Световно

Тодор Коруев

БНТ ни зарибява със световното първенство по футбол в ЮАР. Този път обществената телевизия "се събуди навреме" и не бе изпреварена, както стана с ЕВРО 2008, за което правата взе "Диема". Правилно БНТ спечели, иначе нямаше да е справедливо, тъй като все още има хора у нас, които не притежават нито сателити, нито кабел и разчитат на старата добра антена. Моите думи днес са за тези, които посредничат между картината, т.е. играта, и нас, зрителите - футболните коментатори. Да си призная честно, предпочитам да гледам мачовете по "Диемите", защото там телевизионният език e нормален. Но какво да се прави - няма пълно щастие.
Добрият футболен коментатор е като добрия футболен съдия, който си върши работата така, че да не бъде винаги в центъра на вниманието, да остава незабележим, да не се натрапва, да не пречи на играта. Най-близко до тази моя представа са момчетата от "Диема". Ивайло Драганов като да е роден в приветливото студио, камерата го харесва, поведението му излъчва ведрост, и с усилия трудно ще се намерят грешки в езиковия му изказ, рядко кани гости, които няма какво да кажат. Възхищавам се и от Георги Драгоев, той е изхвърчал професионално високо, щом зрителят не само не чувства усилията му да предава ясно всичко, което става на терена, и то да прави това убедително гласово, езиково, без колебания и запъвания в речта. Познавам Борислав Борисов от прохождането му в занаята, но сега виждам как си пасна с коментаторския микрофон. Но и юнаците от "Диема" понякога пускат клишета като "вкараха гол и се върнаха в мача" или "дадоха всичко от себе си".
Напоследък родните коментатори са взели мерника на думичката "гол" (толкова ми е любима тя, нищо че е чужда) и я заменят с "попадение". Обаче изразите "вкара попадение", "получи попадение" и "отбеляза  изравнително попадение" са пълна смислова галиматия. Но да не дребнея около думите, защото повече ме дразни категоричността, с която коментаторите съдят и поучават съдиите, дават указания на треньора кого и кога да смени  или раздават безапелационно оценки за инвестициите в клубовете, за треньорите и покупката на играчи. Преди години в БТВ мачовете от Шампионската лига "водеха" двойките Алекси Сокачев - Петър Бакърджиев или Алекси Сокачев - Васил Делов, на всичкото отгоре като свършваха срещите, Красимир Минев ги привикваше да ги прислуша и поизмъчи още малко, след като, те да ми простят, измъчваха зрителите 90 минути и отгоре. Делов трудно наддумваше напористия Алекси, за да ни убеди, че познава немския футбол, но от чутото от двамата съм запомнил само кой играч бил или не бил концентриран и кога - разконцентриран. Сега Сокачев в ПРО.БГ изглежда поизраснал, може би и съжителството му с опитния Борис Касабов му се отразява благотворно, макар че му се наложи "да рискува здравето си и с българските отбори", но често продължава да се държи като радиокоментатор - да "подтичва" след топката - кой на кого я подава, като че зрителите са слепи. БТВ загуби позициите си във футбола, но не мога да забравя краткото славно време, в което там могъщо се вихреше дуетът Томислав Русев - Ники Александров, който понякога вдигаше емоционална пушилка, провокираше зрителя, но ни за миг не допусна скука.
Кой, Боже, е внушил на коментаторите от БНТ, че ако са емоционално по-приглушени, по-сдържани, ще бъдат по-обективни? Вижда се, че от това те не печелят. Ивайло Ангелов (негови са  бисерите: "тотална доминация" и "бих дал адмирация") и Никола Ибришимов ("Рангелов притежава по-малки организационни качества от Бербатов") в опитите си да анализират случващото се на терена поставят на изпитание зрителя, дори понякога го обиждат, а той, нашенецът, има самочувствието, че разбира футболната игра и когато не му кажеш нещо повече от това, което знае и вижда, отнема гласа на телевизора. Третият в БНТ е Петела. Петър Василев е най-опитният, има приятен тембър, отъркал се е у Мичмана, езикът му е по-образен и затуй опасността го дебне от метафорите. Май пресолих манджата, но все пак оставам с надеждата, че и укорите ми ще бъдат полезно предупреждение и няма да отнемаме гласа на телевизора. Момчета, добрата традиция е при вас. Имате примери в близкото минало - Митко Чуков, Николай Колев-Мичмана, Людмил Неделчев, Стефан Янев и др.
Коментарите често завършват с думите: "Имах удоволствието да коментирам срещата Х". Така да е,  но не е ли по-важно удоволствието да остане в мен, зрителя.