Синьо-жълти мартеници

Димитър Денков

Политическата коректност има ярък словесен и цветови израз. Така често се стига дотам, че тъжното става смешно и разваля доброто впечатление, което е трябвало да се направи дори тогава, когато целта е само бърза печалба през сетивен стрес. Не по-рядко смешното се превръща в противно и осуетява събуждането на чувства, за чиято възбуда са се ползвали ярки цветове, патетични реклами и постмодерни исторически гърчове. Тия дни това може да се види в мартеници, продавани тук-там из центъра на София, споделяни в снимки из т.нар. социални мрежи и рекламирани от "инфлуенсъри" като начин за събиране на помощи за Украйна. Затова мартениците са в синьо-жълто, някои вървят и със зелена плетка; за най-недосетливите може да се ползва портретче на Зеленски. Помагат и отговорни медии, чиито студия цветово и звуково изразяват патетична съпричастност, отказвайки се от иначе тъй милите приказки за плурализъм в тълкуването на факти и събития. 

Не че това е нещо ново с оглед на спомена за времената, когато червеното в мартениците беше заменяно със синьо, а особено облагодетелстваните от т.нар. комунизъм станаха антикомунисти и смениха приказките за големия брат с тия за новия вечен цивилизационен избор - пак от векове за векове. Не че е и нещо лошо да се събират средства за пострадали от война и помощи за бегълци от разрушени градове и села. Но като при всяко добро намерение с тъпо изпълнение ефектът от използването на традицията с крещящо в конюнктурността си послание е обратен. Нищо не пречи помощи да се събират и с продажби на червено-бели мартеници; нищо не говори по-добре за подкрепа на страдащи от ненатрапчиво състрадание, което бяга от политкоректно неофитство, или, казано по старому, от политическо гьозбояджийство. Последното обаче е типично за нашата история и ако се състоеше само в промяна на цветове, нещата биха се оправили бързо и лесно. Но тази промяна се изразява в приказките, оправданията и решенията за все по-истински цивилизационни избори, правени обикновено от тия, чиито деди и родители са имали съвсем други ориентири.

При подобни промени усетът за история и приличие се замества от стремежа към бърза изгода, която сякаш позволява всичко със забравата и дори забраната на миналото: преименувания на градове, села и улици, рушене на паметници, пренаписване на учебници, отказ от родова традиция и търсене на индивидуално спасение в емиграция и с basic English, доста по-лесен от езици с падежи, обичайни за предишните ни все вечни съюзници.

Синьо-жълтите мартеници ще минат и ще заминат като всяко конюнктурно използване на цветове и символи. Те обаче са пореден, макар и лек симптом за хронична историческа болест, която със сигурност ще се обостри на 3 март, когато не само политкоректно ще се настоява да се сменят представите за поробители и освободители, но и да се смени денят на Националния празник: нещо винаги ново, правилно и все пак същото.