Защо учебниците не са като сиренето

Популизъм, връщане на комунизма, малоумие и какви ли не епитети събра от някои участници по форумите идеята на министър Анелия Клисарова до VІІ клас по всеки предмет и клас да има само един учебник, вместо до три, както е сега по закон. Дори се чуха аргументи, че както на пазара има много видове сирене и човек си избира кое да купи, така и учебниците трябвало да са много, та да има избор. И ако сме приложели същата мярка към футбола, победителят щял да играе сам със себе си. Да, ама не. Защото сиренето си го купуваш сам, не ти го плаща държавата, както плаща учебниците до VІІ клас. А във всеки мач има един победител - който вкарва повече голове, няма как и двата отбора да печелят. Пък и огромното мнозинство от учители и родители у нас, което от години настоява учебникът по всеки предмет да е един, едва ли се състои от популисти, комунисти или малоумници. 
Но нека погледнем сериозно на проблема. Той има две страни и когато те се омесват ведно, освен каша няма какво да се получи. Първата страна е броят на учебниците. Законът постановява три вида подготовка в учебните планове - задължително обучение и надграждащи задължително избираеми и свободноизбираеми часове, а всички изпити - и след VІІ клас, и дори матурите, са само върху задължителния материал. Тогава логично е, че държавните образователни изисквания и съответно - учебните програми и планове, представляват стандартите за тези видове обучение. Колкото и на брой да са учебниците, те всичките трябва да се придържат строго към същите тези стандарти за съдържание, с които се определя нивото на необходимите знания за завършване на всеки клас и етап на образование. Ерго - разликата в учебниците по един предмет може да бъде в оформлението, във формулирането на раздели и заглавия или, да речем, в наличието или не на допълнителни тестови упражнения след всеки урок. Но може да бъде и в тълкуванието на исторически факти и процеси или на автори и произведения в рамките на дадена тема, ако става дума за предметите история и литература. Именно такава разлика наблюдаваме в момента в някои учебници по един предмет - всичките отговарящи на темите в стандарта и на часовете от учебния план. В годините на т.нар. преход се убедихме, че разликата най-често е в по-силното или по-слабото политизиране при поднасянето на учебното съдържание. Математиката и природните науки са спасени поне от това, там нещата са по-еднозначни, защото е трудно да имаш субективно отношение към квасните гъбички например.
След всичко това, щом учениците се явяват на еднакви изпити върху т.нар. образователен минимум, т.е. върху материала за задължителната подготовка, съвсем логично е, че те трябва да имат и еднаква подготовка по този учебен материал - и в София, и в Плевен, и в с. Мало Бучино. В този смисъл учебникът за задължителната подготовка наистина трябва да е един. И каква е разликата дали от пет кандидатстващи учебника МОН одобрява три или един? Разликата е, че този един трябва да е най-добрият - в който учебното съдържание е поднесено най-разбираемо за учениците според тяхната възраст, най-ясно оформено, най-добре онагледено, най-обективно и т.н. Не ми е ясно защо при всеки друг конкурс има само един победител, докато при учебниците трябва да са трима, за да имало конкуренция. Конкуренцията е при състезаването за първото място, а не след това. Единственото логично обяснение е интересът на издателите и авторите. А упражненията и тестовите задачи върху уроците спокойно може да се намират в учебното помагало по същия предмет - също одобрено от МОН. И учебниците, и помагалата трябва, разбира се, да се оценяват от комисия от специалисти по съответната дисциплина, преди чиновниците да им дадат зелена улица. И да се знае кой носи отговорността конкретно, ако книжките не са качествени. Защото сега учебниците са три, но - всичките масово оплювани от родители и деца, а кого конкретно оплюват - самите те не знаят. 
Инсинуативни са аргументите, че ако има един учебник, децата се лишавали от избор и индивидуален подход. А нима, когато са три, детето има избор? Всяко училище и всеки клас така или иначе учи само по един учебник - този, който е избран от учителя или от директора, при това - често не от образователни подбуди. Някъде видях мнение на родител, че когато учебникът е един, учителят щял да кара децата да го зубрят и нямало да има избор какъв подход да има при преподаването. Това вече е смешно. Ако учителят разбира преподаването като зубрене, и от сто учебника да избира, пак ще кара децата да повтарят като папагали заучени псевдонаучни фрази. А ако е по душа и сърце учител, той винаги има своя индивидуален подход и към материала, и към учениците си. Проблемът не е в учебника. 
Съвсем друг въпрос е втората страна на проблема с учебниците - дали да ги издава издателството на МОН или спечелилото издателство. Притеснява ме, че ако всичко се даде априори в ръцете на МОН, сегашните издатели на учебници ще загубят смисъла на дейността си. Всъщност в такъв вариант авторски колективи за учебниците ще събира МОН и конкурсът остава под въпрос, а издателствата ще правят само надграждащи учебниците помагала. Освен това някои издателства вече са доста напред в създаването на съответните учебници и в дигитален вариант, което би трябвало да е плюс при явяването на конкурса. В идеалния случай на този етап би трябвало двата варианта - хартиеният и дигиталният, да вървят заедно.
Хубаво е, че се обсъждат тези проблеми. Лошото е, че заради салтоморталетата в политическия ни живот пак няма да се стигне до избистряне на идеите. Не се очертава скоро в парламента да бъде прието онова, което при всички случаи предшества въпроса за учебниците - новият образователен закон, новите стандарти за учебно съдържание и правилата на какъв период от време ще се обновява съдържанието, за да се определи и през колко години ще се издават нови учебници.