Турбулентната политическа 2024 година

2024 година започна с политически послания, обрати и скандали. Но и с крехката надежда, че държавата и хората ги очаква по-добро бъдеще. Във фокуса на новата година попаднаха ротацията на правителството, два предсрочни парламентарни вота и един за Европейския парламент, два служебни кабинета и промени в партиите. Още в първите минути на първия месец в новогодишната си реч президентът Румен Радев заяви, че българският народ има нужда от единение и лидерство, което да укрепи държавността, суверенитета и законността. Това всъщност не се случи.
Новият политически сезон започна с разправии за ротацията, която беше част от договорката за правителството на ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Раздорът между двете коалиции беше с чий мандат ще бъде съставен кабинет след нея. Вододелът за съществуването на Сглобката станаха мераците на  премиера акад. Николай Денков от ПП-ДБ, който настоя след размяната на министър-председателите освен вицепремиер да бъде и външен министър. Той цинично призна мотивите за това - бил силно привлечен от екзотиката на пътуванията в чужбина.  
Срещу мераците на Денков категорично се обяви Мария Габриел от ГЕРБ, която трябваше, според предварителните договорки, след 9 месеца да го смени начело на правителството. От ПП-ДБ са заинатиха да получат контрола на всяка цена върху МВнР и скочиха, че за тях това е "червена линия".  
Бруталното извиване на ръце от страна на Денков и сие постави на карта Сглобката, която се разпадна. На 6 март Денков подаде оставка. Той стана премиер през юни 2023 г. след „джентълменско споразумение“ за управление между ГЕРБ и ПП-ДБ, което уж да извади България от продължилата две години политическа криза.
Габриел се фръцна, че основното, фундаментално различие между партньорите в управлението е, че ГЕРБ трябва да бъде приета като пълноправен партньор в управлението, и отпраши към Брюксел.

След провала на Сглобката

се завъртя рулетката за нов кабинет.
Президентът Румен Радев връчи първия проучвателен мандат на номинирания за премиер от ГЕРБ-СДС Росен Желязков. Той получи папката и обяви, че го връща изпълнен, като представи състава и структурата на проектокабинета. С този ход Борисов спази заявката си да предложи правителство на малцинството, което да е "изцяло на ГЕРБ". Последва указ на държавния глава НС да гласува правителството. Междувременно Борисов заговори за промяна на избирателната система по подобие на гръцката, а от ИТН пък поискаха президентска република.
Предложението на ГЕРБ за премиер и кабинет обаче не мина. След ожесточени дебати в пленарната зала в подкрепа на Желязков гласуваха единствено представителите на ГЕРБ-СДС и 30 души от ДПС, събирайки общо 98 гласа. 14 депесари обаче гласуваха против, след като бяха призовани от Ахмед Доган да не дават подкрепа. Въпреки това съпредседателят на ДПС Делян Пеевски обяви, че партията застава зад правителство с първия мандат. Против бяха 38 от 39-те депутати на ПП-ДБ, а един се въздържа. Целите парламентарни групи на „Възраждане“, БСП, ИТН, „Величие“ и двама независими не подкрепиха Желязков и той върна мандата неизпълнен.
Втората възможност за съставяне на правителство получи ПП-ДБ. Те обаче го върнаха веднага неизпълнен, след като не получиха подкрепа на своя проект на декларация за излизане от политическата криза. Неуспешен се оказа и третият мандат, който получи ИТН, след като ГЕРБ-СДС отказаха подкрепа.
Президентът Румен Радев назначи за служебен премиер шефа на Сметната палата Димитър Главчев в съответствие с промените но Конституцията и т.н. "домова книга". След скандали на ПП-ДБ или на ГЕРБ е служебният вътрешен министър Калин Стоянов

България влезе в поредната спирала от избори

На 9 юни се проведоха предсрочните парламентарни избори за 50-ото Народно събрание и за Европейския парламент. Те наредиха политическия пъзел и за пореден път поставиха в тупик седемте партии, които трябва да съставят кабинет. ГЕРБ-СДС получи 24,71% и 68 депутати. ДПС се отчете с резултат от 17,07% и получи 44 депутатски места. На трето място се класира ПП-ДБ, чиито представители бяха 41. На четвърто място се класира "Възраждане" с 13,78% и 38 народни представители. За "БСП за България" гласуваха 7,06 на сто от избирателите и социалистите получиха 19 депутати. След тях се нареди ИТН с 5,96% и 17 представители. Изненадата на вота стана неизвестната досега партия "Величие", чийто резултат беше 4,65%, който им отреди 13 депутатски места. Изборите за 50-ото НС ще се запомнят с рекордно ниска избирателна активност. Едва 34,41% от избирателите застанаха пред урните.
Паралелно с изборите за парламент се

проведе и вотът за Европейския парламент

На тях най-много гласове събра ГЕРБ - 23,54% подкрепа. На второ място се наредиха ДПС с 14,66%. ПП-ДБ останаха трети с 14,44% от гласовете. След тях са "Възраждане" с 13,98%, БСП - 7,01%, а "Има такъв народ" - 6,04%. "Величие" взе 4,07%. Избирателната активност беше 33,79%.
Заради катастрофалните резултати лидерът на БСП Корнелия Нинова подаде оставка. На вота на 9 юни водената от нея формация успя да привлече под 152 000 гласа, което е със 72 000 по-малко спрямо изборите на 2 април 2023 г. Председателят на „Да, България“ Христо Иванов се оттегли от партията и от политическия живот.
След като партиите не успяха да намерят компромис в 50-ото Народно събрание и да излъчат правителство, на "Дондуков" 2 бяха върнати три неизпълнени мандата. Държавният глава Румен Радев избра от "домовата книга" зам.-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за служебен премиер. След среща по изпълнение на процедурата за представяне и структура на служебен кабинет обаче той отказа да подпише указа за служебно правителство. Причината беше отказът на Кожарева да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
След декларираното нежелание на лицата, които по Конституция могат да бъдат избрани за служебен премиер, Радев назначи отново Димитър Главчев. В кабинета имаше три промени – нов министър на външните работи, на вътрешните работи, както и на транспорта и съобщенията.
На 27 октомври българите отново застанаха пред урните, за да изберат 51-вото НС. На вота се явиха две ДПС-та - "Алианс за права и свободи" на Ахмед Доган и "ДПС-Ново начало" на Делян Пеевски. Лявото пък беше представлявано от "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА", за която гласуваха 7,6 на сто, и тя има 20 депутати. ГЕРБ–СДС получиха 26,4% с 69 депутати, ПП-ДБ - 14,2% с 37 депутати, „Възраждане“ - 13,4% с 35 депутати. Резултатът на "ДПС–Ново начало“ е 11,5% и те получиха 30 депутати, „Алианс за права и свободи“ - 7,5% с 19 депутати, ИТН - 6,8% с 18 депутати и МЕЧ-4,6% с 12 депутати. „Величие“ получи 3,999% и не й достигнаха 20 гласа, за да влезе в парламента.
Заради

съмнения в честността на вота

и стотици сигнали за нарушение и злоупотреби ПП-ДБ, „Възраждане“, ИТН, "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" и „Величие“ подадоха жалби в Конституционния съд. Конституционните съдии обединиха петте жалби в една и назначиха експертиза, която да извърши повторно преброяване в 1777 секции и да провери протоколите в други 442, за да установи дали броят на недействителните бюлетини в тях съвпада с реално подадените. Експертизата трябва да е готова до 10 януари 2025 г.  
Новоизбраните депутати се заклеха на 11 ноември. 51-вото НС започна с фалстрат като 26 дни не можа да си избере председател. След дълги преговори между партиите доц. Наталия Киселова от „БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" застана на най-високия пост в държавата при 11-тия опит с подкрепа от 140 гласа. След като работата на парламента беше отпушена, президентът Румен Радев проведе консултации с партиите без "ДПС-Ново начало". На 16 декември държавният глава обяви, че по всяка вероятност ще връчи първия мандат за съставяне на кабинет след Нова година. "Очевидно разговорите между политическите сили вървят трудно и това се видя от факта, че им трябваше цял месец да изберат председател на парламента. Няма уговорка за точен времеви диапазон, но сами разбирате, че ако тази седмица наистина е необходима за разговори, в началото на другата не мога да връча мандата, понеже влизаме в коледни и новогодишни празници", заяви Радев.
Дали наистина ще имаме редовно правителство, ще покаже времето...

Съдебната реформа - чакаме да цъфнат налъмите

Съдебната реформа и през тази година остана мираж. Тя продължава да прилича на оня лаф с очакването да цъфнат налъмите. Остава горчивият вкус, че компрометирани органи, чиито мандати отдавна изтекоха, като ВСС с двете си колегии и Инспектората към ВСС, ще продължат да функционират до безкрай.
През януари трусове в обществото предизвика изборът на партийната функционерка Десислава Атанасова от ГЕРБ и на пенсионирания юрист Борислав Белазелков за конституционни съдии. Имената им предизвикаха потрес дори сред хората с тоги, част от които дори се разбунтуваха. Позор, падение, цинизъм, нечуван срам, катастрофа, безпардонност бяха определенията, които валяха в социалните мрежи и в правните форуми за избора на двамата. Но едва ли има наивник, който да не вярва, че изборът им се случи на базата на политически договорки. Двамата бяха избрани от Народното събрание на 19 януари 2024 г. и встъпиха в длъжност след седмица. Изборът им бе обжалван от президента Румен Радев, но КС реши, че той не противоречи на Конституцията. Но пък прие, че те няма да имат пълен мандат от 9 години, както беше гласувал парламентът.
Междувременно Румен Радев назначи от квотата на президента д-р Невин Фети и проф. Сашо Пенов за членове на КС. Общото събрание на съдиите от ВКС и ВАС избра съдия Галина Тонева-Дачева.
ВСС пък извади от фризера процедурата за избор на нов главен прокурор. Независимо че институцията е с изтекъл мандат, висшите магистрати решиха, че проблем няма. Те посочват като аргумент решение на КС, според което ВСС може да продължи да изпълнява функциите си, докато не бъде избран нов състав от НС.
Депутатите обаче така и не намериха воля да попълнят съдийската и прокурорската си квота в съвета. Безумна промяна, сътворена от ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и ДПС, даде възможност новият главен обвинител №1 да бъде избран с по-малко мнозинство. През лятото на миналата година, докато течеше процедурата по освобождаването на Иван Гешев като главен прокурор, парламентът прие промени в НПК и в ЗСВ, че това става с 13 гласа вместо досегашните 17 в 25-членния ВСС.
Не се чуха разумните предупреждения на Олга Керелска и Атанаска Дишева, които единствено се противопоставиха на откриването на процедурата за избор на главен прокурор. Те заявиха, че проблемът с  изтеклия мандат на ВСС е съществен и не бива да бъде подценяван. Това е становището и на депутата от "БСП-ОБЕДИНЕНА ЛЕВИЦА" доц. Наталия Киселова, която твърди, че нов ВСС трябва да определи кой да ръководи прокуратурата.
Процедурата за избор на шефа на държавното обвинение от сегашните висши магистрати предизвика множество протести, организирани пред Съдебната палата от инициативата "Правосъдие за всички".
В момента и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов е самотният бегач в надпреварата. Изслушването и гласуването следва да се състои на 16 януари.
Беше отпушен и изборът за шеф на ВАС и започна спешно подготовката за избора му. Мандатът на настоящия шеф Георги Чолаков изтече през ноември. Процедурата беше открита от Пленума на ВСС на 3 октомври. Досега обаче мераклии кой да оглави съда няма. Изслушването на кандидатите за поста и изборът ще се проведат на 13 февруари 2025 г. Необходими са поне 17 гласа, за да има успешен избор.

Близо милиард лева пръснати за избори

Близо милиард лева са похарчени за избори от 2021 година насам. Тази сума включва разходите за всички вотове през периода, включително местните, комбинираните президентски и парламентарни и изборите за ЕП. 718 милиона лева струват седемте вота за парламент, които един след друг проведохме през последните 3 години. Вотът за Народно събрание през април 2021 г. струваше на хазната 108 млн. лв. През юли 2021 г. държавата е платила 77 милиона, а през ноември 2021 г. сме дали 149 млн. лв., като тогава изборите бяха "2 в 1" - за президент и за парламент.
През октомври 2022 г. нови извънредни избори за парламент струват 80 млн. лв., а за вота през април 2023 г. са отделени 106 млн. През юни тази година за изборите са похарчени 98 милиона лева.
За предсрочния вот на 27 октомври са дадени 116 милиона лева.