават и живеят тук - изпълнителите както в медиите, така и тези, които прислугват на прослойката - не осъзнават ли, че катастрофата е обща? Техните деца и внуци ще са наравно потърпевши с моите. Дотам ли е стигнала посредствеността и неадекватността, за да се поощрява продължаването по пътя на катастрофата от същите, които ще страдат от нея?
Как виждате България след 10 години? А след 20, когато вие ще се пенсионирате, а вашите деца няма да могат да изработват вашите пенсии? А другият поглед - същите тези ваши синове ще водят при вас дъщерите на други, които ще са взели всичко, което сега им създавате като продукт пред очите, антиселекцията на предаванията ще е станалата масова антиселекция на едно цяло общество.
Този поглед за обществената среда дава по-трезва преценка за последствията в бъдеще от настоящите действия на всички участници в процеса.
Относно другите аспекти.

Болната тема на българското образование

Антиселекцията вече се вижда и тя е обща, не е само за учениците, а за всички, които участват в процеса - ученици, учители, ръководители и родители. Битката за пари при намаляващия брой училища, които ще намаляват все повече през следващите години води до това не да се акумулира качество, което да позволи оцеляване, а до атрактивност, която е противоположна на оцеляването. Но атрактивността носи пари. Вече сме в онази дълбочинна точка, в която се говори не за върхови постижения, а за оцеляване. Върховите постижения в настоящето представляват легитимиране на посредствеността, представена като индивидуалност. Старият световен ред си отива, но неговата уродливост в сферата на образованието вече е отгледала поне няколко випуска ученици в българското образование. Добре е, че повечето, които излизат от нея, имат инстинкти, които в крайна сметка са надеждата за спасение.
Почти никой не си дава сметка, налага се да го повтарям и потретям.
През 2024г. в България са родени 50 000 бебета.
През 2022г. са родени 56 000.

Знаете ли какво означават тези цифри?

В момента в България има 1826 училища, които приемат ученици в 1. клас. Тази цифра включва всички начални, основни, обединени и средни училища.
В тези училища, които в настоящето се приемат за "големи", се изграждат по 2-3 паралелки първолаци всяка година. Тоест, разпределението е непропорционално нито по населено място, нито по регион в държавата. Всеки знае, че има предпочитани училища. Всеки знае, че през последните 20 години бяха закрити хиляди училища в почти всички села на България.
Концентрацията на прием в първи клас е най-голяма в София и най-малка в Северозападна, Южна и Североизточна България.
С това важно уточнение, което ще бъде включено впоследствие може да се направи следния извод.
При 50 000 новородени и 1826 училища за тях след 7 години, когато ще бъдат първолаци, се падат по 26 ученици за всяко едно от тези училища в държавата. Тоест - по една паралелка първолаци във всяко едно училище. Не две, не три - една.
Но това е средноаритметично, без да се взимат като фактори признаците за населено място - Областен град, община, село и вторият много важен признак - в кой регион на България.
Децата ще са най-малко там, където регионите са най -"непривлекателни", а най-голяма концентрация ще бъде както и в момента - София.
Почти същото важи за новородените и през 2022 г. Това са три набора.
Това води до най-тежкия извод за тази нация и държава.
В краткосрочен и средносрочен план (5-10 години) в държавата ще се наложи да бъдат затворени още стотици училища, защото няма да има достатъчно деца, които да влязат в тях.
Стотици затворени училища води до втората част на извода.
Първо - стотици нови напълно обезлюдени села, в които в момента има средищни училища, които събират децата от няколко села.
Второ - ударът ще бъде директен и върху всеки областен и общински град на България. Ако в момента във всяка област има средно по 10 училища, които приемат първокласници. След 5 години в повечето общини на дадена област няма да има достатъчно ученици, които да формират паралелки за първи клас. А тези училища, които се намират в областните центрове и в момента формират по 2 до 3 паралелки първокласници след 5 до 7 години ще намалят първо до 1, а през следващия етап ще останат без. Във всеки областен град, с изключение на София, има между 5 и 6 училища, които са предпочитани за прием на първокласници. Изводът е, че за половината от тях няма да има ученици.

Обобщено

В средносрочен план България ще трябва да затвори стотици училища, което е прекия признак за преминаването на точката на възврат. Също означава, че докато София концентрира половината население, ние губим България. Губим я. Това не е прогноза, а е закономерност, която се базира на вече създаден факт - 50 000 родени през 2024г. и 56 000 родени през 2022г.
Това дори не е най-голямата дълбочина на катастрофата, а само преход към големия извод.
Най-вероятно е тази тенденция да продължи и през 2025 г. Това ще оформи демографска дупка, която вече оформя огромен дисбаланс в населението, но и в територията.
Има още много, които изброих по-горе в текста - броят на работещите и броят на пенсионерите, качеството на тези, които работят и тези, които тепърва ще стъпват на пазара на труда, но спирам дотук.
Има и един отделен аспект, който очертава цялата рамка, който задава посоката. Това е геополитическият аспект. Тук съвсем накратко, тъй като целта на тази публикация не е да се фокусира върху международните отношения.
Светът вече е променен. Светът е многополюсен. Предстои легитимацията. Тази легитимация преминава през оформяне на редица от договори. Дали тяхното подписване ще се случи в близките месеци, или ескалацията ще продължи, докато се достигне връхна точка на залозите, която няма да дава друга алтернатива, освен договаряне, в крайна сметка договори ще има. Никой никого няма да унищожава. Целта винаги е била и ще бъде преразпределяне на сфери, ресурси и пазари...
За България е важно как ще влезе в това преразпределение и къде. Нашите неадекватници не осъзнават или дори да осъзнават, нищо не могат да направят, защото са се закопали в зависимости едновременно към Вашингтон, Лондон, Берлин и Брюксел. Но цената ще я плати цялата държава. И никой няма да ни пита какво искаме.

Фейсбук, със съкращения