ВЪРВИМ ЛИ КЪМ ЯДРЕНА ВОЙНА?

Рафаел Пинто БОРХЕС*

Навикът на Москва да изпълнява заплахите си трябва да накара западните столици да бъдат предпазливи. И нищо чудно, че се стигна дотук. Сега нашият елит обсъжда дали на Украйна да бъде позволено да изстрелва доставени от Запада крилати и балистични ракети по цели дълбоко в международно признатите граници на Русия.
Изминахме дълъг път от първите дни на руско-украинския конфликт, когато нещастният германски канцлер Олаф Шолц се чудеше дали предаването на каски на Бундесвера ще доведе до ескалация, а Джо Байдън открито заявяваше, че американските танкове и самолети в Украйна ще отворят вратите към Трета световна война.
Оттогава стотици западни танкове бяха разположени в украинския театър на бойните действия. На Киев бяха обещани десетки американски изтребители Ф-16 и първите от тях вече са доставени, използвани в бойни действия и дори свалени. Сега Западът обсъжда перспективата за удари с американски ракети върху руски градове.
Руският президент Владимир Путин не се притеснява да размахва ядрената си карта, но е факт, че той винаги я носи в ръкава си. С близо шест хиляди бойни глави Москва притежава най-големия ядрен арсенал в света. Каквито и трудности да срещат сухопътните сили на Кремъл в Украйна, ядрената триада на страната остава напълно непокътната и несравнима сред световните суперсили. И когато Путин предупреждава, както наскоро направи от бившата имперска столица Санкт Петербург, че изстрелването на ракети на НАТО в тила на Русия означава, че „САЩ и европейските страни са във война с Русия”, пренебрегването на думите му е върхът на глупостта.
Ако се потвърдят съобщенията, че Москва обмисля да прехвърли модерни противокорабни ракети на йеменските хути, това би застрашило сигурността на военноморските сили на НАТО в Червено море. Има многобройни признаци за нарастващо предлагане на руски технологии и суровини за Китай. Особено тревожна за западните политици е информацията, че Москва доставя на Китай усъвършенствани технологии за подводници, които ще укрепят морския потенциал на Пекин. Китайско-руското сътрудничество ще промени баланса на силите в Тихия океан и ще нанесе сериозна вреда на западните интереси.
Навикът на Москва да изпълнява заплахите си трябва да научи западните столици на предпазливост. Русия разполага с много инструменти, за да причини тежки загуби на Запада - ответни ракетни удари на Москва срещу цели на НАТО извън САЩ, например кораби, бази, офшорни нефтени и газови платформи. Подобен развой на събитията ще тества член 5 на НАТО и ще принуди Вашингтон и европейските съюзници да избират между унижението и глобалната катастрофа. Това не е ситуацията, в която бихме искали да попаднем.
Но точно натам вървим сега. След като Байдън е физически и политически отстранен от власт, а неговият бездействащ заместник се фокусира върху предизборната си кампания, може би най-важното решение в историята на човечеството се взема зад кулисите и без обществено обсъждане.
Хаосът, погълнал администрацията на САЩ, вече не може да бъде скрит. Има сериозно разделение между разумната фракция, водена от съветника по национална сигурност Джейк Съливан и министъра на отбраната Лойд Остин, и свръхвойнствената група, водена от държавния секретар Антъни Блинкен. Това е жалък портрет на суперсила, смазана от удивително некомпетентен елит, недостоен за титлата си.
Съединените щати и Западът са без лидери. Затова те вървят като сомнамбул към трагедията в Украйна. Никой не знае докъде ни води тази изключително опасна политика и какви цели преследва. Изглежда повечето западни лидери са разбрали, че украинският конфликт няма да завърши с победа над Русия, а с договорен компромис.
Ако мирният процес е неизбежен, защо трябва да се отлага? От двете страни на Атлантическия океан само консервативните реалисти, Тръмп или Орбан са готови да спрат бавното плъзгане на човечеството към неизбежна катастрофа...

* Основател и председател на консервативен и патриотичен мозъчен тръст в Лисабон. Политолог, историк, автор на статии в португалски и международни издания