Просто "Фантазия"

Надежда Ушева

Под звуците на "Класика и джаз" премина юбилейният концерт на дует "Фантазия", който отбеляза 30 години на сцената. Събитието се състоя в артистичната градина на хотел "Каза арт" в Орешак. В него взеха участие гост музикантите Атанас Петков - контрабас, от Пловдив, и Ивайло Иванов - ударни инструменти, от Троян. Специални поздрави към дуета поднесоха кметът на община Троян Донка Михайлова и председателят на НЧ "Наука-1870 г." в Троян д-р Виолета Койновска. Дуетът свири пред президенти, министри и дипломати на България. Има издадени три компактдиска - "Музика в светлина" (2006), "Усещане" (2011) и "25" (2016). През 1991 г. две отдадени на професията учителки, работещи в Детската музикална школа при НЧ "Наука-1870 г." - Амория Маркова (пиано) и Мариета Куцарова (флейта), създават дует "Фантазия". Много техни ученици, завършвайки пълния курс, продължават пътя си като музиканти не само в България, но и в Германия, Испания, Турция. Първи носители са на годишната награда на община Троян за изявени личности с принос в областта на културата през 2013 г.

Амория Маркова: Обичам да работя с деца

• 

• - Госпожо Маркова, как започна всичко? Вече имате 30 години сценична дейност. Защо избрахте името "Фантазия"?

- Имахме концерти с различни музиканти. В един момент обаче все по-често свирихме с Мариета и някак естествено се обособи дуетът ни. Първоначално той се казваше "Сиринкс", по-късно решихме да го преименуваме на "Фантазия". Кръстник е моята майка. 

- Предизвиква ли интереса на публиката това, което правите?

- Започнахме с класическа музика, жанрови флейтови концерти и популярни класически пиеси. По-късно репертоарът се разрасна и включихме известни евъргрийни, джазови пиеси, филмова музика. Ние сме единственият класически дует в Троян. Съчетанието на Скорпион и Овен е водило до доста разногласия, но годините ни научиха, че взаимната връзка и разбирателството са важни, те ни запазиха като дует. Всеки от нас е индивидуалност, която, съчетана с другия, води до крайния резултат. А именно - взаимното усещане и спойката, без думи. Последният концерт беше тежък като подготовка поради КОВИД-обстановката. Радвам се, че успяхме да го осъществим.

Искам да благодаря на Атанас Петков - контрабас, и Ивайло Иванов - ударни. Благодаря и на Катя Каранова - контрабас, и на Иван Енев - ударни, част от джаз формация "Бели, зелени, червени". Те участваха в реализирането на компактдисковете "Усещане" и "25". Записите бяха в Първо студио на Радио Пловдив, с тонрежисьор Николай Пеев. Това са разкошни музиканти и наши приятели, без чиято помощ нямаше да са налице двата диска. 

- Казахте, че работите и в школа - разкажете за нея.

- В Музикалната школа съм от 1989 г. Обичам много децата и през всички години съм преподавала на хиляди. От дългогодишния ми стаж съм стигнала до извода, че е важно взаимното харесване, желанието и интересът към инструмента. Обожавам да работя с деца, защото носят различно усещане и разбиране за живота. Най-много ме радва това, че взаимната симпатия остава между нас. Децата порастват, записват техните деца и всичко започва отначало. Когато се омъжих, дойдох в Троян. Родена съм в прекрасния Пловдив. Израснала съм в семейство на лекари. Брат ми е скулптор. Той живее и твори в Ню Йорк. Имам син - Лъчезар, който е на 34 г. и работи в Пловдив.

- Помага ли Ви някой при реализирането на концертите?

- Благодарни сме с Мариета на много приятели и колеги за помощта им през годините. Признателни сме на всички ученици за любовта, уважението и красотата, с които са ни дарили. Хиляди благодарности на тези, които са ни спонсорирали: НЧ "Наука-1870", община Троян и на всички наши дарители, които са помагали за концертите.   

- Кога разбрахте, че изкуството е Вашето призвание?

- Първите ми уроци по пиано бяха в Дома на здравния работник в Пловдив. Бях на шест. Баба ме водеше. Първата ми учителка по пиано беше Стела Хаджипетрова. Вкъщи имахме пиано "Зайлер". И така започна този труден път в музиката. Часове свирене, репетиции и много труд. Исках да ставам лекар, но с годините осъзнах, че призванието ми е да бъда музикант. Натурата ми, усещането за живота, артистичността ми, вкусът към изкуството е било заложено в мен още от дете. Признателна съм на родителите ми, благодарение на които съм това, което съм сега. Благодаря на моите учителки по пиано Росица Иванчева, Юлия Гергинова, Мариета Боева и доц. Цветана Чифчиева. Завършила съм Музикалното училище "Добрин Петков" със специалност пиано и АМТИ в Пловдив - пиано и музикална педагогика. След дипломирането работих в Музикалното училище в Широка лъка като преподавателка по задължително пиано. Година бях шеф на катедра "Задължително пиано". После преподавах три години в гимназия "Георги Димитров" в Пловдив.

Мариета Куцарова: Флейтата e нежен инструмент

- Госпожо Куцарова, кои бяха Вашите първи стъпки в музиката?

- На 6-годишна възраст започнах да свиря на пиано в Детската музикална школа при НЧ "Наука-1870 г.". Имам роднини музиканти, един от които - Емил Мирчев, съвременен български композитор. Като дете виждах техния талант, любов и отдаденост към изкуството и това беше основната причина за моя интерес. Нямаше да мога да продължа да се развивам без безрезервната подкрепа на моите родители. Опората, която един музикант получава от своето семейство, играе важна роля за неговото развитие. По-късно продължих образованието си в Музикалното училище "Панайот Пипков" в Плевен с флейта и пиано и в Академията за музикално и танцово изкуство в Пловдив. От 1988 г. работя в школата при читалището в Троян. Била съм 25 години учител по музика и съм преподавала в музикалната школа на стотици ученици, като на всеки съм дала частица от себе си. Всяко дете е оставило следа в живота ми със своята индивидуалност и емоционалност. Много мило ми става, когато вече порасналите ми ученици се обаждат и дори имат желание да продължим да свирим заедно. Повечето не се занимават професионално, но са запазили любовта си към изкуството и свирят за удоволствие. Изключително се гордея с постиженията на тези, които са професионални музиканти.

- Как се намерихте с Амория? Няма много женски дуети у нас, които да са оцелели във времето.

- Срещнахме се в школата. Бяхме млади, с много желание и хъс за работа. Смятахме, че имаме какво да дадем за културата в Троян. Първият ни по-значителен концерт беше през 1991 г. заедно с други колеги. Може би около 14-15 г. правихме концерти два пъти годишно. Това, което ни е давало удовлетворение и стимул да продължим, е високата оценка, която сме получавали от нашата публика - интелигентни хора, оценяващи труда и таланта, стоящ зад всяко класическо изпълнение. Имали сме и предложения за работа в чужбина, но тъй като децата ни бяха още много малки, нямахме възможност да заминем.

- На кои учители сте благодарна за изграждането Ви като музикант?

- Първата ми учителка по пиано в Детската школа бе Мариана Радионова. След това в Музикалното училище в Плевен по флейта съм била при Юри Стоянов, Христо Владовски и Емилия Белелиева. Пиано свирех при Жанет Кирицова. В Музикалната академия пиано завърших при професор Албена Димова, а преподаватели ми бяха Емануил Дидов, Кирил Грозданов и др. Учила съм и при професор Лидия Ошавкова. Благодарна съм на всеки учител, допринесъл за развитието ми.

- Има ли желаещи да изучават флейта?

- Тя е един от най-древните инструменти, много нежна и елегантна. За съжаление, те са скъпи за нашия стандарт и родителите не могат да купуват. Старая се чрез дарители да осигурим няколко в школата. Концертите си правим най-вече в читалището, но търсим и други места, които носят специфична енергия. Стремя се да използвам креативни подходи - през последните години на пандемия организирах "Музикална сладкарница" в заведение, където децата имаха възможност да изнесат годишната си продукция.

- Как разбирате дали едно дете има талант?

- Времето показва. Около 5-годишна възраст, когато дойде за първи път при мен в школата, го прослушвам с определени музикални игри, за да установя дали има заложби. С годините обаче се разбира дали детето е даровито. Дори и да няма  талант, работата с който и да е инструмент развива изключително определени центрове в мозъка. Това е високоинтелектуално занимание, спомагащо за постигането на комбинативност, дисциплина и креативност. Талантът е предпоставка за успехи. В България доста хора не са наясно, че професионалното занимание с инструмент е свързано с ежедневни многочасови упражнения и много, много труд и жертви. Публиката чува произведение, дълго пет минути, а зад него стоят многобройни часове работа.

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.