РОСЕН ЙОСИФОВ: Музейната култура на българина се повишава

Интервю на Надежда УШЕВА

РОСЕН ЙОСИФОВ е роден на 18 август 1971 г. в Габрово. Завършил е висше образование, специалност "История" във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" през 1997 г. От юли 1997 г. е назначен за уредник в отдел "Археология" при Историческия музей в Габрово. От 2012 г. е главен уредник в Регионалния исторически музей в града. От 19 декември 2022 г., след конкурс, заема длъжността директор на РИМ-Габрово. Научните му интереси са в областта на античната и средновековната археология. Съавтор е на книгата "Храм Св. Йоан Предтеча - Габрово", 2010 г., на каталози на музейни експозиции и др.

- Господин Йосифов, първият ми въпрос е свързан със събирателската кампания по повод 150 години от рождението на Пенчо Семов. Започвате новата година с дарителска инициатива, организирана от Регионалния исторически музей в Габрово. С каква цел се прави и какво представлява? Докога продължава?

- Кампанията цели да събере и опази все още съхранените в гражданите свидетелства за мащабната стопанска и благотворителна дейност на големия български индустриалец, както и, надяваме се, вещи, свързани с неговия частен живот. Въпреки превратностите на времето, Пенчо Семов остава добре известен в българското общество като своеобразен връх на габровското предприемачество, символ на просперитета на "Българския Манчестър", но и голям дарител със свои социални каузи. Същевременно се приемат вещи и материали и за други габровски фабриканти, онези 360 фамилии, които при национализацията владеят над 240 предприятия в града, станали основа за последващото му развитие като голям социалистически промишлен център. Кампанията продължава до края на годината. Всеки, който желае, може да предаде вещите във временното седалище на РИМ-Габрово - бившето ОУ "Васил Левски", да се свърже с нас по телефон, имейл, фейсбук, които са достъпни чрез музейния сайт. Най-ценните дарения може да бъдат откупени.

- Предполагам, ще бъде интересно за широката публика да види събраните реликви. Предвиждате ли експозиция с тях? 

- Събраните реликви ще бъдат представени в изложба. Всички дарители ще бъдат поканени на нея, надяваме се да установим трайни връзки с тях, да си бъдем взаимно полезни. В края на краищата това е съвременната мисия на музея - да бъде отворен към общностите, да участва в техния живот.

- Срещат ли се дарители в наше време? Важно ли е да ги има?

- Всеобщата комерсиализация на обществения живот намали дарителството, но като че ли има и обратна реакция - съзнание за ценността на миналото, на свидетелствата за него. То се наблюдава както сред млади хора, така и сред по-възрастни. Засилва се издирването на родовите корени, запазването на семейната памет, намирането на основания за гордост от делата на предците. Ако няма такова съзнание, ако няма дарители, българските музеи ще загубят съществена част от новите постъпления в своите фондове, защото именно даренията преди, сега, а и за в бъдеще представляват най-голямата част от съхраненото в институциите на паметта културно наследство.

- През 2023 г. се навършват 140 години от началото на музейното дело в Габрово. С какви събития ще бъде отбелязана значимата годишнина? 

- Най-значимото събитие ще бъде откриването на ремонтиращата се в момента по проект на община Габрово основна музейна сграда, заедно с новата постоянна общоисторическа експозиция на музея. Същевременно музейният юбилей ще бъде отбелязан от голяма национална научна конференция през есента, съвместно с Института за исторически изследвания при БАН. Предвидили сме и издаването на няколко книги от музейни специалисти през годината, посветени на юбилея.

- Споменахте за "Летопис на Историческия музей в Габрово", който е съставен с Ваше авторство...

- Именно заради предстоящата годишнина през 2022 г. съставихме и издадохме тази своеобразна хроника на една от най-старите музейни институции в страната. Тя беше и един достоен завършек на дейността на дългогодишния музеен директор Красимира Чолакова, проучвателя на делото на Пенчо Семов, последния музеен специалист в РИМ, който е започнал своята кариера през социализма. Изданието целеше да представи невидимата за посетителите в музея работа на поколения музейни служители, вложили много знания, усилия, енергия, емоции за обгрижване на културното наследство. 

- С какви ценни експонати разполага музеят?  

- РИМ-Габрово съхранява в своите фондове културно наследство с национално значение. Сред тях можем да откроим средновековни златни пръстени с монограми, втората по големина в страната колекция сокайни шевици, единственото запазено в български музей фабрично знаме, първата българска банкнота - разбира се, уникатите ще бъдат показани в новата постоянна експозиция.

- От колко фондови единици се състои богатството на РИМ-Габрово?  

- Музеят съхранява над 100 000 фондови единици, всяка година увеличава своя брой вследствие събирателската, фондовата и консервационно-реставрационната дейност на своите специалисти. 

- В момента тече голям ремонт на сградата, за който стана дума. По план трябва да завърши през август 2023 г. Какво ще бъде подновено и осъвременено?

- Сградата на РИМ, дело на големия български архитект Никола Лазаров, която благодарение усилията на музейните специалисти беше обявена през 2019 г. за недвижима културна ценност от национално значение и е единствената с такъв статут от следосвобожденския период в Габрово, ще бъде реновирана според изискванията за подобен род паметници. Включително са подменени и реставрирани трите покрива на сградата - основният, оберлихтът и плоският, както и металните обшивки по фасадата. Старата дограма ще бъде подменена с нова, направена по оригинала, възстановени ще са входните врати и мозайки, премахнати някои късни архитектурни елементи, освежена фасадата.

- Прочетох, че се подготвя специална зала за работа с деца, ще има холограмни устройства, лаборатория, оборудвана за реставрация на антични предмети... 

- За пръв път в своята история музеят ще има специално обособен център за работа с деца, с подходящо оборудване, което ще позволи обогатяване на собствените и партньорските образователни програми. За новата експозиция ще бъдат доставени и ще бъде създадено съдържание за холограмни устройства, каквито все още няма в друг български музей. Целта ни е повишаване атрактивността на експозицията, избягване от сухата наративност на текстовете и строените в редове експонати. Дооборудването на ателието за консервация и реставрация ще позволи разгръщане на работата на първото в област Габрово музейно звено с такава функция, без каквото днес е невъзможна успешната дейност на един регионален музей.

- Като нов директор, г-н Йосифов, какви са Вашите амбиции? Какво искате да постигнете? На какво ще наблегнете?

- Нямам особени лични амбиции. Целта ми е превръщането на РИМ-Габрово в модерна културна институция, в постоянна жива връзка с хората, отговаряща на обществените очаквания. Ще наблегна на развитието на музея като център за представяне на културното наследство, за развитието му като най-голямата регионална културна институция за научни исторически изследвания и като център за опазване и проучване на културното наследство чрез дигитализация. 

- Какво мислите за работата с други институции? Важно ли е взаимодействието му с общината например? 

- Всеки регионален музей в България е подчинен в административно отношение на местната община. Досега РИМ-Габрово има много добри отношения с общината, получавал е много ценна помощ от нея, участва в организирания местен културен живот. Именно по проекта на общината "РИМ-Габрово - Познание, Участие, Преживяване" се реализира ремонтът на музейната сграда и новата постоянна експозиция. Разбира се, с колегите от местните културни институции имаме съвместни инициативи, подкрепяме се взаимно, партньори сме в различни проекти, дори сме конкуренти по отношение вниманието на публиките. Но това е благородно съперничество, което само води до по-добри резултати в нашата работа.

- Българинът има ли музейна култура? Посещава ли музеи според Вас?  

- Музейната култура на българина се повишава. Това се дължи на отварянето му към музеи в съседни и по-далечни страни, на възможността да черпи информация и впечатления от медиите и социалните мрежи. Като се абстрахираме от епидемичните ограничения, наблюдението ми е за нарастването на интереса към българските музеи. В отворения за посетители музеен обект "Дечкова къща" на РИМ идват предимно семейства с деца, както на средна възраст, така и по-млади. Именно срещите с тях ми дават надежда за възпитаване на бъдеща музейна публика, но с повишени изисквания, на които нашата културна институция трябва да се стреми постоянно да отговаря по адекватен начин.