Що е то бестселър?

Йордан Костурков

... Думата се появява в Америка през 1889 г. и няма други претенции, освен да определя най-добре продаваните книги. Далеч преди това, обаче, редица книги още от ХVI- XVII век като че отговарят на понятието, без да са наричани така. Най-типичният и в този смисъл пръв бестселър ми се струва "Чичо Томовата колиба". След първоначалния успех на този роман на Хариет Бийчър Стоу, първоначално печатан в подлистник към периодично издание, в САЩ се отпечатват 300 000 екземпляра, плюс 200 000 в Англия, докато романът набира общ тираж от поне 1,5 милиона, за да стане всепризнатият бестселър на ХIХ век, като влиянието му анекдотично е описано в епизода, че при срещата си с авторката президентът Ейбрахам Линкълн бил казал: "Значи вие сте малката дама, която започна тази голяма война?" Съотносително днес това би се равнявало на повече от 10 милиона екземпляра, какъвто тираж трудно постигат съвременните бестселъри.
    Днес обаче бестселърът е натоварен с излишни очаквания, като освен задължителния комерсиален успех, се очаква да има и художествени качества. В интерес на истината ще признаем, че няма бестселър без художествени качества, но често те са доста малки, а от друга страна - постижения на световната литература рядко се издават в рекордни тиражи. Едно от най-очевидните обяснения е, че броят на грамотните хора е нараснал неимоверно, което от своя страна доведе до принизяване на вкуса и естетическите очаквания. Ролята на книгата също така е и в процес на преосмисляне, ако все пак вече не живеем в епохата на просвещенската модерност. Допълнително, когато говорим не само за бестселърите, трябва да приемем, че не повече от една пета от закупените книги се четат, че средният гражданин не прочита повече от 300 книги в своя живот (повечето е прочел на възраст между 10-12 години), че хора с по-големки библиотеки, очевидно не са прочели всичките си книги, а хора като професор Харълд Блум, който чете 500 страници на час, а като по-млад е четял по 1000 - направо са екзотика (най-бързият принтер на света в момента печати 860 страници в час).
    Мнозина искат наистина да знаят кои са най-големите бестселъри, поне да се ориентират какво минимално да прочетат. Въпросът обаче няма лесен отговор - нито исторически, нито днес е известно колко книги се издават по света, бестселърите се класифицират по жанрове. И все пак Библията и цитатите на Мао Дзедун със сигурност водят с между 800 милиона и 6,5 милиарда - колкото е населението на света. Един от спорните моменти тук е, че според параметрите на термина "бестселър" бройките трябва да са купувани, а не раздавани или поверявани. Начинът на изчисляване на продадените бройки също е предмет на спорове, а цената също е влиятелен фактор.
    Като че е по-лесно, пък и по-интересно да се сравнят романовите бестселъри. Може би не е изненадващо, че списъкът се води от Дикенс, но е изненадващо, че води романът му "Разказ за два града" - с 200 милиона, както и че няма други творби на великия романист в списъка. По-нататък следват автори от втората половина на ХХ век - Толкин с "Властелинът на пръстените" и "Хобитът или Билбо Бегинс", Агата Кристи с "Десет малки негърчета" (голям проблем има със заглавието на авторката, преправяха го на "Десет малки индианчета", а напоследък изцяло го замениха с "И не остана ни едно") - всички над 100 милиона.
    Авторите, пишещи за деца и юноши, естествено заемат предни места - Хенри Райдър Хагард ("Тя"), Ана Сюъл ("Черният красавец"), Биатрикс Потър ("Зайчето Питър"), Луси Мод Монтгомъри ("Ана от фермата "Грийн Гейбълс"), Кенет Греъм ("Шумът на върбите"), Роалд Дал ("Чарли и шоколадената фабрика"). Тиражите им от 13 до 83 милиона засега не се достигат от по-нови автори, като Дж. К. Роулинг - 44 милиона. Впрочем в случаи, като тези с Роулинг (романите за Хари Потър"), Биатрикс Потър, К. С. Луис "Хрониките на Нарния", Ян Флеминг (романите за Джеймс Бонд), А. А. Милн ("Мечо Пух"), Тери Прачет ("Светът на диска"), Е. Р. Бъроуз (романите за Тарзан), Жан Брюс (ДOSS 117"), Робърт Джордан ("Колелото на времето"), Тери Брукс ("Шанара"), Айзък Азимов ("Фондацията"), Дъглас Адамс ("Пътеводител на галактическия стопаджия") - между 15 и 400 милиона, трябва да си дадем сметка, че става дума за романови серии.
    Трима руски автори са сред бестселъровите милионери. Води, може би изненадващо, защото сякаш сме готови да я забравим, "Как се каляваше стоманата" на Николай Островски - 36.4 милиона, "Война и мир" на Толстой е на второ място с 36 милиона, а трети е Борис Акунин - 18 милиона, при това със серията романи за Ераст Фандорин.
    Сред неанглоезичните автори на първо място е Антоан дьо Сент Екзюпери с "Малкият принц" (80 милиона), следван от швейцарката Йохана Спири ("Хайди"), Паулу Куелю ("Алхимикът"), Умберто Еко ("Името на розата"), Ани Франк ("Дневникът на едно младо момиче"), Габриел Гарсия Маркес ("Сто години самота"), норвежецът Юстайн Гордер ("Светът на Софи"), Патрик Зюскинд ("Парфюмът"), Албер Камю ("Чумата"), единственият - макар и англоезичен, представител на 900-милионна Африка е Чинуа Ачебе ("И всичко се разпадна"). Немалък е броят на китайските автори, сред които и съвременни, но въпросът е доколко те са съпоставими. От друга страна, срещат се афганистански, шведски - майчин език на 10 милиона, японски (нито един от най-известните) романисти. Когато става въпрос за съпоставимост, най-новите съвременни автори - Дан Браун, Джефри Арчър, Джеймс Клавел, Кен Фолет, Никълъс Ивънс имат сериозно предимство пред по-старите, макар и типични бестселърови автори като Джаклин Сюзън, Маргарет Мичъл, Колин Макълоу, Ксавиера Холандър, Питър Бенчли ("Челюсти"), Ерика Джонг, Грейс Металиъс ("Пейтън Плейс"), Уилям Питър Блати ("Екзорцистът"), Ричард Бах ("Джонатън Ливингстън Чайката"). То се състои в това, че в наши дни рекламните кампании са с невероятен мащаб - на стойност половин милион долара и повече.
    От съвременните класици на американската литература бестселърови романисти са: Дж. Д. Селинджър, Харпър Лий, Ърскин Колдуел, Джоузеф Хелър. Политическите книги в списъка на бестселърите имат сравнително ограничен тираж - Джордж Оруел - 25 милиона, а Карл Маркс, Енгелс и Хитлер само 10 млн.
    Сред многомилионните издания, трябва да се признае, че има романи на автори, които са съвършено неизвестни. И всъщност не е правилно да се смята, че бестселърите са предимно комерсиални - поне до осемдесетте години на ХХ век: като произволен пример, през 1940 година Хемингуей и Стайнбек са сред авторите с десетте най-продавани книги - на четвърто и осмо място с "За кого удря часът" и "Гневът на мравките".
    Няма точна дефиниция за бестселър - в Англия например това е книга, от която се продават между 4 и 25 хиляди седмично, каквото и да означава това. И все пак, ако типичният бестселър в англоезичните страни е с тираж от 4 милиона, в испаноговорящите той е два пъти по-малко, във франкофонските - под 1 милион, в немскоезичните два пъти по-малко. На този фон истинският български бестселър би трябвало да е с около 40 000 отпечатани екземпляра. Известна е май само една такава книга през последните двадесет години. До 1989 година би трябвало да могат да се изчислят съвсем точно, върху базата на архиви и на справочника "Български книгопис", бестселърите от периода - сред тях при всяко положение, с невероятни тиражи са прекрасният роман за юноши на Петър Бобев "Белият лоцман" и "Низината" на Васил Попов. Те са нашият скромен принос към над 22 милиардният тираж - само на световните бестселъри: за почти 7 милиарда население, това прави по 3 книги.