Неправилното разпределение на финансовия резултат по хранителната верига е един от основните проблеми, които доведоха до масовото недоволство на потребители, производители на храни и земеделски стопани през последния месец.
"Вече никой в България не се съмнява, че в ценообразуването, както и при достъпа до храна на българския гражданин, който е най-бедният европейски жител, категорично има проблем“, коментира Владислав Михайлов от Националната асоциация на млекопреработвателите по време на кръгла маса, организирана от Българската аграрна камара.
Михайлов сподели данни, които сочат, че 63% от всички приходи за продажба на храни в България минават през 6 до 8 големи търговски вериги, които са собственост на 5 големи корпорации.
В същото време срещу тези търговски вериги общо в хранително-вкусовата промишленост има между 3000 и 4000 бизнес оператора и между 10 000 и 15 000 земеделски производители на плодове и зеленчуци.
От думите на Михайлов става ясно, че има еволюция в развитието на отношенията между големите търговци на дребно и производителите. В последно време цялата тази маса от предприятия и производители водят преговори с търговеца при затворени врати, подходът е изключително индивидуален, подписват се договори, съпроводени с предупреждения за неустойки, ако бъдат разкрити детайли и т.н. Само допреди 7-8 години договарянето е ставало на общо основание.
"Сирене, което се купува от предприятие от нашата асоциация на 10-12 лв./кг, на регала е 21-22 лв./кг. Кашкавалът, който се купува на 15 -20 лв./кг, в магазина е от 22 лв./кг до над 30 лв./кг. Когато говорим за хранителни продукти, най-вече за млечни стоки, надценката е между 80% до 110%", каза Михайлов.
"Вината може би е и в държавните органи. Къде е Комисията за защита на конкуренцията, къде е Комисията за защита на потребителите? Къде е българската държава", попита той.
Според него и производителите имат вина, защото "клякат" на търговците, но те нямат и друг избор. От асоциацията, която той представлява, през последните 10-15 г. над 70 предприятия са спрели работа - фалирали, просто преустановили дейност или нямат вече интерес в тази сфера. 90% от тези предприятия са затворили, след като 2-3 и повече години са били плътно ангажирани и основните им обеми са реализирани през веригите.