Граждански дълг

Концертът от онзи ден още държи влага и хората коментират разпалено как 60 000 души се събраха на Националния стадион "Васил Левски", за да слушат английския изпълнител Ед Шийрън. Доказали сме вече неведнъж, че сме силни, когато става въпрос за ядене и пиене и за гледане на шоу. Обичаме да си угаждаме и да ходим по зрелища, за такъв тип събития ще намерим средства, за да изпитаме наслада и поживеем за момента.
Мнозина обаче попитаха кога ще успеем да се съберем 60 000 души пред парламента, за да заявим позициите си на граждани и да отстоим правата си? Да изискаме това, което ни се полага по рождено право, а именно нормална държава с нормални условия на живот?
И докато няма нищо лошо в това да се порадваме на любим музикант и да преживеем хубав миг, то лошото е, че в навечерието на поредните избори изгледите за висока избирателна активност не са никак добри. Каква рекламна кампания ще трябва да създадем, за да накараме хората да повярват, че гласът им има значение и гласуването е наш граждански дълг?
Виждаме, че сме добри в консумирането, а колко добри сме в даването, защото е казано, че за да получиш, трябва да дадеш. Можем ли да дадем малкото останала гражданска позиция в нас на тези избори и все пак да отидем до урните? Или десетките години неуспешни експерименти в политиката ни отказаха окончателно?