ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА: Съчетаваме добрите традиции с новите технологии

Интервю на Надежда УШЕВА

ЕЛЕОНОРА АВДЖИЕВА е директорка на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян от 20 години. Историк по образование, с интереси към историята на селища и институции от региона. Авторка е на изследванията "Паметникът-мъченик", "Малък исторически разказ за село Гумощник", "Туризмът в Троян като лична кауза", "Музеи. Истории за хора с кауза". Инициаторка е на проекти в областта на реставрационно-консервационната, изследователската, издателската, презентационната дейност на музея. 

- Госпожо Авджиева, троянци се гордеят с Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства, разположен в една от най-внушителните сгради. С какви събития отбелязвате 60-годишнината? 

• "60 години Музей на занаятите - памет за времена, хора и събития" е кампания на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства в Троян, осъществена по повод 60 години от неговото създаване. Музейният екип се обедини около идеята юбилеят да бъде честван през цялата година - не само на/или около датата на учредяване 21 октомври - като се организират поредица от инициативи, чрез които интересът към музея и неговите дейности да се увеличи.

• 

Сред ключовите събития бяха изложбата "Съхранихме и предаваме на бъдещето. Дарители и дарения", "60 момента памет - за музея, хората, света" през фотообектива на музейния фотограф Цветан Тончев, "Музеи. Истории за хора с кауза". Дарителската инициатива за създаване на "Колекция 60" - 60 дарения за 60-годишнината. Научната конференция "Музеят и градската памет" бе събитие, фокусиращо кулминацията на честванията. Между съпътстващите прояви са и традиционният празник по случай Свети Спиридон, покровител на грънчарите (12 декември).

- Кога един музей се превръща в институция и пази духовността и културата, историческата памет на своя народ, на дадено населено място? 

• Когато има интерес и отношение към наследството, независимо от спецификата му. Музейните специалисти от нашия музей винаги са имали градивно отношение към всички аспекти на наследството. Въпреки своята особеност, Музеят на занаятите осъществява редовни археологически проучвания на територията на община Троян още от 80-те години на ХХ в. Оттогава всички находки от разкопките постъпват във фонд "Археология". И днес той наброява 2639 движими културни ценности.

• 

В момента проучванията на двата най-забележителни археологически обекта продължават. Това са Римският кастел "Состра", разположен в землището на село Ломец, който притежава статут на археологически паметник на културата от национално значение от 1967 г., "Късноантична и средновековна крепост" в с. Дебнево, където бяха възобновени проучванията след 30-годишно прекъсване. 

- Разполагате с модерен сайт, на който може да се използва новата платформа "Добавена реалност". Какво представлява?

- През последните десетилетия се оформят множество музеоложки школи, които дават все нови определения за функциите и предназначението на съвременния музей. Това се дължи на факта, че днес формите, чрез които той общува със своята аудитория и изпраща своите послания, са толкова разнообразни, че могат да достигнат почти до всеки човек по различен начин.

Няколко са информационните канали, чрез които се опитваме да стимулираме музейната рефлексия. Платформата "Добавена реалност" е една от тях. Чрез нея се разширява начинът на експониране, като се добавя дигитална информация. Оптимизирахме достъпа до съдържанието, като чрез QR код, сканиран от мобилно устройство, се "извиква" елементът от добавената реалност. За да е по-атрактивно, "помолихме" музейната кукла Неда да представя QR кодовете. С две думи - вървейки, се "срещаме" с нашия водач, който подканва да сканираме QR код и да се насладим на нещо допълнително.

- Какво предстои да се направи оттук нататък? 

- Първият проект е "Фасадна реставрация и консервация на две от музейните сгради", одобрен и финансиран от Министерството на културата. Вторият е финансиран от Националния фонд "Култура" - "Обекти и образи на наследството". Вече обсъждаме идеи за следващата година, както и възможните източници на финансиране за тяхното осъществяване. Намерението ни е да разширяваме и партньорската мрежа с хора, които ни подкрепят и насърчават да надграждаме постиженията си.

- Получавате ли помощ от държавата, общината, дарители?

- Основната работа на екипа през последните десет години беше да мечтае. Мечтите превръщахме в цели, целите - в проекти, а чрез проектите осъществихме конкретни устойчиви резултати. Колкото повече работехме, толкова повече мечтаехме. Музейната работа беше хранителна среда за въображението ни. Дължим благодарност на МК, училища, читалища, кметства от община Троян, музейната колегия от цялата страна, неправителствени организации, местен бизнес, дарителите на музея, занаятчии и художници, университетски преподаватели. Специално отношение към нас имаше от принципала на музея - община Троян, лично на кмета Донка Михайлова и цялото общинско ръководство. Десетки подкрепени инициативи и стотици хиляди вложени средства в музейните обекти. Мисля си, че имахме това отношение, защото винаги работехме с убеждението, че "Музеят е институция с идеална цел в служба на обществото..."

- Как привличате вниманието на децата? 

- Това изисква специален подход на музейните уредници, които знаят много и адаптират музейния разказ към тях. Увлекателна беседа, възможност за рисуване на чинийки с украси, характерни на Троянската керамична школа. Мобилната образователна програма "Музей в куфар" - тематична презентация и възможност за докосване на движими културни ценности. 

Дигитална кукла Неда подканва да се насладим на експозицията в музея, който чества 60 години 

Изграждането на къща е важно събитие. Строителството на училище е свидетелство за духовнaта зрялост на обществото, което го прави. През 1881 г. в опожареното градче троянци издигнали първата обществена сграда от началото на вече свободната държава. Тя не била каква да е, а училище. Архитект бил известният тревненски майстор Уста Генчо Кънев. Освен училище от 1881 до 1896 г., зданието е седалище на Общинското управление през периода 1896-1962 г., на Мировото съдилище и на Телеграфо-пощенските служби. Днес то е общинска собственост и паметник на културата, категория "Местно значение".

Реставрацията и адаптирането за музей са дело на арх. Тома Богданов. На 3 октомври 1968 г., по повод 100-годишнината от обявяването на Троян за град, новата експозиция на Музея на народните художествени занаяти и приложните изкуства е открита лично от председателя на БАН акад. Ангел Балевски в присъствието на държавния глава Тодор Живков. Няколко години по-рано, в Протокол "А" номер 296 от заседанието на Политбюро на ЦК на БКП от 21 октомври 1962 г. четем: "Не възразява музейната сбирка за художествени занаяти и приложни изкуства в град Троян да бъде превърната в Музей на художествените занаяти и приложните изкуства" - разказва за ДУМА директорката на музея Елеонора Авджиева. По думите й това, пред което винаги изпитва респект, са музейните хора.

Българските музеи във всички времена имат две характеристики - оцеляване и креативност. Втората предопределя първата. Впечатляваща е както енергията и визионерството на първия директор - Петко Съйчевски, така и ерудицията на един от първите уредници - Ганко Цанов. Съйчевски ръководи музея от началото на 1962 г. в продължение на 18 години. 

В първата зала ни посреща архитектурно-етнографски макет, представящ част от троянската предосвобожденска занаятчийска чаршия в пазарен ден. Малките двуетажни къщички връщат към предците - майсторите, които на долния етаж изработвали и продавали продукцията си, а на втория живеели с многолюдните си семейства. Във втората зала е показано историческото развитие на керамиката като форми и декорация - от праисторията, та чак до XVIII век. Развитието на керамиката в Троянския край през периода на Възраждането е представено в третата зала. Изложени са трите основни техники на декорация: ангобна, сграфито, пластична. 

В следващата зала се вижда разцветът на керамиката след Освобождението: декоративна система на троянските майстори, местни стилове на украса, начин на реализиране на произведената продукция. Художествена обработка на дърво е представена в петата зала - горянство, копаничарство, стругарство, пирография, бъднарство. Шестата зала е територия на дърворезба, иконопис, писано дърво. 

В салона, представящ художествена обработка на метал, доминира ковачеството, златарството, медникарството, леярството, оръжейничеството. Една от специалните спирки в музейната разходка е възстановката на "къщито" и "собата" - основни части на балканджийското жилище. Намират се в осмата зала. Деветата предлага усещането за цветове на балканджийката. Това са козяците, шарените черги, троянските "вързани" китеници, килимените черги "на ножове". Последната зала събира дарения на съвременни автори и е място за работа с публиката. 

Други любопитни места са скринчета с надпис: "Моля, пипайте!" В тях има инструменти на стари майстори грънчари, бурканчета с ангоба и глазура, заготовки за дърворезбени и дървени предмети, снимки с пояснителни текстове. 

Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК   --> ТУК <--

Споделяйте нашите публикации.