НАДЕЖДА МИРЧЕВА: Образованието е ключът към успешната интеграция

Интервю на Вилиана СЕМЕРДЖИЕВА

НАДЕЖДА МИРЧЕВА е продуцент, автор и водещ на специализираното предаване на БНТ за хора с увреден слух "Светът на жестовете" от 2017 г. Отговаря и за жестовия превод в БНТ. От близо 20 години се занимава с жестов превод професионално. Член е на Националната асоциация и на Европейския форум на жестовите преводачи. Попадането й в глухата общност става, след като записва да учи Слухово-речева рехабилитация към Софийския университет. Дълги години е рехабилитатор на слуха и говора и консултант по пред- и постоперативна кохлеарна имплантация във ВМА.

- Госпожо Мирчева, бяхте водеща на премиерата на книгата на Сара Нович "Честно казано", която изд. "Лемур" публикува на български. Това е роман, но той много детайлно и реалистично представя начина на живот и трудностите, с които се сблъскват хората със слухови проблеми. Всъщност каква е правилната дума, с която трябва да ги наричаме?

- Бях много поласкана от поканата на г-жа Соня Хачикян, че ми се довери за премиерата на книгата "Честни казано". Тя разглежда живота в общността на хората с различни слухови дефицити; техните проблеми, предизвикателства и казуси в живота такива, каквито са. Сара Нович успява да запознае читателите с глухата култура по един колкото увлекателен, толкова и натуралистичен начин. Може би, защото самата тя е представител на тази общност.

Колкото до мен - вече близо 20 години работя в сферата на глухотата по различни проблеми, касаещи тези хора. Често ние, които сме "от другата страна" и не сме имали контакт с глухи хора, имаме притеснение за това как да се обръщаме към тях и изобщо как да комуникираме в такава компания. Първо и може би най-съществено е да забравим за думата "глухоням". Тя е морално остаряла и некоректно се използваше години наред. Глухите хора имат запазен говорен апарат и могат да продуцират реч, която се доближава до нашата, друг е въпросът дали искат или не да я използват. Определението, което ние, чуващите, се притесняваме да използваме, поради липса на информация, но е добре прието от тяхната общност е "глухи". Хората с увреден слух смело наричат себе си глухи, а в САЩ дори е прието думата глух (Deaf) да се изписва с главна буква, независимо от мястото й в изречението. 

През последните години глухата общност у нас стана много цветна и в нея се наблюдават доста подобщности, с различно възприемане на идеята за интеграция и равнопоставеност в обществото, но това е тема на друг разговор.

- Какви впечатления изразиха представителите на глухата общност у нас, които присъстваха на премиерата?

- Голяма част от присъстващите на премиерата на книгата "Честно казано" бяха удовлетворени, че така директно и разгорещено се коментираха ситуации от живота на героите, в които гостите припознаваха себе си. Организаторите от изд. "Лемур" бяха поканили най-различни представители от глухата общност. Някои - израснали в семейства на чуващи родители, за които жестовият език се появяваше като втори в живота им, а други - родени в семейства на глухи родители, споделяха как са били проводник между чуващия свят и света на родителите си. 

Досега такъв роман липсваше в художествената литература и може би появата му окрили голяма част от представителите на глухата общност. Те успяха да сверят часовниците си и да разберат, че всичко, през което са минавали като житейски ситуации по време на израстването си е част от перипетиите на всички в подобна ситуация. Със сигурност, романът внесе светлина и обогати представите и на чуващите гости по време на премиерата.

- Известно е, че жестовите езици са различни, а всеки от тях има и диалекти. Но съм чела, че съществува някаква опростена форма, нещо като международен жестов език и хора от различни страни могат да се разбират помежду си. Така ли е?

- Жестовите езици във всяка държава са различни така, както е и при говоримите. Факт е, че можем да говорим за диалекти в жестовия език. Ако съберем на едно място софиянец, пловдивчанин и варненец, бихме могли да получим три различни жеста за една и съща дума. Преди години се опита да се наложи използването на универсален жестов език, наречен "Жестуно", но той беше до голяма степен изкуствен и някак не успя да влезе в употреба. Днес, подобно на английския език при чуващите, глухите хора използват International Sign Language или Международен жестов език. Той е най-близък до американския жестов език (ASL) и се използва по време на международни срещи, конференции и пр.

- Жестовият език, както всеки говорим език, е едно богатство дори за чуващите хора, ако го овладеят. Лесно ли е това?

- Често ме питат труден ли е жестовият език - и да, и не. Аз винаги отговарям: "Зависи за какво Ви трябва." Ако искате просто да научите няколко фрази, за да впечатлите някого, това би станало много лесно. За около месец може да овладеете доста думи и изрази от жестовия език. Ако обаче искате да го използвате професионално, да бъдете тълковници (interpreter), да правите превод от и на жестов език, да превеждате в съда, където носите и съдебна отговорност, и нечий живот зависи от превода ви... В такъв случай ще ви трябват години, също като всяка друга професия. Аз, например, знам доста английски думи, а също и румънски. Бих могла спокойно да се разбера с някой румънец къде е близкият магазин, но в никакъв случай не мога да нарека себе си преводач от и на румънски език. Трябва да правим разлика между това да общуваш на някакъв език и да превеждаш професионално на същия език. Осъществяването на жестов превод е професия, която се подчинява на определени принципи за работа. Имаме си определени изисквания за външния вид на преводача, облеклото му (неслучайно всички преводачи са с тъмни дрехи по телевизията), имаме си и Етичен кодекс. 

- Вие сте специалист с опит не само с превода на жестов език на телевизионния екран и като автор, водещ и продуцент на предаването "Светът на жестовете" по БНТ, но и като дипломиран слухово-речеви рехабилитатор и логопед. При това работите с деца - най-чувствителните хора в обществото. Как те приемат своята особеност и успяват ли психологически да се справят с това?

- Така е. Първите ми срещи с деца с увреден слух бяха в Асоциацията на родителите с увреден слух (АРДУС), която скоро навърши 30 години от основаването си. Там срещнах първите деца, които реабилитирах, заедно с техните родители. Виждах потенциала в децата и желанието за прогрес в родителите. Мисля, че този период остави голям отпечатък в живота ми. Там успях да преосмисля кои неща са истински стойностните в живота ни и как суетата не е за мен. 

Глухите деца живеят в мир със себе си. Те се приемат такива, каквито са. Имат приятели, ходят по рождени дни, забавляват се, учат... Без да знаят какво нямат. Шокът и преобръщането на живота на 180 градуса е за родителите и то по-скоро за чуващите родители. Налага се те да се разделят с първоначалните си представи и мечти за новороденото си; че децата им няма да станат певци и няма да се реализират по пътя, който са си представяли. След отърсването от този първоначален шок, животът на тези родители вече влиза в една отъпкана пътека.

- Преди почти четири десетилетия по нашите екрани бе прожектиран американският филм "Деца, забравени от Бога" с нечуващата актриса Марли Матлин. Това беше едно искрено допускане в света на глухите хора и предизвика мнозина да се замислят за техните проблеми. А преди година филмът "CODA: Дете на глухи родители", с участието на същата актриса, представи друг аспект на проблема. Подобни художествени интерпретации, както и предавания като "Светът на жестовете" полезни ли са за общуването между чуващи и нечуващи хора?

- Филмите на тази тематика не са много. Те имат излючителен принос за стопяването на дистанцията и предразсъдъците по отношение на живота на глухите хора и техните възможности. Марли Матлин е една нечуваща актриса, която чрез професията си през целия си живот се бори за приемането на глухите хора в обществото на чуващите като равни. А филмът "CODA" неслучайно взе "Оскар" на предходните награди на Академията. За мен той е емблематичен и би било хубаво да присъства в учебните програми в университети, съвсем сериозна съм. Филмът запознава чуващите зрители с глухата култура и живота в общността.

- Немалко от нечуващите имат професии, успехи в различни области на живота. Благодарение на лична убеденост и воля ли са го постигнали или и с помощта и разбирането на обществото и различни организации и институции?

- Мисля, че това е взаимен процес. От няколко години чуващата общност е много отворена към хора в неравностойно положение. На глухите хора се дава възможност да се реализират в различни сфери. Около мен има хора с увреден слух, които са юристи, лаборанти, графични дизайнери, счетоводители... Навсякъде, където не е нужен слух/чуване, биха могли да се реализират. Сред глухите хора, като и сред нас, има такива с основно образование и такива с докторантски степени - въпрос на лична мотивация и заобикаляща среда. 

През последните години се появиха доста неправителствени организации, които започнаха да работят за равенството на глухите хора в обществото ни, това също разшири представите на нас - чуващите, за възможностите, които имат хората с дефицит в слуха.

- Защо е важно на телевизионния екран, както и на публични събития да има осигурен жестов превод?

- От правна гледна точка, това се случва в отговор на Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, която България ратифицира през 2012 г. След това се появи и Законът за българския жестов език (2021 г.) и т.н.

От чисто човешка гледна точка, хората с увреден слух имат точно толкова право да бъдат информирани своевременно за актуално случващото се в страната ни, колкото и чуващите хора. Животът стана изключително динамичен - пандемии, земетресения, войни, политически обрати... Няма как една група хора да живее встрани от случващото се в този момент. 

Когато се появи КОВИД-19 всички хора получаваха ежеминутно информация за обстановката в страната, за предпазните мерки и пр. Глухите хора виждаха картинки на ужас и паника по телевизията, но не разбираха на техния език какво в действителност се случва.

Отделно от това, на всички социални мероприятия би следвало да бъде осигурен жестов превод, за да може всеки желаещ, независимо от здравословното си състояние, да се включи като зрител. Представете си - любимият ви китайски автор гостува във вашия град, вие нямате търпение да отидете на премиерата на новата му книга, която той лично ще представи. Оказва се обаче, че няма да има преводач на събитието от китайски на български. Вие ще може да гледате, но няма да разбирате и дума от това, което се случва. Иначе, вие сте добре дошли! Така е и при ползвателите на жестов език. Нужно е да бъде осигурен жестов превод, за да бъде спазено правото на тези хора за равен достъп до информация. 

- С грижа за пълноценното интегриране на хората със слухови проблеми вече и в нашата културна среда се осигурява субтитриране и на български филми, театрални представления специално за глухи хора, както и възможности за тях да участват в постановки. Какво още би могло да се направи, за да имат те равен достъп и участие до култура, изкуство, образование?

- Интегрирането на хората с увреден слух в социалния живот не опира само до предоставянето на жестов превод и субтитри. Жестовият език и субтитрите са само инструменти, а ние трябва да знаем как да ги използваме правилно, за да работят те за интегрирането на тези хора. Трябва да се обърне сериозно внимание на училищната подготовка, за да могат подрастващите глухи деца да се развиват като пълноценни и конкурентоспособни хора. Жестовият език е език, субтитрите са език. За да можем да си служим с езика, трябва да сме образовани и ограмотени добре, трябва да владеем официалния език на държавата, в която живеем. Това е едно от условията за успешна интеграция. 

В момента ЗБЖЕ работи за това жестовият език да влезе в училищата и детските градини. Това е чудесно, но гаранцията за успешната интеграция се крие в ограмотяването на тези деца. Иначе, два са основните варианти за адаптиране на информацията - жестов език и субтитри. Това вече се случва по всевъзможни начини - чрез видео онлайн връзка, на живо, в реално време и т.н. Превеждат се на жестов език концерти на световноизвестни певци и т.н., и т.н. Образованието е ключът към успешната интеграция!