Меката на ракетчиците събира поклонници

Димитър КОПРИВЛЕНСКИ

Когато тъмните облаци над Българската армия все повече се скупчват. Когато над клетите останки от славната ни войска гилотината пак е надвиснала. Когато поредното съкращение заплашва нови 6000 души, с което цялата ни армия ще може да се събира на един провинциален стадион. Когато начело й се оказа "най-добрият в последните 20 години военен министър" според компетентната оценка на шефа му (добър в забъркването на кавги с президента). Когато на човек му се налага да бъде неволен свидетел или обречен участник в налаганите отвън и отвъд реформи в армията, за да бъде тя зачертана въобще, няма как сам да не прозре и стигне до извода, че

спомените са милион пъти по-хубави от мечтите

Без някой да си е поставял подобна цел. Без някому дори през ума да е минавало, в най-силно потвърждение на това се превърна срещата на ракетчиците в Карлово. Тук дойдоха служилите в 129-а армейска подвижна ракетно-техническа база. Събраха се почти 50 години след създаването и 12 години след разформироването й. Някои не бяха се виждали по двадесет и тридесет години, но всеки спонтанно възкликваше: "Гордея се, че и аз бях един от базата, гордея се, че бях български ракетчик!"
Ако се перифразира правилото, че човек умее да почива така, както работи, лесно може да се разбере, че служилите в 129-а ракетна база са работили така, че и днес, и дори след като я няма, с изграденото, с постигнатото, с построеното от тях те самите и потомците им (някои от които бяха тук и сами се увериха), имат право да се гордеят. Защото са работили не за пари или слава, а за чест и за България.
Близо 200 души се събраха за обща снимка в началото. После - за да препълнят и направят да изглежда малка зала "Васил Караиванов". Гости на ракетчиците бяха генерал-лейтенант Димитър Тодоров, който през 1961 г., когато е създадена базата, а и дълго след това ръководи създаването и изграждането на Ракетни войски; полковник Иван Ватев-Белия вожд, началник на щаба на първата 56-а ракетна бригада, дислоцирана също в Марино поле, Карловско, и така да се каже, по-голям брат на базата; подполковник Владов, днес командир на поделението, откъдето е тръгнало началото на базата; подполковник Гриша Генов, началник на базата в Ловеч; полковник Мерудийски, председател на Общинския съвет на запасните чинове в Карлово... А сред присъстващите бяха такива емблематични имена като полковник Петко Лазаров-Турчина, първият зам.-началник на базата по съхранението на ракетите, полковник Васил Славов, дългогодишен и извънредно успешен командир на базата. Не бива да се пропуска, че като млад офицер в годините на създаването и укрепването на Ракетни войски тук служи вицепрезидентът на Република България, тогава лейтенант Ангел Марин. И под негов патронаж се провежда и срещата.

Карлово - Мека за ракетчиците

В Карлово ракетчици се събират не за пръв път. През 2002 г. началото поставиха служилите в първата в Българската народна армия 56-а Карловска армейска ракетна бригада с командир полковник (по-късно генерал-лейтенант, командващ Ракетни войски и артилерията) Добри Караджов. През годините тези срещи се утвърдиха, като на тях започнаха да идват и войниците, най-многобройните и с най-голям принос ракетчици. Срещи провеждат и ямболските ракетчици от 66-а ракетна бригада. Само че те се срещат в София. Докато ракетчиците от 46-а Самоковска ракетна бригада като че ли са най-бездейни. А Карлово и карловци набират все по-голяма сила. И утвърждават своя град като място за отдаване на почит към Ракетните ни войски, към неимоверните трудности, постигнатите отлични оценки в бойните пускове с оперативно-тактически ракети и благородните си и безкористни тревоги, радости и драми. Така Карлово се утвърди и като Мека за българските ракетчици.
Затова и по традиция вече община Карлово редовно и по подобаващ начин почита и се родее със своите ракетчици. И този път приветствието на кмета инж. Найден Найденов даде началото на официалната част. Майор Стефан Груев, един от хората, направили реалност идеята за тази среща, обяви, че ракетчиците вече планират и музей на Карловския ракетен гарнизон с паметник на ракетчика, за който мястото е определено от Общинския съвет.

Благородно белязани от ракетите хора

В обезкостеното ни откъм армия и войници време едно оръдие два снаряда да изстреля и медиите започват да гърмят - чудо голямо станало. Докато в ония, охулени за всичко години, че "България вече е ракетна сила", светът научи вечерта на 28 август 1962 г. от Радио Лондон. И "виновни" за това станаха побратимите на ракетчиците от 129-а ракетна база. Те тръгнаха в началото на месеца от Самоков, натовариха се на гара Костенец и показаха в Казахската степ на какво са способни българските ракетчици - на разстояние на стрелбата 120 км, отклонението на ракетата е само 70 м в разстояние и 50 м в направление.
В този първи боен пуск Карловската 129-а ракетна база не участва. Нищо че е формирана едновременно с ракетната бригада, чийто командир научава на гара Русе при завръщането си от ракетния полигон в Съветския съюз, че вместо в Самоков, през нощта срещу 9 септември 1962 г. трябва "да разпрегне"... на гара Марино поле. По предназначение всяка ракетна база има задача да обслужва както ракетната бригада, така и отделните ракетни дивизиони на армията. Задача твърде по-сложна от задачите на другите. Базата съхранява, проверява, стикова бойни глави и подготвя за боен пуск както оперативно-тактически, така и тактически ракети. Но бързо наваксва. И колоритният полковник Петко Лазаров живо помни получаването на първите ракети на гара Столник и намесата за пръв път на "българската научна мисъл" в ракетното дело при повредата на крана 8Т22, за чийто габарити българските пътища и завои са тесни.
Постепенно и уверено 129-а Карловска ракетна база става не само важна, но и основна в Ракетните войски на България. Участва в подготовката и провеждането на ракетните пускове през 1964, 1968, 1971, 1982 и 1986 г. В нейния строй се превръщат в легенди имената на полковник Петко Лазаров-Турчина, полковник Иван Ватев-Белия вожд, полковник Самодивеков, полковник Васил Славов...

Ракетното евангелие на майор Груев

Много са нещата, които направиха срещата на служилите в 129-а ракетна база наистина незабравима - паметната снимка, плакети и специални възпоминателни подаръци. Връх обаче като че ли се оказа специално подготвената и издадена (както е отбелязано "Това издание излезе на 4 септември 2010 г. благодарение на Тома Добрев и Институт "Николай Добрев"...) и дадена на всички присъстващи книга "129-а подвижна ракетно-техническа база. Марино поле, Карлово. За базата и за хората, които са служили в нея". И ако книгата на генерал Димитър Тодоров "Ракетните войски на България" може да се приеме като ракетна Библия, това е Евангелието на майор Груев. Дано послужи и като подтикване на другите бази и бригади!
Неимоверен труд на невероятния майор Стефан Груев, в който са събрани имената, делата, ученията, проверките, изпитите и бойните пускове, извършени от служилите в базата. Снимки на над 300 офицери, старшини, сержанти, войници, военни служители. Плюс още 250 на ракетна техника, битови и учебни сгради, паркове за съхранение на ракетите, медицински пункт, караулно... Невъзможно е всичко да се изброи.