Кой печели и кой губи от данъчната реформа?

Реформата в данъчната система има много привърженици. Но има и противници. Подкрепят я тези, които печелят от предлаганите промени. Противници са онези, които губят. Това би било нормално, ако спорещите си служеха с професионални аргументи и се придържаха към истината. 

Опонентите на данъчната реформа обаче не спазват тези условия. Не се колебаят дори и да лъжат. Една от най-големите им лъжи през последните години беше, че реформата повишавала данъчното облагане на повечето данъкоплатци. И особено на предприемчивите и на професионалистите. Така искат да настроят неосведомените срещу реформата и да запазят статуквото. Тези твърдения обаче не са верни. 

За да докажа действителните резултати от предлаганата промяна в данъчната система, направих изчисления, като стъпих на следните изходни условия:

- Спирам се на Данъка върху доходите на физическите лица, който засяга пряко милиони хора. Очакваните приходи в бюджета от този данък през 2019 г. са 3,86 млрд. лева.

- Приемам че се въвежда необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата - 560 лв. месечно за 2019 г. Тя вече е утвърдена от Парламента.

- "Плоското" данъчно облагане да се преобразува в умерено прогресивно. Процентът на облагането да нараства плавно с увеличението на дохода, като по-високите данъчни ставки важат само за съответния етаж на по-високия месечен доход:

o Доход до 561 лв. не се облага. То важи за всички данъкоплатци;

o Доход от 561 до 3000 лв. се облага, както досега, с 10%. Това засяга огромната част от данъкоплатците;

o Доход от 3001 до 5000 лв. се облага с 15%;

o Доход от 5001 до 7000 лв. се облага с 20%;

o Доход над 7000 лв. се облага с 25%.

- Препоръчвам семейно данъчно облагане. Общият доход на семейството се дели на всички негови членове (родители, деца и възрастни). Така се получава доходът на член от семейството, който служи за база на облагането. При определен доход колкото по-голямо е семейството, толкова по-ниска е тази база и по-малък данъкът. Някой може да възрази, че това облагодетелства ромите с повече деца. Да, облагодетелства всички големи семейства, независимо от етническата им принадлежност, ако работят и имат доходи. Ако нямат доходи, не ги засяга, независимо от броя на  децата. Този метод на облагане стимулира раждаемостта, оставя повече средства на домакинствата, осигурява по-голямо индивидуално потребление и по-висок растеж на БВП.

- Анализирам две типични български семейства: двама родители с едно дете и двама родители с две деца. В първия случай работи един от родителите с месечен доход 1000 лв., а във втория - работят и двамата с по 1000 лв. месечен доход. И в двата случая показвам какъв данък върху дохода плащат сега и какъв ще плащат след реформата:

I. Тричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева Месечен данък 10% сега в лева Месечен данък в лева- след реформата

1000 100 1000:3=333..//  не се плаща нищо, защото е в границите на необлагаемия минимум

2000 200 2000:3=667  //  67  (10%)

3000 300 3000:3=1000  //  100+67=167  (10%)

4000 400 4000:3=1333  //  200+167=367 (15%)

5000 500 5000:3=1667  //  250+367=617  (15%)

6000 600 6000:3=2000  //  400+617=1017  (20%)

7000 700 7000:3=2333  //  467+1017=1484  (20%)

10000 1000 10000:3=3333  //  833+1484=2317  (25%)

Източник: Собствени изчисления

В първата колона са показани месечните заплати от 1000 до 10,000 лв. Във втората колона е посочен плащаният 10% месечен данък върху дохода за съответните заплати. В третата колона са изчислени месечните данъци след реформата, в подчертан текст. Те включват: необлагаем минимум от 560 лв., плавно нарастващо умерено прогресивно облагане (от 10, 15, 20 и 25%) за нарастващите по размери доходни етажи и семейно облагане за 3-членно семейство.

В първия ред подлежащата на облагане сума се определя чрез разделяне дохода на работещия родител на три, за да се получи доходът на лице от домакинството. Доходът на лице в случая е 333 лв., т.е. по-нисък от необлагаемия минимум (560 лв.) и то не плаща данък. Във втория ред. Доходът от 2000 лв. се дели на три и се получава размерът му на лице от домакинството (667 лв.).  Той се облага по 10% и се получава дължимият данък (67 лв.) за този доходен етаж. В третия ред доходът от 3000 се дели също на три и се получава размерът му на лице (100 лв.). Той се умножава по 10% и се получава дължимият данък от 100 лв. за този доходен етаж. Този данък се прибавя към дължимия данък по предходния доходен етаж (67 лв.) и се получава дължимият данък на семейството (167 лв.) за този доходен етаж. И така нататък до края. 

Както се вижда, домакинствата с месечен общ доход докъм 4000-4100 лв. ще плащат по-малък данък върху дохода си (367 лв.) в сравнение с настоящите си плащания от 400 лв. преди промяната.

Семействата с доход около 4200-4300 лв. и нагоре плащат постепенно нарастващ данък върху дохода, понеже расте процентът на облагане (15, 20, 25%). По-съществено е увеличението на данъка за семействата с общ доход над 6000 и особено над 7000 лв., където облагането е с максималната ставка 25%. Те обаче са нищожна част от данъкоплатците у нас. Не повече от 5-6% от данъкоплатците. Само ще напомня, че максималните ставки за този данък в някои западноевропейски страни от ЕС са 50-55 процента. А средният процент на облагане на дохода в западноевропейските страни е около 40-45%.

Семействата с доход около 1000 лв. ще спестяват от по-ниското облагане по 100 лв. на месец (1200 лв. годишно). Семействата с 2000 лв. месечен доход ще спестяват по 133 лв. месечно (1596 лв. годишно). Над 75-80% от данъкоплатците с тричленни семейства и един работещ у нас получават месечен доход до 3000 лв. 

Ако допуснем, че работещият родител в тричлнното семейство получава по 10 000 лв. месечна заплата и сега плаща по 1000 лв. месечен данък върху доходите си, след реформата, при посочените условия, ще плаща 2317 лева. Неговото семейство се лишава от 1317 лв. месечно. 

При годишен доход от 120 000 лв. (10 000 х 12) това семейство сега плаща 12 000 лв. данък върху дохода, или 10%. След промяната то ще плаща 27 804 лв., или 23,17% от общия си доход. Техните колеги от Западна Европа сега плащат около 40-45% данък върху дохода си. 

Над 85-90% от данъкоплатците в България с тричленни семейства и с месечен доход около 4000-4100 лв. обаче ще плащат по-малък данък върху дохода си по предлаганата реформа. Нека данъкоплатците преценят приемлива ли е тя или не. Кой казва истината! И кой заблуждава неосведомените!

II. Четиричленно семейство

Месечен доход на семейството в лева Месечен данък-сега - 10% в лева Месечен данък в лева - след реформата

2000 200 2000:4=500  //  Не се плаща нищо, защото е в границите на необлагаемия минимум

4000 400 4000:4=1000 //  100  (10%)

6000 600 6000:4=1500  //  (100+150)= 250  (10%)

8000 800 8000:4=2000  //  (250+300)=550  (15%)

10000 1000 10000:4=2500 // (550+375)=925  (15%)

12000 1200 12000:4=3000  //  (925+600)=1525 (20%)

14000 1400 14000:4=3500  // (1525+700)=2225 (20%)

20000 2000 20000:4=5000 // (2225+1250)= 3475 (25%)

Източник: Собствени изчисления

В първа колона са показани общите месечни доходи на двамата работещи родители с по 1000 лв. месечни заплати. Във втора колона - сегашните плащания на двамата родители по данъка върху доходите на физическите лица при 10 процентно облагане. 

В трета колона са изчислени бъдещите им плащания в условията на необлагаем минимум (560 лв.), плавно прогресивно облагане с 10, 15, 20 и 25 процента за нарастващите доходни етажи и семейно облагане. 

Едно масово 4-членно българско семейство, с двама работещи родители, с по 3000 лв. месечна заплата всеки, сега получава 6000 лв. месечен доход и плаща 600 лв. данък върху дохода си. Такъв или по-малък доход сега получава голямото мнозинство от българските данъкоплатци с такива семейства. След реформата, при описаните по-горе условия, подобно семейство ще плаща 250 лева. То спестява 350 лева месечно, или 4200 лв. годишно. 

Всички подобни семейства с общ доход около 10 200 лв. (5100 лв. месечен доход на работещ) или по 2550 лв. на лице от домакинството, няма да почувстват промяната, защото ще плащат същия данък, както досега. А тези с по-нисък доход ще плащат по-малък данък. Това са не по-малко от 80-85% от данъкоплатците.

Да допуснем, че двамата родители получават по 10 000 лв. месечна заплата, или общо 20 000 лв. месечно (по 5000 лв. на член от домакинството). Семейството плаща сега общо 2000 лв. месечен данък върху доходите си. 

След реформата при посочените условия ще плаща 3475 лева на месец. Или с 1475 лв. в повече. За годината това е 17 700 лева в повече. Годишният доход на това семейство е 240 000 лева. При облагане с 10% то плаща сега 24 000 лв. данък върху годишния си доход. След промяната ще плаща 41 700 лева, или 17,37%. Заможните и богати колеги на тези наши семейства от Западна Европа сега плащат средно 40-45% данък върху доходите си.

Това повишение засяга не повече от 10-12% от българските данъкоплатци с такива семейства. Останалите 85-90% подобни семейства ще плащат по-малко или равно на това, което са плащали досега. 

Ако се формулират други данъчни етажи и други проценти на прогресивно облагане, конкретните числа ще бъдат малко по-различни, но общата картина остава същата: около 85-90% от данъкоплатците ще бъдат облагодетелствани и около 10-12% леко обременени.

Противниците на такава данъчна реформа могат да възразят, че приходите в бюджета от този данък рязко ще спаднат и няма да има пари за финансиране на публичните програми. И това не е вярно! Те навярно ще намалеят, но ще останат достатъчно големи. Защото десетте процента богати данъкоплатци плащат по-голям дял от приходите по този данък. 

Освен това предлагам цялостна реформа на данъчната система, която включва: по-висок прогресивен корпоративен данък, по-висок прогресивен данък върху големите имоти и големите наследства, повишение на данъка върху доходите от дивиденти, повишение на ДДС за луксозните стоки и за хазарта, повишение на данъка върху лихвите от големите депозити, еднократно облагане на големите имущества с 5% данък, въвеждане на данък "Тобин" и т.н.