Конят като политически символ

Конят е не само величествено и благородно животно, а и един от най-успешните символи. Той олицетворява смелост, добра репутация, слава, издръжливост и постоянство. Съчетава бързината и пъргавината на елена, зрението на орела и силата на бика. Дали политиците, които се появяват сред избирателите си на кон, имат това предвид? Може ли да се приеме като умела пиар акция или се прави с друга цел? Ако е второто, то трябва да се прецени доколко това е гаранция, че ще помогне. Всичко трябва да се съобрази с историята, съвременното положение в държавата, религията и много други фактори. В противен случай се получава нежелан ефект.
По темата "конят като символ в политиката" все още не са правени задълбочени изследвания. Ако все повече и по-често лидери от различни страни започнат да се появяват в образа на ездачи, това може да даде много поводи за размисъл на политолозите.
Според историческите източници конят е типичен символ на свободата и силната, необуздана воля. Нашите предшественици са го използвали не само като средство за придвижване, макар и да са били номади, но и да показват военна храброст, мощ, безстрашие и слава.

Той е неизменна част от историята ни

Това животно е било задължителен атрибут на царската власт и затова тракийските владетели били погребвани заедно с него.
През XXI век не е възприето европейските политици, дори и най-големите популисти сред тях, да яздят, докато агитират. Да, ездата се приема за елитарен спорт, хоби, но мисълта по този начин да се провежда кампания се възприема за нелепа. Все пак в днешно време има хубави пътища, магистрали, пригодени за скъпи автомобили, но и за конски копита.
Сред днешните световни лидери като "ездачи" се открояват севернокорейският държавен глава Ким Чен Ун, руският президент Владимир Путин, но те не го правят с цел да печелят гласове. Снимките им с коне обикновено са далеч от народа, сред природата.
Образът на лидера-ездач има най-голямо въздействие върху гласоподавателите в развиващите се страни, каквито са латиноамериканските. По-голямата част от районите в тези държави са селски, жителите са безкрайно бедни, а пътищата не винаги и не навсякъде са пригодени за коли. Ако някой политик се появи със скъп автомобил пред хората, трудно би ги убедил, че е "един от тях". Неслучайно Латинска Америка е сочена от мнозина политолози за люлка на популизма. И отново, не е случайно, че според населението на южноамериканския континент популизмът е само ляв. И ако е десен, не е никакъв популизъм.
Крайнолевият кандидат за президент на Перу Педро Кастийо отиде до урните на кон. Тази идея се оказа умел ход, защото успя да убеди хората, че е "Спасител". В страна, където религията играе важна роля, а населението в по-голямата си част е неграмотно и крайнорелигиозно, католическата църква има огромно влияние. До каква степен той е предприел този ход, за да покаже на избирателите, че е скромен човек и не влиза в политиката, за да се сдобие с богатство, а да ги "спаси" от "лошите и корумпирани управляващи", и до каква степен това е идея на пиарите му, предстои да разберем. Във всички случаи, има много по-голям успех, отколкото другаде.

Друг пример са левите индианци

от племето мапуче в Чили, които бяха избрани да участват в писането на новата Конституция. На снимките, които пуснаха в социалните мрежи, се вижда как победоносно в галоп отиват към столицата Сантяго, облечени в традиционните си дрехи.
"Занаят не се учи, а се краде", гласи българска поговорка. Виждайки успеха, който има практиката да се явиш сред народа на кон, крайнодесният президент на Бразилия Жаир Болсонаро преди няколко седмици посети на кон жители на селските райони. До каква степен това ще му помогне да повиши рекордно ниския си рейтинг, ще стане ясно на изборите догодина.
Аржентина, въпреки че е "най-европейската" държава в Южна Америка, има подходящ терен за езда - пампата. Двама президенти имат емблематични снимки на кон. Единият е починалият преди няколко месеца Карлос Мемен. На 25 октомври 1996 г. той отива яздейки при местните индиански племена мапуче и гуарани. Влизайки "на тяхна територия", държавният глава не показва високомерие, а напротив - смирение и дълбоко уважение. "Преди векове земите ви бяха отнети от мъже на коне, днес аз ви ги връщам." Мемен е най-обичаният аржентински президент, както от леви, така и от десни избиратели.
Друг пример, отново от Аржентина, е Хуан Доминго Перон. Останал в историята като "справедливия военен" и "военния с леви политики", той е бил голям любител на конете. По време на неговото управление 21 септември е обявен за Ден на коня. Той също така забранил убиването на това животно или консумацията му. По време на изгнанието на Перон в Италия му предложили конски бифтек в ресторант. "Никога не предлагайте на един аржентинец конско месо" - казал на сервитьора. - Сякаш му предлагате човешко месо. Ние, които се раждаме на полето и живеем с коня, изпитваме такава любов към него, че ако ядем месото му, сякаш ядем член на семейството." Най-известната снимка на Перон е върху петнистия му кон Манча (манча е "петно" на испански език).

В арабския свят конят също е на особена почит

Според различни митове и легенди той е създаден от Аллах, за да побеждава в битки и пренася съкровища. Въпреки това днес мюсюлманските лидери не се снимат на кон и не се придвижват с тях, за да печелят избори.
Както в миналото, така и в днешно време конят е много важен символ. Всички хора го свързват с влизане в битка, свободен дух и силна воля. С развитието на цивилизования свят той все по-рядко би могъл да служи като средство за достигане до "обикновените хора". В страните на Стария континент става все по-неприемливо кандидатите за високи политически постове да се явяват на кон. Но в Латинска Америка това съвсем не е "лоша тактика". Всичко зависи от историческия контекст и народопсихологията.